Американските санкции срещу руските петролни компании: Каква е геополитическата игра на Тръмп

Какво означават новите американски санкции срещу руските компании „Лукойл” и „Роснефт”?

Те включват пълно блокиране на активите на двете компании и техните дъщерни дружества, намиращи се в юрисдикцията на САЩ. Американски граждани и компании не могат да извършват никакви транзакции с тях, включително договори, плащания, доставки и инвестиции.

Второ – американски юридически и физически лица не могат да предоставят услуги на „Лукойл“ и „Роснефт“, включително логистика, финанси, технологии, застраховки и правни консултации.

Най-важното за нас – санкциите включват „Лукойл“ и „Роснефт“ в така наречения SDN списък. Двете компании са добавени към списъка на OFAC, което означава, че всяко лице или организация, която работи с тях, рискува вторични санкции.

След наложените от САЩ санкции: Кой е работещият вариант за "Лукойл"

Какво означава това?

Казано просто, това е списък на физически или юридически лица, които могат да подлежат на вторични санкции. Например, всяка чуждестранна на САЩ банка, която продължи да работи с „Лукойл“, може да бъде изключена от доларовата система, да бъде лишена от щатски и кореспондентски сметки и подложена на глоби, замразяване на активи или регулаторна репресия.

Това важи моментално за всички американски банки. Европейските и азиатските са в нещо като сива зона. Ако продължат да обслужват „Лукойл“, САЩ могат да наложат вторични санкции, особено ако транзакциите минават през долари или американска инфраструктура.

Какво означава финансиране на банки в посока „Лукойл“ и „Роснефт“?

Кредитиране, рефинансиране, банкови гаранции, обслужване на сметки, транзакции по системата SWIFT, застраховки, деривати, хеджиране, дори техническа поддръжка на платежните системи.

Включването в SDN списъка означава, че всяка транзакция с тях е забранена за американци и американски дружества.

Но OFAC може да издаде така наречения специален лиценз, който позволява конкретна сделка – например продажба на актив, ако тя намалява руското влияние, прехвърля собствеността на неруски свързан купувач и не нарушава други режими.

Възможно е „Лукойл“ да прехвърли собствеността на рафинерията към ново юридическо лице, което не е в SDN списъка – например чрез продажба на акции на местна компания. Това обаче не е достатъчно, ако контролът остава руски.
САЩ следят за така нареченото beneficial ownership – не само формалната собственост.

Проблемът е, че макар санкциите да засягат американски стопански агенти, те засягат и доларовите транзакции и международните пазари.

Какво означава всичко това в геополитически план? Каква е голямата игра и каква е голямата картина? Темата коментира Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в предаването „Ревизия”.

Според него среща между Тръмп и Путин в Будапеща няма да има. „Тръмп не иска още една Аляска. Да разговаря дълго и напоително с Путин и да си тръгне с празни ръце. Станало е ясно, че Русия няма да се откаже от исканията си за Украйна. А Тръмп иска резултати. Така примирие няма да има, но ще има санкции срещу най-двете големи руски компании. Това е инструмент за натиск. Не че има някакви дългосрочни планове за пренастройване на цялата глобална петролна търговия, по-скоро има една краткосрочна цел. Но имайте предвид, че това е типично за Тръмп. Той много често предприема ходове, които целят да объркат, да стреснат събеседника, да го доведат по някакъв начин до позицията на самия Доналд Тръмп”, коментира Пламен Димитров.

„Не мисля, че тези санкции ще го накарат да спре войната, тъй като той си поставя максималистични цели. От една страна, все още се заблуждава — или го заблуждават неговите генерали и съветници — че руската армия има шанс да напредне значително в Украйна и да окупира нови територии. От друга, той е донякъде маниакално обсебен от темата „Украйна“ и не е готов на никакви отстъпки. Да не говорим, че ако обяви край на войната, без да е постигнал големите цели, които е заявил предварително, това ще разклати позициите му вътре в Русия”, смята Димитров.

„Русия в момента изнася малко под 4 милиона барела дневно на световните пазари. За да го поставим в мащаб, нека кажем, че световното потребление е около 100 милиона барела дневно. Обаче малко повече от две трети от тези 100 милиона барела са обект на международна търговия. Останалото се консумира вътре в страните, които го добиват. Това изглежда като доста сериозен обем, но, първо — аз не вярвам, че целият този обем изведнъж ще изчезне от пазара след новите санкции на САЩ. И второ — в момента световната картина на търсенето и предлагането на нефт е такава, че производството надвишава потреблението с малко под 2 милиона барела дневно. Това е доста сериозно. Фактически имаме пазар на купувача, защото предлагането е голямо. Така че ситуацията е благоприятна за налагане на тези санкции”, каза Димитров. Той допълни, че Саудитска Арабия, която е основен съюзник на САЩ, разполага със свободен капацитет за допълнително производство на нефт. При евентуална криза на енергийните пазари и рязко покачване на цените, този резервен капацитет би могъл да достигне около 2,5 милиона барела дневно. 

Целия разговор гледайте във видеото.