В седмицата на революциите: Как се върти червеното колело на историята в Русия

Изглежда носталгиците у нас предпочитат да отбелязват вече само девети септември, забравяйки кога злото наистина се пробуди. Така наречената Велика октомврийска революция роди болшевишко чудовище, което хвърли в мрак страната, дала на света Пушкин, Лермонтов и Достоевски. След няколко дни е 10 ноември, когато ще се отбележат 36 години от падането на режима. В седмицата на революциите и големите исторически промени предаването „Офанзива с Любо Огнянов" се среща с главния редактор на вестник „Култура“ Тони Николов, за да разбера как се върти червеното колело на историята в Русия. Червено не заради петолъчката, а заради кръвта на падналите, както го нарича Александър Солженицин.

1917 година. Първата световна война опустошава Европа и е на път да преобърне цивилизования свят като сложи край на старите империи. Но промяната, която се задава от Изток изглежда още по-зловещо. Болшевишката революция унищожава завинаги руската империя. Налага диктатура на пролетариата и буквално изтрива интелектуалния елит. Началото на 20 век е време на революции, чиято цел е да променят установения дотогава ред, убеден е главният редактор на списание Култура Тони Николов. Но всъщност революциите не създават свободно общество, а налагат още по зловещи диктаторски режими.

"Без участието на Русия в Първата световна война нямаше да има болшевишка революция. Император Николай ІІ е предупреждаван от руски държавници. Могла е да падне империята още в 1905 г. при Руско-японската война", каза Николов. Той отбеляза, че сме свикнали с едно марксистко виждане на историята, че това са закономерни процеси. Самият Ленин е очаквал революцията да започне първо в Западна Европа, защото в Русия не е имало работническа класа и съответно не може да се случи диктатура на пролетариата.

Всъщност няколко месеца преди Октомврийската болшевишка революция, през месец февруари Русия е разтърсена от буржоазна революция, чиято цел е да реформира империята: "Февруарската революция не успява, защото е демократична и слаба. Тогава се иска да има свобода на словото, да се свали империята, да се дадат повече права на гражданите. В такава комбинация - война плюс революция побеждават най-радикалните и най-крайните. Историята е такава каквато е. Ленин искал да взриви империята. Той не е искал руска революция, а световна", каза главният редактор на вестник "Култура". Според него болшевишката революция отприщва огромни земетръси, разломи – излизат най-черните сили, а за останалата част от света това е било нещо като социален експеримент.

Зеленски: Руснаците искат да покажат на Тръмп военната си сила с атаката срещу Покровск

Николов каза, че руският и нацисткият режим се вглеждат един в друг. Има свидетелства как Сталин следи с голямо влияние „Нощта на дългите ножове", а Хитлер се интересува от концентрационните лагери и прилага това нещо. "Тъжно тоталитарно безумие, защото това са реки и потоци от кръв", допълни той.

Всъщност не кой да е, а именно Лев Троцки разкрива сходните черти между режима в Съветския съюз и нацистка Германия, като нарича Сталин интендант на Адолф Хитлер.

Тони Николов подчерта, че който отваря вратата към насилието, сам свършва по този начин. Той заяви, че комунизмът си е отишъл неочаквано - както е дошъл. "Като че ли слезе в подземията, изчезна и се изпари". Той припомни, че в България първият трус е идването на Франсоа Митеран през януари 1989 г, а срещата му с българските студенти е символична и ключова.

Журналистът анализира, че западът не е бил готов на обединението на Германия. Това тревожело французите заради старите страхове от много мощната Германия. "По историческа година от 1989 сигурно няма да има скоро", каза Николов и допълни, че у нас българското общество се е дръпнало. "Имаше големи градски кръгове, които искат промяна, но имаше и още по-големи други кръгове. България се оказа исторически неподготвена. Започнахме икономическите си реформи последни в източния лагер. Цели прослойки от българското общество не бяха готови за тези промени", категоричен е Тони Николов. 

Путин иска да бъде император и може да има съдбата на руските императори. Той се надяваше, че ще има по-големи приятели. Той е сам.

Историята през последните 100 години показва, че в Русия големите промени се извършват на всеки три-четири десетилетия. От болшевишката революция през 1917 до 1953 година е епохата на Сталин. След това Съветският съюз развенчава култа към личността, но запазва мракобесния комунистически режим за потискане на инакомислещите. 32 години след смъртта на Сталин, през 1985 година Горбачов обявява началото на перестройката. Това е и началото на края на Съветския съюз, който окончателно се разпада през 1991-а, две години след рухването на Берлинската стена. Сталин остана начело на Съветския съюз 31 години, когато умира. Путин е на власт вече 25. Но когато колелото на историята се е завъртяло, математиката не винаги остава точна наука. Въпреки, че от падането на Берлинската стена и вятъра на промяната изминаха вече 36 години.