В момента се разработват "терапевтични" антитела срещу болестта на Алцхаймер и множествената склероза

Антитела, които са плод на генното инженерство, се използват успешно за диагностициране на рак и противоракови терапии. В момента се разработват "терапевтични" антитела срещу болестта на Алцхаймер и множествената склероза. Важен критерий е стабилността им. Като сравнили антитела у акули с тези у хора, германски учени откриха механизъм, чрез който може да се оптимизира стабилността на "направените по поръчка" антитела за медицинско приложение, съобщи "Сайънс дейли", цитирани от БТА.

 

Всъщност стабилността на антителата в кръвта е решаващ фактор за терапевтичното им използване срещу сериозни заболявания, като рак, болестта на Алцхаймер, множествена склероза. "Антителата у акулите притежават структурни характеристики, които ги правят изключително яки", заяви проф. Матиас Файге, който ръководи екип от учени от Техническия университет и центъра Хелмхолц в Мюнхен.

 

Акули съществуват на Земята от повече от 500 милиона години. Погледнато от еволюционна гледна точка, те са сред най-древните животни със "съвременна" имунна система, която напомня човешката. В кръвта на акулите има значително количество урея, която им позволява да оцелеят в солени води, като ги защитава от дехидратация. Същевременно уреята може да дестабилизира някои протеини, като например антителата.

 

"Антителата у хората се разграждат в подобни условия - поясни проф. Файге. Следователно антителата у акулите трябваше да имат структурни характеристики, които ги уякчават, и ние искахме да разкрием загадката." Учените изследвали антитялото IgNAR, чиято структура не е добре опозната, тъй като този протеин не може напълно да кристализира. Целта на учените била да направят модел на структурата му. Те пристъпили към кристализация на фрагменти от антитялото и определили атомните му структури, използвайки метод, известен като рентгенова кристалография.

 

Освен това сравнили фрагментите с отдавна познати структури на други антитела. Колкото до другите некристализирали фрагменти на IgNAR, учените прибегнали до ядреномагнитен резонанс спектроскопия. Така бил идентифициран източникът на стабилност. Оказало се, че става въпрос за допълнителен солен мост между вериги аминокиселини и неполярна ковалентна връзка на антитялото.