„Разговори с Десислава – Солджъра”

„Това е разказ за едно момиче, което може да обича всичко и всеки – даже нас..."С тези думи Гала завършва предговора към книгата „Разговори с Десислава – Солджъра".

Историята, разказана там, събира едно момче и едно момиче, които при други обстоятелства щяха да създадат семейство. Деси е бунтар и правозащитник, Иван е журналист. Двамата се срещат в предаването „На кафе" и имeнно там се раждат техните разговори – за живота и за нещата от живота, където пребивават всички нормални от едната страна и всички различни.

И докато формално Иван се числи към „нормалните", а Десислава към „различните", техните диалози правят опит да разчупят това статукво. Защото любовта и в разбирането на двамата няма пол.

Самият Иван  дефинира няколко  нюанса в книгата. Една състояла се, но невъзможна любов, друга една възможна, но несъстояла се, има  смърт, има раждане, има още живот в собствена и живот в чужда кожа. Дали всичко разказано там е истина, доколкото и двамата пребивават в книгата с реалните си имена?

Той не се наема да я определя стилово, по-скоро тя за него е привидно еклектична, защото разговорите не са вкарани в някакви тесни граници и не гонят определена хронология. Те по-често визират състояния. И социални съпоставки, като например тази, че докато другите народи честват „Ден на благодарността", у нас честваме смърт... или пък още, че тук, по нашите земи сме свидетели на ужасяващата поговорка, че „Много хубаво не е на хубаво..."

„И сигурно поради тази причина вместо да се радваме на самия живот, а не на неговия смисъл, често пъти предпочитаме да се обиждаме. А по правило тези обиди винаги са  свързани с някакъв признак на личен недостатък „Дебел", „Грозен",  „Плешив", „Циганин", „Педал". И докато в света на нормалните  тези изрази едва ли не са се превърнали във всекидневни, незначителни, дори и дребни, то при различните и досега продължава да бъде налице едно силно и тежко емоционално състояние на вътрешна болка и тежест...

„Впрочем, аз нямам проблем излизайки на улицата, вършейки някаква работа в малък, среден или голям град, в малка, средна или голяма компания, и живеейки в малък, среден или голям комплекс. В случай обаче, че дефинирам публично  „друга сексуалност" – тогава приоритетно социалната ми среда ще се занимава именно с това, а не с качествата, възможностите ми и нивото на професионализъм, което имам..." казва Черкезов.

Любопитно е, че наред с многото и пъстри фенове, които проекта има още преди да е излязъл, създателите Деси и Иван получиха благословия от Дядо Йоан, Архимандрит, Богослов,  доскоро игумен на Роженския манастир...