5 неща, които трябва да знаете за руската намеса в Крим

След церемонията по закриването на Олимпийските игри в Сочи, Владимир Путин ясно заяви намерението си да затрудни възможно най-много работата на временното правителство в Украйна. Първоначално разпореди масирани военни учения на украинската граница, включващи приблизително 150 000 войници. Докато някои наблюдатели казват, че няма достатъчно медицински персонал за инвазия, това бе явна провокация от страна на Русия.

По-притеснителни са предприетите мерки на Кримския полуостров, полуавтономен регион в Украйна, които са почти идентични с действията, предшестващи Руско-грузинската война от 2008 г.

Проруски сепаратисти, облечени във военни униформи без отличителни знаци, нахлуха в правителствени сгради, летища и комуникационни центрове в региона. След това руски войски бяха изпратени в бойна готовност, за да се гарантира „безопасността на руското население” в областта. Това се случи, след като новият министър-председател на Крим, който също е руски гражданин, се обърна към Русия за помощ.

Украинските въоръжени части от своя страна бяха обвинени в нападение на вътрешното министерство в Крим. Насрочен бе и референдум, който трябва да определи дали регионът ще остане в Украйна, или ще се присъедини към Русия. Руският парламент впоследствие позволи употребата на военна сила на полуострова и отзова посланика си в САЩ.

Американският президент Барак Обама предупреди Путин за възможната цена на бъдещи действия в Крим и напрежението между двете страни със сигурност ще се изостри. Ето няколко факта, които трябва да знаете за ситуацията:

1. Какво е Крим?

Както вече посочихме, Крим е полуавтономен регион в Украйна и въпреки че се намира в суверенната територия на Украйна, до голяма степен има собствено управление. Изключително красиво място на Черноморския бряг, с високи планини, спускащи се към златни плажове – Крим е популярна туристическа дестинация.

Освен това е доста сложен геополитически обект. През 1954 година Хрушчов обявява, че Крим ще стане част от Украйна. Много руснаци и до днес смятат това решение за нелегитимно. Повече от половината население са етнически руснаци, една четвърт са украинци, а останалите са Кримски татари, които са силно анти-руски настроени, след като Сталин ги депортира през 1944 г.

През 1992 година, след разпада на Съветския съюз, Крим провежда референдум и се присъединява към новата независима държава Украйна.

2. Защо Русия го иска?

Крим е много важна част от руската история. Там се води Кримската война между 1853 и 1856 година срещу Франция, Британия и Османската империя. Въпреки че Русия губи войната, храбростта на войниците все още е повод за национална гордост, по подобие на тази на войниците от крепостта „Аламо” в Тексас за американците. В курортния град Ялта пък се провеждат преговорите между Рузвелт, Сталин и Чърчил по време на Втората световна война.

Но руският интерес е много по-задълбочен от носталгията по миналото. Геополитическото положение на полуострова ясно показва значимостта на Крим за Русия.  

Военноморската база в Севастопол, на югозападния бряг, е единственото руско пристанище в топли води и основен център, от който Русия извършва действията си в Средиземно море. Говори се, че от пристанищния град засилено се изпращат провизии за режима на Башар ал-Асад по време на гражданската война в Сирия.

Между Русия и Украйна има споразумение за ползване, което изтича през 2047 година, но голяма част от Черноморското крайбрежие се държи от съюзниците на НАТО, с изключение на Грузия (която също е кандидат-член на НАТО) на изток и Украйна на север.

В прости думи, без военноморска база на Кримския полуостров, Русия не може да бъде глобална военна сила.

3. Защо Украйна го иска?

Крим е суверенна територия в Украйна. Регионът сам избра да бъде част от страната, там живеят много етнически украинци и именно там повечето от жителите на държавата ходят на почивка. Полуостровът е точно толкова важен за Украйна, колко са важни Флорида и Тексас за САЩ.

Докато много части на Крим, особено Севастопол и столицата Симферопол, са явно проруски настроени, в други местности това не е така. Татарите не искат при никакви обстоятелства да станат руски граждани.

Споменава се и казусът с Меморандума от Будапеща, подписан през 1994 г., с който Украйна се съгласява да предостави целия си ядрен арсенал на Русия, в замяна на запазване на териториалната цялост на новата страна. С нарушаването на тази спогодба, Путин ясно индикира, че всички подписани споразумения след разпада на Съветския съюз са недействителни.

4. Какво ще направят големите сили по въпроса?

За съжаление, ако Путин иска да завладее Крим, почти няма начин Украйна, САЩ или НАТО да му противодействат. Русия има изключителен набор от военна мощ в региона и е малко вероятно да се стигне до въоръжени сблъсъци. Всеки свободен и справедлив референдум относно кримския суверенитет ще бъде оспорван, но Путин със сигурност ще сложи пръста си на кантара, накланяйки везните в своя полза и осигурявайки легитимна победа.

Президентът Обама проведе непредвидена пресконференция за събитията в Крим, изразявайки дълбоката си загриженост и отправяйки закана към Путин, че ще има последици. В момента се развива изключително тежък дипломатически процес, включващ украински и руски официални лица, както и представители от Европа. Още веднъж, ако Путин е решил да победи, нито едно от тези действия не би било ефективно.

И все пак Западът също предприема действия. Въпреки че не беше отразено от пресата в САЩ, президентът Обама се отби на срещата между вицепрезидента Байдън и грузинския министър-председател Гарибашвили, където е изразил надеждата си за създаването на по-тесни връзки между двете държави, както и подкрепа за пълното членство на Грузия в НАТО.

Вероятно последното действие ще е най-важно. Русия вече не е великата сила, която някога беше. Докато военната мощ все още е една от най-многобройните в световен мащаб, в армията постъпват все по-слабо обучени и недисциплинирани кадри, чиито семейства не могат да си позволят да ги спасят от военна служба. Само по време на войната през 2008 година, Грузия свали 20 руски самолета, което е повече от общата бройка самолети, загубени от САЩ от войната във Виетнам до днес.

5. Какви ще са последствията?   

Ако Путин анексира Крим, със сигурност ще предизвика сериозна реакция на международната сцена и ще доведе до санкции в търговско отношение. С отслабената икономика на страната, това не е нещо, което Русия може лесно да преглътне. Ако цената на петрола падне с 15-20%, страната може да претърпи криза, подобна на тази от 90-те.

Освен това ще има и преразпределение на военните сили около Русия. Ако Грузия бъде приета в НАТО, модерната военна техника, която ще получат, със сигурност ще отслаби руската национална сигурност. Пристанището в Батуми също може да се окаже много важен военен обект.

Може би най-значимото последствие е, че анексиране на Крим би означавало, че Путин окончателно губи Украйна. Такава трансгресия няма да бъде забравена лесно и ще засили европейската подкрепа и интеграция на страната.  

Кримските татари, с дълбоката си омраза срещу Русия, ще се опълчат срещу руския суверенитет, като вероятно ще се стигне до подобна ситуация на тази в Чечня. Руският президент с действията си ефективно поставя основите на конфликт, който ще продължи с десетилетия.  

Това е причината да сме притеснени от последните действия на Путин. Те показват явно отчаяние, готовност да се пречупят отношенията с Украйна и Европа, да се рискува забързване на процедурата по приемането на Грузия в НАТО – което той ще иска да предотврати почти точно толкова, колкото загубата на Украйна, да осакати собствената си икономика и да потисне поредния етнос. И всичко това за минимално осезаема изгода. По всичко личи, че Путин няма какво повече да губи.

Автор: Грег Сател/Форбс

Превод: Рой Хил