Иран и САЩ преговарят за ядрената програма на Техеран

Иран и САЩ провеждат разговори в султаната на Оман в събота в опит да дадат тласък на преговорите за бързо развиващата се ядрена програма на Техеран.

Спорове около начина на провеждането

Още преди началото на разговорите обаче възникнаха спорове относно начина, по който ще протекат те. Американският президент Доналд Тръмп настоява, че това ще бъдат преки преговори. Външният министър на Иран обаче заяви, че иска те да се осъществят чрез посредник.

Разликата може да изглежда малка, но е от значение, подчертава АП. Непреките преговори не постигнаха никакъв напредък, откакто през 2018 г. Тръмп, в рамките на първия си мандат, едностранно изтегли САЩ от ядреното споразумение на Техеран със световните сили.

Тогава той наложи нови санкции на Иран като част от кампанията си за „максимален натиск“, насочена срещу страната. Държавният глава на САЩ отново намекна, че военни действия срещу Иран остават възможни, като същевременно подчерта, че все още вярва в опцията за постигане на ново споразумение. Тръмп написа писмо до 85-годишния върховен лидер на Иран аятолах Али Хаменей. Хаменей, от своя страна, предупреди, че Иран ще отговори на всяка атака със своя собствена атака.

Аятолах Али Хаменей. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Защо Тръмп написа писмо до върховния лидер на Иран

Американският президент изпрати писмото до Хаменей на 5 март, а на следващия ден даде телевизионно интервю, в което призна, че го е направил. „Написах им писмо, в което казвам, че се надявам да преговарят, защото, ако трябва да влезем с военна сила, това ще бъде ужасно”, каза тогава Тръмп. Откакто се завърна в Белия дом, той настоява за преговори, като същевременно засилва санкциите и предполага, че военен удар от страна на Израел или САЩ може да бъде насочен срещу иранските ядрени обекти. Предишно писмо на Тръмп по време на първия му мандат предизвика гневна реплика от страна на върховния лидер.

Писмата на Тръмп до севернокорейския лидер Ким Чен Ун по време на първия му мандат доведоха до срещи лице в лице, макар и без сделки за ограничаване на атомните бомби на Пхенян и на ракетната програма, способна да достигне континенталната част на САЩ.

Как реагира Иран?

Президентът на Иран Масуд Пезешкиан отхвърли преките преговори със Съединените щати за ядрената програма на Техеран. „Ние не избягваме преговорите. Нарушаването на обещанията е това, което досега ни създаваше проблеми“, заяви той в телевизионно изказване по време на заседание на кабинета. „Те трябва да докажат, че могат да изградят доверие“, смята иранският държавен глава.

Аятолахът привидно реагира на коментарите на Тръмп, който поднови заплахата си за военни действия. „Те заплашват, че ще предприемат злонамерени стъпки, но ние не сме напълно сигурни, че това ще се случи“, каза върховният лидер. „Не смятаме за много вероятно неприятностите да дойдат отвън. Ако обаче това се случи, те несъмнено ще бъдат изправени пред силен ответен удар”, закани се Али Хаменей.

„Откритата заплаха за бомбардировка от страна на държавен глава срещу Иран е шокираща обида за самата същност на международния мир и сигурност“, написа говорителят на иранското външно министерство Исмаил Багаи в социалната платформа X. По думите му „насилието ражда насилие, мирът ражда мир”. „САЩ могат да изберат курса и да се съгласят с последиците”, подчерта Багаи.

Държавният вестник Tehran Times, без да се позовава на източник, твърди, че Иран е „подготвил ракети с възможност за нанасяне на удари по позиции, свързани със САЩ“. Това е така, тъй като САЩ са разположили бомбардировачи „Стелт“ B-2 в Диего Гарсия на разстояние от Иран и подкрепяните от него йеменски бунтовници хути, които Америка бомбардира интензивно от 15 март насам.

Защо ядрената програма на Иран тревожи Запада?

От десетилетия Иран настоява, че ядрената му програма е мирна. Въпреки това неговите официални лица все по-често заплашват, че ще се стремят към ядрено оръжие. Понастоящем Иран обогатява уран до почти оръжейни нива от 60% - единствената страна в света без програма за ядрено оръжие, която прави това.

Съгласно първоначалното ядрено споразумение от 2015 г. на Иран беше разрешено да обогатява уран с чистота до 3,67% и да поддържа запаси от уран в размер на 300 килограма. Според последния доклад на Международната агенция за атомна енергия за програмата на Иран запасите му възлизат на 8 294,4 килограма, тъй като той обогатява част от него до 60% чистота.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Разузнавателните служби на САЩ смятат, че Техеран все още не е започнал програма за производство на оръжия, но е „предприел дейности, които му дават по-добри възможности за производство на ядрено устройство, ако реши да го направи“.

Съветникът на върховния лидер на Иран Али Лариджани предупреди в телевизионно интервю, че страната му има възможност да създаде ядрено оръжие, но не се стреми към това и няма проблем с инспекциите на Международната агенция за атомна енергия. Въпреки това той подчерта, че ако САЩ или Израел нападнат Иран по този въпрос, страната няма да има друг избор, освен да се насочи към разработването на ядрено оръжие. „Ако допуснете грешка по отношение на иранския ядрен въпрос, ще ни принудите да поемем по този път, защото трябва да се защитаваме“, каза той.

Защо отношенията между Иран и САЩ са толкова обтегнати

Някога Иран беше един от най-големите съюзници на САЩ в Близкия изток по времето на шейх Мохамед Реза Пахлави, който купуваше американски военни оръжия и позволяваше на техници на ЦРУ да управляват тайни подслушвателни пунктове за наблюдение на съседния Съветски съюз.

През 1953 г. ЦРУ подклажда преврат, който затвърждава управлението на шейха, но през януари 1979 г. той, смъртно болен от рак, бяга от Иран, тъй като срещу управлението му се разрастват масови демонстрации. Последва Ислямската революция, ръководена от великия аятолах Рухола Хомейни, която създаде теократичното правителство на Иран. По-късно същата година студенти нахлуват в посолството на САЩ в Техеран, като искат екстрадирането на шейха и предизвикват 444-дневна заложническа криза, при която дипломатическите отношения между Иран и САЩ са прекъснати.

По време на ирано-иракската война през 80-те години САЩ подкрепят Саддам Хюсеин. По време на „Войната на танкерите“ Щатите извършват еднодневно нападение, което „осакатява“ Иран по море, а по-късно свалят ирански търговски самолет, който според американските военни е сбъркан с военен.

В годините след това отношенията между Иран и САЩ лакатушат между враждебност и неприязнена дипломация, Пикът им е, когато Техеран сключи ядреното споразумение със световните сили през 2015 г. Тогава Тръмп едностранно оттегли Америка от споразумението, предизвиквайки напрежение в Близкия изток, което продължава и до днес.