Непознатите земи: Сахара, камилски керван и дом върху скали

Безбрежни пясъчни морета, златни дюни, носещи безмълвни послания, тишина за съзерцание и шир, в която създаването на собствено усещане за посока е почти невъзможно.

Сахара обхваща 11 страни и близо 10 милиона квадратни километра площ. Из тайните на мароканските земи се потапяме заедно с изследователите от Explorers Club Bulgaria. 

„В Мароко имаме три части на пустинята. Мерцуга е първата – древното селище, което е единият вход на Сахара. Втората част наричаме Загора, но тя е по-скалиста. А третата – Шигага. Това е огромна площ”, разказва гидът Омар.

Ако Сахара беше отделна държава, щеше да се нареди в челната петица.

„Преди векове именно през Сахара са преминавали огромни кервани с камили, пренасящи сол от север и злато от земите на днешно Мали. Пътуванията са продължавали с месеци, а пустинята се е превърнала в една от най-важните търговски артерии на средновековния свят“, разказа Омар.

Сахара някога е била зелена: Ново изследване разкрива древен влажен период

Едва ли е трудно да отгатнете кои са най-емблематичните обитатели на Сахара, които от векове наред прекосяват дюните и са задвижвали търговията през безкрайните пясъци.

Преходът през пустинята се случва благодарение на керваните с камили.

 „Работата с камилите е моят начин на живот. С годините и аз, и те свикнахме един с друг”, каза Али.

„Големите пясъчни дюни са характерни за пустинята Сахара. Този релеф обаче често се променя заради пустинните бури– и така едни дюни стават по-малки, а други по-големи”, обяснява Омар.

Час след тръгването ни стигаме до момента, в който последните лъчи на слънцето започват да губят очертанията си, за да се слеят с пясъците на Сахара.

На прага на бивака тишината в пустинята е нарушена. Местните ни посрещат с традиционни марокански ритми.

Обръщаме поглед и към лагера ни – шатри, разположени върху пясъка, факли, осветяващи хоризонта, килими в бедуински стил и на сутринта… златният изгрев над хоризонта.

От пясъците на Сахара се отправяме към скалистите ѝ части.

За да стигнем до така наречените канали „Хетера”, слизаме 10 метра под земята. Древна система за напояване отвежда вода от планините към оазиси, селища и земеделски земи, използвайки единствено наклона на терена, споделя Халид – пазачът на тунелите.

„Тази технология се използва от повече от хиляда години и е позволила развитието на оазисите в сухите райони. Без нужда от помпи водата се придвижва благодарение на гравитацията по шахти под нас“, каза Халид.

Местните вярват, че синята светлина, която озарява скалите, е чудодейна и сбъдва желания.

Сменяме посоката към склоновете на Атласките планини, за да стигнем до така нареченото „скално чудо на Мароко”. Поредна спирка в нашето пътуване е касбата Айт Бен Хаду. Тук селяните през Средновековието, когато са воювали, са се прибирали, за да бъдат защитени.

Касбата представлява древно укрепено селище от глина и камък, чиито кули и лабиринт от тесни улички са се превърнали в символ на традиционните строежи на Северна Африка. Айт Бен Хаду е именно типичният пример за мароканската ранна архитектура. Според изследователи крепостта е изградена през XI век. Всички сгради са построени от червено-кафява глина. Повече от 30 години това място е част от културното и природното наследство на ЮНЕСКО.

„Тук, в казбата, са живели повече от 45 семейства. Любопитно е, че все още живеят около пет рода. Основният проблем на хората в миналото е била липсата на питейна вода. Именно заради това постоянните жители са се преместили и сега Айт Бен Хаду е почти празен”, каза Омар.

Постепенно пред нас се разкрива панорамен изглед към модерната част на селото и река Унила.

Историческото наследство и в Айт Бен Хаду е използвано за търговия и превърнато в начин на препитание.

Дори и тук, в подножието на казбата, могат да бъдат закупени традиционните за Мароко сувенири. Между сувенирите обаче се среща и изкуство.

Али рисува своите картини по стар метод, предаден от баща му. „Индиговата хартия, върху която рисувам, я нагрявам на бавен огън и така бледите цветове всъщност стават по-ярки“, обяснява Али.

Той е и един от постоянните заселници на крепостта.

Макар времето да е притъпило спомена, белезите от опустошителното земетресение, което през 2023 година отне живота на стотици и рани хиляди, все още личат.

Все още работници се опитват да възстановят разрушената част от казбата.

„Такава е и съдбата на контролната кула на върха, зад мен. След трусовете на земетресението от нея беше останал само прах. Правителството е отпуснало средства за нейното възстановяване. Тази кула е била важна за живеещите тук – в нея са се съхранявали ценни вещи, които денонощно са били охранявани“, каза Омар.

Със своите глинени кули, тесни улички и укрепени къщи Айт Бен Хаду пренася посетителите векове назад, като пресъздава атмосферата на отдавна отминали цивилизации. Именно тази неподправена магия превръща селището в любима сцена за едни от най-мащабните филмови продукции.

„Тук са снимани едни от най-известните филми в света на киното. Например „Одисея“, „Гладиатор 1“ и „Гладиатор 2“, „Принцът на Персия“, „Мумията“. От 1954 година досега се снимат поне по четири филма на година“, обяснява проф. Климент Найденов от Explorers Club Bulgaria.

Неочаквано маршрутът ни през Атласките планини е прекъснат от среща с берберско номадско семейство, което е устроило своя подвижен дом върху скалите точно пред нас. Но кои всъщност са берберите – коренното население на Северна Африка, което от векове обитава планинските и пустинните райони на Атласките планини и Сахара. Това е народ със силно изразена връзка с природата, съхранил своя език, обичаи и традиционен номадски начин на живот.

На една от скалите е шатрата на Рахма. Тя е там, но без семейството ѝ, защото те са заедно с добитъка си.

„Типично за берберите, Рахма и семейството ѝ се придвижват заедно със стадата си, следвайки сезоните и условията на планината, като запазват древен начин на живот, предаван през поколенията“, обяснява Омар.

Вътре в традиционната берберска шатра всичко е подчинено на номадския начин на живот – разпръснати кухненски съдове, килими, одеяла, а в центъра – малко огнище, около което се приготвя традиционният ментов чай.

 „Цялото лято ще останем тук, защото времето го позволява, а и сме събрали достатъчно храна за животните ни, както и вода, която да пием. Храната си набавяме или от животните, които гледаме, или от градините на оазисите, или разменяме с други бербери“, каза Рахма.

Сред суровите земи на Северна Африка и безкрайните дюни на Сахара берберите продължават да живеят така, както са живели векове наред – следвайки не собствените си желания, а ритъма на времето. Именно чрез тях, между камък, пясък и вятър, се пази жив споменът за Африка в най-древната ѝ форма.

Пълните епизоди от „Непознатите земи” - рубриката на NOVA в партньорство с Explorers Club Bulgaria, очаквайте всяка неделя в „Събуди се”.