Пет години след историческото си помирение Куба и САЩ пак са скарани

На 17 декември 2014 г. Вашингтон и Хавана изненадаха света, като обявиха историческо сближаване след половин век вражда. Пет години по-късно идилията е нарушена и тегне опасност от нов разрив, предаде БТА.

Те са като "двойка, в която цари неразбирателство", изразява съжаление 34-годишната Одаидис Маранте, докато пресича мястото, известно като Площада на въздишките. То се намира близо до американското посолство и там кубинците обикновено чакат отговора на молбите си за виза. Мястото сега е пусто, тъй като консулските услуги бяха спрени.

Двете страни "винаги търсят претекст да се скарат излишно", добавя тя. Отношенията паднаха "на много ниско ниво", признава Карлос Фернандес де Косио, директор на отдела в кубинското външно министерство, отговарящ за САЩ. Но "може да се влошат още", предупреждава той и обвинява северноамериканската съседка, която прилага ембарго от 1962 г., че иска "да скъса съществуващите връзки" и да "затвори посолствата", които бяха отново отворени през лятото на 2015 г.

Според Кари Филипети, отговаряща за Куба и Венецуела служителка на Държавния департамент на САЩ, "е трудно да си представим, че отношенията ще се подобрят значително, освен ако кубинското правителство не предприеме конкретни мерки за даване на глас на дисидентите, спазване на правата на народа и спиране на злонамерените дейности в региона".
"Нарушаването на правата на човека на кастристкия режим ще му струва скъпо и нашите санкции целят да постигнат този ефект", отговори тя. През последните месеци санкциите не спират: забрана за американски круизни кораби да спират в Куба, ограничаване на сумите, които кубинци могат да пращат от чужбина на близките си на острова, сурови глоби за кораби, транспортиращи венецуелски петрол в Куба.

САЩ налагат санкции на Раул Кастро

"Мислене от времето на Студената война"

Твърде далеч назад остана като че ли времето, когато Барак Обама и Раул Кастро се появяваха заедно с усмивка пред медиите в Хавана. Смяната на стопанина на Белия дом със сигурност оказа влияние върху този обрат.

Ръководителят на американския мозъчен тръст "Междуамерикански диалог" Майкъл Шифър отличава три мотива зад агресивната политика на Доналд Тръмп: Флорида, земя на кубински изгнаници, ухажвани от американските политици заради решаващата тежест, която може да имат техните гласове на изборите през 2020 г.; "мислене от времето на Студената война", насочено към взимане на реванш след 60 години социализъм в Куба; подкрепата на острова за Венецуела на Николас Мадуро.

Но "кубинците също носят отговорност, тъй като пропуснаха да реализират възможностите, които им предостави протегнатата от Обама ръка". Най-консервативното ядро в правителството не позволи твърде бърз напредък, казва той: "Те втвърдиха позицията си, затвориха се още повече, станаха по-репресивни, защото се почувстваха застрашени." Това втвърдяване продължава. Във вторник миналата седмица, Международния ден за правата на човека, десетина кубински независими журналисти и активисти казаха, че са получили забрана от полицията да излизат от вкъщи. Несъмнено тази мярка е целяла да се избегне каквато и да било мобилизация на тази символна дата.

"Не само враждебната политика на Тръмп доведе до по-твърд отговор във вътрешнополитически план от страна на кубинското правителство. Процесът започна преди това", смята Алина Лопес Ернандес, анализаторка и редакторка в онлайн медията "Ховен Куба". Вярно е обаче, че в комунистическата партия (единствената разрешена в Куба) "са насърчавани по естествен начин консервативните тенденции и те се засилват, когато американското правителство действа по начина, по който го прави сега". Да се постигне "истинска промяна" на острова, каквато желае Вашингтон, "е трудно в това обсадно положение".

Случаят Ферер

Повод за търкания сега е случаят с дисидента Хосе Даниел Ферер, вкаран в затвора на 1 октомври. Лидер на Патриотичния съюз на Куба, той е смятан за обикновен "престъпник" от правителството, което го обвинява, че е ударил друг мъж.

Той е "политически затворник в голяма опасност", твърди американската шарже д'афер в Хавана, Мара Текач, която го защитава все по-активно в социалните мрежи. Нейното поведение е окачествено като "вмешателство" от кубинския официоз "Гранма".

Правителството отрича да има политически затворници в Куба и обвинява опозицията, че е финансирана от Вашингтон. Специалист по темата, политологът Естебан Моралес изразява увереност, че има ескалация на напрежението и целта е една: "Тръмп ще поиска да скъса дипломатическите отношения." Дори и сега "дипломатическите отношения са почти карикатурни, вече няма такива".