Снимки: Любомир Тасев
Въоръжете се с правилните очаквания и Изумруденият остров ще ви очарова
Не за друго, а защото ни е близо, Тасос предоставя идеална възможност за нас българите да се порадваме на нещо, което си нямаме в изобилие на нашето море – истински остров. Още с качването на ферибота за краткото мореплаване от Керамоти до островната столица Лименас, вътрешно си проправя път някакъв гъдел, че този път лятото е различно.
Наистина, различно е. Освен, защото ведрото „Калимера!”, с което ни посрещат във все по-българската (особено през лятото) Северна Гърция, подсказва, че сме гости в Чужбината и то добре дошли, още заради южната картина, която няма как да видим на север от Родопите.
А това южното усещане започва толкова внезапно – броени километри след границата се пръкват първите маслинови градини, после тук-там портокалови дръвчета и смокини, разбира се – бол. Колко малко не ни достига климатически и километрически, за да се пишем част от Средиземноморието... да си сложим и ние маслината на шопската салата отгоре.
Досега причините да пазя лятната седмица на трудова безтегловност за Гърция бяха главно две – южното и топлото. Южното в атмосферата наоколо, топлото у хората, които те посрещат. Към тях прибавям още една – възможността да им се радвам на остров.
Та за Тасос – без претенции за изчерпателност, няколко думи за това какво да очаквате от най-близкия до България гръцки остров.
За тийнейджъри не става
Дали е от началото на сезона, или от моите критерии, но почивката на Тасос е наистина почивка, а не купон с кръчмите му и дискотеките, с какъвто може би мнозина у нас свързват Черноморието. Островът предлага повече спокойствие, отколкото оживление и разбира се е въпрос на вкус и подходящи очаквания дали ще има вътрешно удовлетворение, или разочарование.
Две са по-събудените градчета – Лименас, където акостират фериботите и диаметрално противоположно, на южния бряг – Лименария, където някога някаква германска компания давала препитание, но с какъв бизнес не помня, вече няма и значение.
Ако все пак се надявате на някакво прилично подобие на нощен живот, ще го намерите в Потос. Градчето се намира на три километра от въпросната Лименария и изглежда жителите й са изнесли там повечето барове, ресторанти и дюкяни, за да са на рахат вечерно време. В Потос има симпатична търговска улица, а музиката е съсредоточена покрай плажа. Много е приятно да изпиеш някой „Sex on the Beach”, узо или „Митос” в заледена чаша.
Задължително на колела!
От този същия Потос има отбивка за (според мен) прехваленото в туристическите брошури селце Теологос, където трябваше да има някакви чудеса, но освен един калдъръм към един каменен мост, друго интересно не видях. Иначе селото се намира на десетина километра от крайбрежието в планината, но ако очаквате планинска прохлада в обедните часове, ще се разочаровате. Жегата е вездесъща. Щях да забравя – можете да си купите маслини, зехтин и мед, ако откриете работещ дюкян по време на гръцката сиеста, но това е възможно и другаде, така че не е голям пропуск.
Тук е мястото да отбележа, че по моя оценка за почивката на Тасос автомобилът е задължителен. Ако не сте с личния, можете да наемете кола, мотопед или АТВ за ден-два и да обиколите наоколо. Цените са приемливи, варират в зависимост от вида и броя на дните с превозното средство. Мотопедът е ваш за под и над 8 евро на ден например. В противен случай закотвянето в прекаленото спокойствие не ви мърда, освен ако не сте на хотел в Потос.
Ако тръгнете на запад от Лименас (Тасос), обиколката на острова ще ви отведе до Лименария след около 40 км. По пътя се редуват туфички с хотели и плажове към тях, къде пясъчни, къде каменисти. Не бих нарекъл курорт нито една от тях, въпреки че някои се обслужват от по-големи селища във вътрешността.
Като подминете Лименария и Потос има две спирки, които си заслужава да направите. Едната е манастирът „Архангел Михаил” – където се пази парче от един от гвоздеите, с които Исус Христос е бил прикован към кръста. Само да предупредя, че всеки Тома Неверни, който поиска наистина да го види, има доста да се пули по една икона, обсипана с вероятно скъпоценни камъни, като в един от тях (кехлибарен на цвят) би трябвало да се намира металната частица. Дали от ъгъла на светлината, или претоварените от работа пред монитор очи играят номер, но продължителното съзерцание се оказва безрезултатно. Както и да е, знаем, че два камъка един връз друг са достатъчни на гърците да водят туристи при „древна крепост”.
Другата препоръчителна дестинация е плажът на Алики. Нещо като малко полуостровче образува два залива от двете си страни. Единият има прекрасен, за съжаление много малък и тесен плаж, но затова пък с гладка като тепсия и прозрачна като стъкло вода. Красиво е. Кратка обиколка на самия полуостров ще ви направи свидетели на незабравими гледки към открито море и вцепеняващия контраст между синята вода и белите скали на брега. Тук има няколко наистина древни каменоломни, откъдето византийци и елини са добивали мрамор в отминали епохи. Има и някаква стена, някакви основи, някакви маслини и разбира се жега. Красиво е обаче, не пропускайте! И историческо – както се казва в рекламата Greece – 5 000 years old! Е колко държави могат да си позволят такава заявка.
Ах, плажовете
Ако продължим обиколката на изток, ще стигнем до истинското достойнство на Тасос – неговите плажове. Малки, големи, с пясък, с чакъл... по желание на клиента. Странно обаче най-хубавите няма да ги намерите при курортите. Освен скромния по размер Алики, можете да спрете на още няколко малки плажчета по пътя, много красиви и усамотени. Горещо препоръчвам обаче „Парадайз бийч” – с прекрасен ситен пясък, планина отзад, южно море отпред и малко островче встрани – истински средиземноморски рай – Endzoy!, както би казал някой грък.
Оттам по планинските завои със смайващите гледки в 360 градуса околовръс ще се доберете до дълга около 3 км ивица с бял пясък, незнайно защо кръстена „Голдън бийч”. На плажа са кацнали Скала Потамия и Скала Панагия, първото от които малко по-оживено местенце, със заведения, таверни, магазинчета, а второто с по-хубав плаж, хотелчета и къмпинг. Плажът и всичко покрай него се обслужва от селцата Потамия и Панагия (логично). В никакъв случай не оставяйте Панагия за последните минути на престоя си на Тасос. Селцето е с приказни малки улички в центъра, площадче, чешмичка, ресторантчета – идеално за вечерта.
И така, Изумруденият остров с южните борове, белите плажове и гръцкото спокойствие ви очаква. Ако се въоръжите с правилните очаквания и се подготвите логистично, ще ви очарова истински.
Автор: Любомир Тасев