Външният министър обясни позицията на България за 21-вия пакет санкции срещу Русия

Позицията ни е била в защита на националния интерес, каза външният министър Велислава Петрова в отговор на въпрос от парламентарния контрол относно изваждането на Искандер Махмудов от 21-вия санкционен пакет на ЕС срещу агресивните действия на Руската федерация.

Въпросът, зададен от народните представители Христо Гаджев и Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС, е по чие предложение и в защита на какъв държавен интерес България е поискала Махмудов да бъде изваден от санкционния списък.

Велислава Петрова: В Киев никой нищо не е подписвал

„Позицията на България по отношение на санкциите се формира въз основа на становища на компетентни органи и единствената ѝ цел е да защити българския интерес”, обясни Петрова. По думите ѝ се е провела среща по Координационния механизъм по изпълнение на санкциите и е взето решение така, че процедурата да бъде във възможно най-формална форма.

„По отношение на предложението, че въвеждането на ограничения спрямо Искандер Махмудов като собственик на компанията „Трансмашхолдинг” би могло да засегне българските икономически интереси с оглед използването на България на дерогации от санкциите на ЕС за руската компания „Метровагонмаш” – интересно е, че именно по време на правителството на ГЕРБ за тази компания е била поискана дерогация”, обясни Петрова.

„Явно тогава сме смятали, че е имало риск за българския интерес. Трудно е да се разбере защо сега не смятате така”, каза още тя.

Христо Гаджев попита коя е компетентната институция, която е предложила Махмудов да бъде изваден от списъка. „За дерогация, която вие сте поискали, задавате въпрос защо ние и съответното конкретно ведомство сме поискали да запазим, защото има риск за българските граждани”, отговори министърът.

Въпрос към външния министър по повод пакета от санкции зададоха и народните представители Божидар Божанов от ДБ и Николай Денков от ПП. Те попитаха дали в рамките на предварителните обсъждания на 21-вия пакет санкции на ЕС България е поискала изваждането на допълнителни лица извън публично обявените, като министъра на спорта на Руската федерация или "Тольяттихимбанк", и ако е така, с какви мотиви е поискано изключването им и какъв е бил процесът по подбор.

Процесът за решение по линия на санкции не се включва в Съвета по европейски въпроси, налага се да се следва процедура, в която има становища на всички компетентни институции и министерства, каза Петрова. Тя обясни, че действително в хода на преговорите България е изтъкнала съображения по предложението за налагане на мерки срещу министъра на спорта на Русия – Михаил Дегтярьов. Посочените от България аргументи са били отсъствието на конкретен принос на лицето към военните действия срещу Украйна, както и фактът, че такава мярка не може да допринесе за спирането на войната, обясни Петрова.

България е изразила и резервирана позиция по отношение на предложението за вписване на "Тольяттихимбанк" в санкционните списъци с аргумента, че предложението визира регионална търговска банка, собственост на един от най-големите производители на амоняк в световен мащаб и част от групата „Уралхим“. От своя страна „Уралхим“ е водещ производител на минерални торове – суровина, която не е обект на санкции, каза Петрова.

По думите на министъра България продължава да я внася, включително от Русия и други държави членки на ЕС. Предвид високите цени и нестабилната ситуация на международните пазари на торове към момента във връзка с конфликта в Близкия изток, всяко ограничение на възможностите по тази линия може да има негативен ефект, обясни Петрова. Впоследствие България е оттеглила съображенията си по тези две предложения с оглед на постигане на консенсус в ЕС, уточни външният министър.

„Компетентните институции са изразили позиция, в която искат от българското правителство да изрази резерви, но при наличие на консенсус – да подкрепи санкциите, като това е базирано на основата до каква степен смятаме, че е риск и дали има други алтернативи. По принцип имаме резерва, но рискът за България не е толкова голям, така че да можем да го подкрепим при наличие на консенсус”, каза тя.

„Това, че малки количества се внасят от далечна руска компания, не ми звучи като убедителен аргумент да не налагаме санкции на банката, която финансира елемент от групата, който подпомага производството на боеприпаси, с които се избиват украински граждани”, каза от своя страна Божидар Божанов. „Мисля, че няма нужда да спекулираме за количествата. Можете да поискате информация от Министерството на икономиката”, отговори Петрова.