Пробиотиците - видове, колко време и как се приемат

В човешкото тяло, и главно в чревната микрофлора, се съдържат повече микроорганизми, отколкото е броят на клетките в тялото. Чревният микробиом е фино балансиран от съдържащите се в него полезни бактерии и дрожди и така наречените вредни, патогенни или болестотворни микроорганизми. Редица фактори от съвременния начин на живот, включително тютюнопушене, нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол, стрес, замърсявания на околната среда и други, могат да повлияят негативно върху чревното здраве, което да стане причина за поява на редица неразположения. Познаването и назначаването на допълнителен прием на пробиотици от drugstore.bg при нежелание или невъзможност за прием по естествен път със съдържащите се в различните храни (туршия, квас, кефир, кисело мляко) пробиотици, позволява извличане на техните оптимални ефекти.

Видове пробиотици

Обикновено в пробиотиците се съдържат различни по вид бактерии и дрожди в определени количества, като сред едни от най-често включваните в предлаганите в аптечните мрежи добавки с пробиотици, са следните:

• Lactobacillus (лактобацили): Едни от най-застъпените в състава на пробиотиците бактерии, като сред най-популярните представители се включват Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus reuteri, Lactobacillus casei, Lactobacillus bulgaricus и други. Срещат се естествено по хода на храносмилателната система и пикочно-половата система, използват се широко в практиката както при деца, така и при възрастни, по време на бременност и за лечение и профилактика на различни заболявания по хода на съответните системи.

• Bifidobacterium (бифидобактерии): Бифидобактериите се считат за важен маркер за доброто интестинално здраве, тъй като голям процент от естествено съдържащите се в тялото бифидобактерии се откриват по хода на дебелото черво. Известни са множество различни видове, но едни от най-разпространените са Bifidobacterium bifidum, Bifidobacterium breve, Bifidobacterium lactis и други.

• Saccharomyces: Сахаромицес представляват особен вид дрожди, които се отличават с висока противовъзпалителна, антитоксична и антимикробна активност, стимулират локалните имунни механизми и общия имунитет.

• Streptococcus thermophilus: Стрептококус термофилус произвежда ензима лактаза (разграждащ млечните продукти) в големи количества и това обуславя основните насоки в неговото приложение, а именно при лактозна непоносимост при бебета, деца и възрастни.

Снимка: iStock

Известни са още многобройни видове бактерии и дрожди, влизащи в състава и съставляващи пробиотиците, включително бацилус, ешерихия, ентерококи и други, като в зависимост от желания ефект се предпочитат определени продукти с особености в състава.

Полезни ефекти на пробиотиците

Пробиотиците притежават множество и напълно разнородни полезни за здравето ефекти, като въпреки разликите между отделните представители, в много от случаите съставът на наличните на пазара добавки е така подбран, че да изпълнява значителен процент от потенциала на всички.

Сред едни от най-важните за практиката полезни ефекти на пробиотиците се включват:

• Подобряване на храносмилането: Пробиотиците съдействат за поддържане на финия баланс между полезните и болестотворните бактерии по хода на стомашно-чревния тракт, като са изключително ефективни при широк кръг от състояния, вариращи от колики при бебетата до автоимунни възпалителни заболявания на червата (болест на Крон, улцерозен колит), синдром на раздразненото черво и други.

• Повишаване на имунната защита: Потвърдена е ролята на пробиотиците в регулацията на имунната защита, като е въведен изричният термин ентерална имунна система. Доброто чревно здраве се асоциира с висока имунна защита и обратно, като полезните микроорганизми съдействат за обезвреждане и изхвърляне от организма на вредни субстанции, токсини, химикали, метаболитни продукти и други.

• Стабилизиране и подобряване на настроението: Висок научен интерес представлява асоциацията между влошеното чревно здраве в резултат от вредни навици, заболявания и фактори на околната среда и влошеното невропсихично здраве със склонност към депресии, емоционална лабилност и психическа неустойчивост. Все по-често пробиотиците се включват в системната терапия на психичните и личностовите разстройства, като резултатите са обещаващи.

• В системното лечение на заболявания: Във връзка със своите многостранни ефекти пробиотиците се включват ефективно в комплексната терапия на редица заболявания, включително болести по хода на храносмилателната система, диабет, астма, затлъстяване, метаболитен синдром, при чести или рецидивиращи инфекции, някои форми на рак и други.

• Профилактика при прием на антибиотици: При необходимост от провеждане на антибиотично лечение се препоръчва превантивно прием на пробиотици с цел ограничаване на вредните ефекти на антибиотиците по отношение на баланса на чревната микрофлора.

Снимка: iStock

Допълнително, пробиотиците се асоциират с ефективност по отношение на подобряване на женското здраве, при отклонения в липидния профил, за забавяне процесите на стареене, при сърдечно-съдови нарушения, когнитивен спад, асоцииран със заболявания и много други.

Как се приемат пробиотици?

За извличане на оптималните ползи при приема на пробиотици е важно стриктно следване на препоръките на лекуващия лекар, съобразяване с препоръките на фирмата производител и отчитане на някои индивидуални фактори:

• Избор на лекарствена форма: В аптечните мрежи са налични изключително голям набор от разнородни по състав и лекарствена форма пробиотици. Могат да се открият както в течна форма (капки, сироп, разтвор), така и в твърда форма (таблетки, капсули). Изборът на лекарствена форма следва да бъде съобразен с пациентите. Така например при бебета и малки деца се предпочитат течните форми, докато при възрастни обикновено твърдите се възприемат по-добре

• Особености при употребата: Приемът на пробиотици обикновено е сутрин, на гладно, между 10 и 30 минути преди прием на храна. Могат да се приемат директно или разтворени в подходяща течност (вода, сок, охладен чай, адаптирано мляко, каша и други).

• Особености при съхранението: Изключително важно е правилното съхранение на пробиотиците. Някои препарати следва да се съхраняват в хладилник след отваряне, докато други са термостабилни и устойчиви на стайна температура. Някои препарати имат кратък срок на годност и следва да се използват в рамките на няколко седмици.

Изборът на конкретен вид пробиотик се осъществява въз основа на желаните ефекти, които се целят, като според потребностите могат да се приемат монопрепарати (съдържат само пробиотици) или комбинации от пробиотик с пребиотик (пребиотиците представляват един вид храна за съдържащите в пробиотиците бактерии и дрожди и подпомагат разрастването на популациите на добрите бактерии), витамини, минерали или други есенциални субстанции.

Колко време се пият пробиотици?

Продължителността на лечебния курс с пробиотици се определя строго индивидуално според потребностите и особеностите на всеки отделен случай:

• Краткосрочен прием: Прием за кратък период от време (една до две седмици) е уместен при назначаване успоредно с антибиотици с цел профилактика на асоциираните с тях интестинални усложнения. В много редки случаи се назначава употреба, по-кратка от две седмици, тъй като множество изследвания в областта показват незадоволителни резултати.

• Дългосрочен прием: Назначаване на прием за повече от две седмици (включително до няколко месеца) е предпочитаната форма на лечение с пробиотици, независимо от показанията. Многократно по-добри резултати се съобщават при лечение с пробиотици за период от един до три месеца, без значение дали се касае за колики при бебета, възпалителни чревни заболявания, повишаване на имунитета, или подобряване на женското здраве.

Снимка: iStock

Важна особеност е рискът от временно привидно влошаване при краткосрочна употреба на пробиотици с поява на диария (по-често) или запек (по-рядко), болки и стомашен дискомфорт.

За извличане на оптималните ползи при прием на пробиотици се препоръчва предварителна консултация с личния лекар за избор на подходящ пробиотик, доза и продължителност на лечебния курс.

Автор: д-р Лилия Пашова-Стоянова