Снимка: iStock
Халзка Гловачка и нейният колега Гари Шварц са анализирали промените в различните черепи
Загадката за израстването на мъдреците, които обикновено започват да растат в края на тийнейджърските години, тормози учените от доста време. Но учените от Университета в Аризона, САЩ, смятат, че са разгадали мистерията.
Антропологът Халзка Гловачка и нейният колега Гари Шварц са анализирали промените в различните черепи, за да сравнят еволюционното им развитие. Те сравнили костите и зъбите на приматите в 3D модели и установили, че времето на израстване на нашите кътници е тясно свързано с деликатния баланс на биомеханиката в нашия череп.
Влияе ли кръвната група на здравето ни
Зъбите, които използваме за смилане на храна, обикновено излизат на три етапа на възраст около 6, 12 и 18 години. Другите примати се сдобиват с кътниците по-рано.
Шимпанзетата имат кътници на 3-та, 6-та и 12 -та си година. Жълтият бабуин има кътници на 7 години, а резус макаците на 6 години, пише "Science Alert".
Важен фактор, който ограничава времето, необходимо за появата на зъбите, е пространството. Ако челюстта не е достатъчно голяма за пълен набор от зъби, няма как те да израстат в нея. Хората нямат толкова място в устата, колкото някои други примати, но това не е точното обяснение защо мъдреците се появяват толкова късно в живота ни или защо растежът им често създава определени проблеми.
Учените смятат, че това всъщност е въпрос на сигурност.
"Доказано е, че челюстите ни растат много бавно, вероятно поради цялостната ни еволюция и в комбинация с по-малките ни лица, което води до забавяне, когато става въпрос за механично безопасно пространство."
Задните кътници на приматите са разположени точно пред двете темпорамандибуларни сглобки, които, за разлика от другите в нашето тяло, трябва да функционират в перфектна синхронизация. Те също трябва да упражняват значителен натиск върху една или повече точки в челюстта, за да могат приматите да хапят или дъвчат. Ако в този процес зъб е на грешното място, полученото налягане може да има лош ефект върху челюстта, която просто не е достатъчно голяма, за да издържи на това налягане. Следователно е вероятно видовете с по-дълги челюсти по-рано да развият подходяща структура за целия набор от зъби. Хората нямат този късмет и трябва да чакат черепът да се развие до такава степен, че натискът, който действа върху всяка група възрастни кътници, да не увреди нарастващата ни челюст.
Дюлята - еликсир за имунитета, безсънието и лошия дъх
"Това проучване дава нови прозрения, чрез които могат да се видят отдавна известните връзки между развитието на зъбите, растежа на черепа и профила на съзряване", каза Гловачка.
Изследването, озаглавено "Биомеханична перспектива за появата на моларите и историята на живота на приматите", е публикувано в списанието "Science Advances".
Редактор: Тони Господинов