Георгиева: Сблъскваме се с нарастваща „цифрова Берлинска стена“

„Сблъскваме се с нарастваща „цифрова Берлинска стена“, изградена от ограничения за внос и износ и намалено сътрудничество в областта на научните изследвания. Този подход ще доведе до влошаване на положението на всички — от икономическите сили до по-бедните страни”. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на форум на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

„Ако някаква комбинация от САЩ, ЕС и Китай се „отдели“, за фирмите ще бъде все по-трудно да се конкурират толкова интензивно, колкото сега. Вече доминиращите технологични играчи ще придобият още по-големи пазарни дялове, с по-малко стимули да продължат да въвеждат иновации”, посочи тя.

Георгиева: Омикрон може да забави възстановяването на икономиката

По думите й глобалните технологични стандарти също могат да се разпаднат, което ще намали оперативната съвместимост на инструментите, на които разчитат предприятията. „Възможността за споделяне на данни и взаимно използване на резултатите от работата ще бъде допълнително намалена. При такъв сценарий държавите с ниски и средни доходи ще трябва да изберат страна. След като бъдат обвързани, те могат да се сблъскат с по-високи цени, по-лошо качество на услугите и намалени перспективи за развитие. А това би породило глобални разходи. В зависимост от сценария, отделянето от производството може да доведе до загуби на световния БВП от порядъка на 3 до 6 процента през следващото десетилетие”, коментира още Георгиева.

Как органите за защита на конкуренцията и търговията могат най-добре да се застъпят за запазване на свързаността на технологичния сектор и недопускане на такава ужасна загуба?Според Георгиева, за да могат органите за защита на конкуренцията и търговията да се застъпят за запазване на свързаността на технологичния сектор и недопускане на такава загуба, е от съществено значение тясното сътрудничество с агенциите за национална сигурност и киберсигурност в отделните държави.

„Политиците в области като правата на интелектуална собственост и неприкосновеността на личния живот също допринасят с ценни гледни точки. Работейки заедно, можете да предоставите на лидерите на вашите държави по-широк набор от политически опции, които могат да помогнат за преодоляване на разделенията”, каза още тя. И добави: „Повече може да се направи и чрез ОИСР и други многостранни форуми за разпространяване на най-добрите практики и подобряване на трансграничната координация. Няма голяма полза от това една държава да се занимава с антиконкурентното поведение на голяма технологична фирма, ако не бъдат засегнати също толкова мощните й чуждестранни конкуренти”.

Кристалина Георгиева призова за по-бързо съкращаване на парниковите емисии

Като втора нова глобална тенденция, която създава рискове за конкуренцията и за устойчивото възстановяване след пандемията, Георгиева посочи търговските ограничения.

„Всички знаем, че намаляването на чуждестранната конкуренция води до по-голямо напрежение във веригите за доставки, по-високи цени за потребителите, по-малко иновации и по-нисък потенциал за растеж”, каза тя.

През 2019 г. МВФ е изчислила, че митата, създадени или повишени през предходните две години, са намалили глобалния БВП с 0,4 процента.

„Тези ограничения отпреди пандемията до голяма степен остават в сила и продължават да спъват глобалното производство. Добрата новина е, че като цяло се справяме по-добре по време на пандемията. Със сигурност в началото имаше някои проблематични търговски политики, но самата криза не доведе до пълен протекционизъм, особено в областта на храните, лекарствата и медицинските консумативи, което е заслуга на правителствата и - сигурна съм - на много от вас”, коментира управляващият директор на Международния валутен фонд.

Според нея въпреки това ограниченията в тези области са допринесли за огромната неравнопоставеност по отношение на ваксините, която наблюдаваме днес и която е направила възстановяването в световен мащаб още по-неравномерно и крехко за всички. „И ни остави заложници на риска от нови варианти — риск, който за съжаление се реализира с варианта Омикрон. Макар че съществува добър диалог за облекчаване на износа на ваксини за COVAX, остава много несвършена работа — както за облекчаване на ограниченията от времето на пандемията, така и за стартиране на по-широката търговска програма. В това отношение реформите в световен мащаб до голяма степен са в застой. Не можем да приемаме съществуващата отвореност на търговията за даденост”, посочи Кристалина Георгиева.

Кристалина Георгиева: Три проблема стоят пред възстановяването

Третата нова глобална тенденция, която създава рискове за конкуренцията и за устойчивото възстановяване след пандемията, според нея е климатът.

„Страните не само трябва да се обединят, за да спрат глобалното затопляне, но и да работят усилено, за да избегнат асиметрични или некоординирани политики в областта на климата. Помислете за големите разлики в цените на въглеродните емисии на различните пазари, които могат да нарушат конкуренцията, тъй като някои страни не предприемат адекватни политики за смекчаване на последиците. А „изтичането на въглеродни емисии“ - ситуацията, в която усилията за намаляване на емисиите в една страна водят до преместване на производството в друга - може да подкопае стимулите на страните да повишават цените на въглеродните емисии”, смята тя.

Според нея опитите за намаляване на изместването на емисии чрез корекции на емисиите на границата са свързани с практически предизвикателства. „Ако не са внимателно планирани и координирани с партньорите, те могат да нарушат сътрудничеството в областта на климата и дори да предизвикат ответни търговски мерки. Вместо това се нуждаем от политики, които изпращат правилните ценови сигнали за климата, но не подкопават конкуренцията, търговията и инвестициите. Очаквам с нетърпение да работя с ОИСР и други организации по въпроса за еквивалентността на различните подходи за ценообразуване на въглеродните емисии”, каза Георгиева.

„Направихме предложение за международна долна граница на цените на въглеродните емисии за големите замърсители. То е ефикасно, практично и гъвкаво, като позволява както регулации, така и изрично ценообразуване и диференциране между страните в зависимост от нивото им на развитие. Освен че осигурява адекватно намаляване на глобалните емисии, предложението следва да насърчава справедливостта и по-равностойната конкуренция между отраслите и държавите”, добави още тя.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК, iOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.