Европа на две скорости: От федерализация към фрагментация

"Европа на две скорости" означава, че Европейския съюз напуска своите основополагащи принципи на обединение и сближаване, защото тази идея предполага разграничаване. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS бившият заместник - министър на външните работи и един от най-добрите международни анализатори в страната Любомир Кючуков. Той коментира актуалната парадигма за промяна на скоростите в Европа, така че няколко държави (засега шест) да се движат към сближаване и реализиране на политики по-бързо и гъвкаво от останалите, които не искат или не могат да се движат с това темпо.

Става дума за Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Полша, които представляват и шестте най-мощни европейски икономики през тази година.
"Самата идея "Европа на две скорости" е породена от поредица от проблеми, които са свързани с начина на взимане на решения, институционалната уредба на ЕС, с формирането и разхода на бюджета. Всичко това обуславя цялостното функциониране на съюза и неслучайно имаме повече от десетилетие опити да се реши проблема. Като се започне от бялата книга на Юнкер, после - конференцията за бъдещето на Европа и се стигне до днешната ситуация, която имаме. Така че това е резултат от натрупването и липсата на решения", заяви Кючуков.

През миналата седмица се състоя и първата среща на финансовите министри от тези шест държави, които обявиха курс към създаването на т.нар. Съюз на капиталовите пазари. Какво обаче е диплиматическото послание към останалите членки на блока?

 - То беше казано съвсем директно от инициаторите на тази среща и от немския министър на финансите, който заяви "Европа на две скорости". Това е отглас от един френско - немски доклад от преди две години, който изброяваше проблемите, анализираше ги и правеше извода, че ако не се намерят решения чрез реформи, ще се стигне до тук - до "Европа на две скорости". Тук винаги е имало групи от отделни страни, които лансират решения на даден проблем, включително е заложено такова нещо в Лисабонския договор. Така е с еврозоната, Шенген. Едни поемат напред, другите бавно се присъединяват.

Все пак трябва да се има предвид, че идеята за засилено сътрудничество между няколкото отделни държави - членки на ЕС е част от договорите за функциониране на блока. На практика по подобен начин функционират шенгенското пространство и еврозоната. "Европа на две скорости" обаче стигат далеч по-дълбоко.

 - Това действително е проблемът - разликата от всичко, което имахме досега. Винаги досега групата страни, която се стреми да търси решение на проблем, нейната цел е била да приобщи всички останали. Сега е точно обратното - тези шест страни се разграничават. Принципът е друг - големите и силните. Това е принципът на Тръмп - решават големите. Ако България има еднакви позиции с тези страни, тя няма да стане седмата страна там, защото не това е целта на това обособяване.

България е част от ЕС вече 19 години, но все още изглежда като част от икономическата и политическата периферия. Имаме ли позиция по новото разделение?

 - За съжаление, аз не знам да има българска официална, държавна позиция за тази идея. И това е проблем на българската външна политика. Някак след влизането в ЕС ние предпочетохме да разтворим нашата външна политика в общите европейски политики, а не да формулираме наши. Българският външен министър вместо да отиде в Брюксел с позиция и да дойде с решение, той отива с решение и се връща с позиция.

До изборите през април, страната ще се управлява от служебен кабинет, в който личи името на опитен дипломат начело на МВнР. Може ли Надежда Нейнски да промени ситуацията?

- Служебното правителство трябва да има позиции по всички въпроси, никой няма да ни чака. Друг е въпросът, че аз не съм оптимист. Не очаквам нещо да се промени в българската външна политика, защото има един фундаментален проблем. През годините външната ни политика се отказа да стъпи върху професионализма, превърна се в персонално доминирана, стана хаотична и непредсказуема. Външно министерство не прави политика, прави посещения.

История за бюрократична Европа

Ще ви разкажа измислена история, с напълно реални действия, противодействия и последствия, които героят на нашата приказка, щеше да изпита, ако беше истински. Героят ни е на 45 години, живее в България и се справя добре. Спестил е 300 000 евро, има малко наследствени пари, грижил се е за тях умно. Иска да ги инвестира така, че когато дойде време за пенсионирането му, светът да е все така слънчев и весел, а той да може да му се радва. Това няма да стане, ако държи парите си на 1% лихва в банката, това го знае вече всяко хлапе.

Нашият герой е очевидно финансово грамотен, затова решава, че ще инвестира в европейски акции и фондове. Купува си малко "Сименс" в Германия, купува си малко "Луи Вютон" във Франция, малко испански зеленистки фирми, малко холандски полупроводници от ASML. Дотук чудесно! Това са компании със стабилни растежи, ясни пазари, увеличаващи се приходи. Нашето момче започва да печели. И тогава, дами и господа, пристига ада на земята. Защото когато говорим за акциите му в германската "Сименс", той ще трябва да плати 26.7% данък при източника на дивидентите в Германия, да плати 10% данък върху печалбата от евентуалната продажба в България, после за да си върне част от данъка в Германия, трябва да подаде декларация в Германия и в България за двойно данъчно облагане и за всичко това да плати на счетоводител и адвокат.

После трябва да се справи с това, че Испания ще му вземе 19% данък за испанските акции върху дивидентите, да плати отново в България, да повтори германската сага, но като има предвид, че испанците могат да имат различни правила за отчетност, които българският му брокер може да не познава. Същото важи за Франция и за общо взето всяка друга държава в ЕС. Реалността за нашия герой е не просто фактът, че от тези 300 000 евро ще може да инвестира активно и с резултат 200, защото остатъкът ще потече към брокери, адвокати и счетоводители, резултатът е бюрократичен ад.

Приказката завършва с отказ на нашия герой да инвестира, да "тегли една майна" и просто да си държи парите спящи в депозитна сметка на мизерна лихва и неработещи нито за него, нито за икономиката. Това трябва да се промени.

Промяната си има име, нарича се "Европейски капиталов съюз" и предполага изграждането на един капиталов пазар, в който важат еднакви правила. Но, уважаеми зрители, това е най-трудното нещо на света на Европа - да хармонизира своите данъци, режими и регулации, така че всички да са доволни. Няма как 10% данък в България да скочи на 30%, нали? За нас това е ужасно, както е ужасно за много други. Но без този пазар, парите на европейците ще спят зимен сън и икономиките ни ще буксуват. Затова през 2026 година се събудихме на ръба на изграждането на "Европа на две скорости". Едни шест държави, които ще вървят напред и другите, които отново ще настигат.