Има или няма регламент за харчене на парите от клиничните пътеки обсъждат Спас Спасков, Пламен Таушанов и Мими Виткова

„Болниците не връщат пациенти, въпреки всички затруднения, намаляване на заплати, на покупки и други неуредици. Дори здравнонеосигурените не ги връща, затова те се увеличават. Всяко действие има свои последици и те могат да ни харесват или да не ни харесват”. Това каза бившият директор на Института за спешна медицинска помощ „Н. Пирогов” Спас Спасков в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Повод за думите му са случаите, при които на болниците в България се налага да лекуват пациенти без да получават заплащане от Здравната каса. Причината е, че когато лечебните заведения надвишат лимитите си от дейности по които касата им плаща, те не получават нищо. Казуса стигна и до Конституционния съд.

Служители на болницата в Белоградчик излизат на протест

Според бившия министър на здравеопазването Мими Виткова причината е в ограничения ресурс на Касата и постоянното увеличение на броя на (частните) болници. „Класически пазар не може да има – т.е. всяка болница да приема колкото пациенти иска, да не говорим за пациентите-фантоми. Регулации трябва да има. Ще ми се да не спекулираме с правата на гражданите – какви права имат хората в селските райони във Видинския край – в Кула се закрива болницата, в Белоградчик е пред закриване, във Видин болницата работи с половината си капацитет. Тези хора, които живеят в тези райони нямат никакъв достъп до медицинска помощ”, каза Виткова. Тя е категорична, че няма върнат спешен случай.

„Цели региони на страната вече са оголени от болнична помощ и обратното – няколко региона са със свръхконцентрация”, изтъкна бившият здравен министър.

Според  Пламен Таушанов, член на Надзорния съвет на НЗОК, проблемът с надлимитната дейност възниква през 2015 г. „Трябваше да се връщат едни пари на лечебните заведения, те не се върнаха и така продължи до 2018 г., след което се заведоха дела. В края на краищата се върнаха тези пари на болниците по леко несъобразен режим”, каза той.

Според него няма регламент за какво се харчи клиничната пътека. Това рефлектира както на парите на персонала, така и за лекарства и на храната на пациента.

На друго мнение е Спас Спасков, който изтъкна, че е имало абсолютен ред. „Болниците трябва да имат някакви правила. Най-вероятно не могат да се унифицират, защото всяка болница има различен профил”, каза той.