Никола Янков: Няма икономическа логика България да блокира санкциите срещу Русия

България рискува да изпрати негативен сигнал към международните инвеститори, ако започне да се дистанцира от общите европейски позиции по отношение на санкциите срещу Русия. Това коментира в „Твоят ден” по NOVA NEWS икономистът и бивш зам.-министър на икономиката Никола Янков.

По повод дискусията около новия пакет санкции на ЕС срещу Русия и аргументите, свързани с енергийната сигурност и дейността на „Лукойл“, той заяви, че не вижда икономическа логика в подобни твърдения. „Не беше представен конкретен аргумент, който да обясни как блокирането на санкционния пакет ще помогне на българските компании, включително на „Лукойл Нефтохим“, и оттам на българските потребители. Такъв аргумент няма и реално. Това беше просто повод да се създаде страх, че нещо лошо ще се случи, ако България не блокира пакета“, каза той.

Външният министър: България подкрепя икономическите санкции срещу Русия, но не в енергийния сектор и за руския патриарх Кирил

Според него опасност за енергийната сигурност на страната не съществува, тъй като „Лукойл“ вече не работи с руски петрол след изтичането на дерогацията.  Янков предупреди, че подобно поведение може да има по-широки последици за международния образ на България. „Отделянето на България от групата на европейските държави и влизането в ролята на нова Унгария не е полезно за българските граждани. Това вече се възприема като стратегически ход на София да заема различна позиция и да пречи“, посочи той.

По думите му това вече влияе върху инвестиционния климат. „Всички инвеститори, с които разговарям, ме питат какво се случва с нашата проруска ориентация. Сигналите, които излъчваме в момента, са изключително вредни. Някои казват, че са за вътрешна употреба, но те обикалят света в същия момент, в който бъдат изказани“, заяви Янков.

Бившият външен министър Ивайло Калфини подчерта, че липсва достатъчно информация за конкретните аргументи на българската позиция по санкционния пакет. „Не чух убедителни аргументи за резервите на България, но не познавам и самия пакет в детайли. Затова е важно правителството да обясни какво точно съдържа той и какви са нашите възражения“, коментира Калфин.

Нинова: САЩ няма да ни дадат отстрочка за санкциите, липсват ни политици, които да преговарят

По отношение на възможни санкции срещу руския патриарх Кирил той заяви, че не приема тезата, че трябва да се разглеждат единствено икономическите ефекти. „Всяка санкция, която увеличава натиска върху руския президент да седне на масата за преговори, е полезна. Не бих изключвал нито индивидуалните санкции, нито санкции срещу руския патриарх, който очевидно се занимава повече с политика, отколкото с църковни дела“, каза Калфин.

По отношение на публичните финанси и очаквания бюджет за 2026 година Янков определи процедурата по свръхдефицит като резултат от „пет години политика на бюджетни дефицити и натрупване на дълг“. Според него управляващите не демонстрират готовност за реални реформи. „Няма апетит за реформи и няма мерки, които реално да намалят бюджетния дефицит с милиарди евро. Популизъм е да говорим за замразяване на депутатски заплати и възнаграждения в бордовете на държавните предприятия. Това няма отношение към размера на дефицита“, заяви той.

Янков посочи, че около една четвърт от бюджета се изразходва за пенсии и плащания към пенсионерите, още толкова за администрацията, а останалата голяма част - за капиталови разходи и здравеопазване. „За да има реална промяна, трябва да започнем с реформа в администрацията, ясно разграничаване на социалните плащания от пенсионната система, по-строг контрол върху ТЕЛК решенията и злоупотребите в здравната система“, смята той.

Новите санкции срещу Русия: Защо България казва „не” на част от мерките на ЕС

По отношение на новия държавен дълг от 3,8 млрд. евро Ивайло Калфин заяви, че той е практически неизбежен предвид момента, в който се намира бюджетната година. „Нереалистично е да се съкратят няколко милиарда разходи за толкова кратък период без сериозни законодателни промени. По-важният въпрос е как ще изглеждат бюджетите за следващите години и какви мерки ще предложи правителството за трайно ограничаване на дефицита“, посочи Калфин.

Според него реалната оценка за финансовата политика на кабинета ще може да бъде направена едва при подготовката на бюджетната рамка за 2027 г., когато ще стане ясно дали управляващите са готови да предприемат необходимите структурни реформи.

Целия разговор гледайте във видеото.