Как Брюксел изпраща поредните невинни жертви на терора?
Белгия търси виновните. От днес започва и тридневен траур. След атаките хиляди излязоха навън, за да покажат, че са единни. И съпричастни.
В центъра на града непознати заставаха един до друг, за да се молят за жертвите и ранените над 270 души и за да предложат прегръдки на случайните минувачи.
Рани лекуват не само пострадалите. Раните в душата, казват местните, трябва да започнат да се лекуват от днес. Светлин и Рамон - българин и белгийка. Вчера се разминали на косъм от най-страшното.
Вяска сутрин Светлин се качва на метрото от станция „Малбек”. Вчера обаче закъснял с няколко минути, залисан в разговори със своята приятелка. Няколко минути и едно кафе.
„Просто се забавих със сутрешното кафе и цигарата. Ако не бях закъснял, щях да съм вътре”, разказва Светлин Лукаров.
Експлозията се случва секунди преди да стигне до станцията.
„Чух експлозията зад ъгъла и после видях стъклата и бягащите. Тръгнах да питам имате ли нужда от помощ и да влизам навътре, но те панически бягаха и казваха „, Не, не, не, бягай, бомба, бомба!”, спомня си Светлин.
По същото време, на няколко преки от дома на Светлин, Рамон дълго се чуди дали да стигне до работата си с метрото, както всеки ден.
Рамон избира колелото. Дори не чува експлозията. Не я усеща и под краката си. Разбира минути след това, че се случва нещо страшно.
„Не мисля, че скоро ще мога да се кача на метро отново. Дълго време няма да мога”, казва Рамон.
И Светлин, и Рамон, както и повечето хора в Брюксел са знаели, че това някога ще се случи.
„Чувствахме, че ще се случи, но не знаехме, че ще е толкова голямо”, казва Рамон.
Метростанцията „Малбек”, в която избухна една от бомбите, е по-малката метростанция, в близост до Европейските институции. За това местните смятат, че това е бил символичен акт на терористите. Хората тук смятат, че ако терористите са искали да вземат повече жертви, са можели да ударят другата метростанция, по-голямата – „Шуман”, но те са ги направили тук, където слизат всички служители на евроинституциите.
Само ден след атаките градът се върна към нормалиня си ритъм – децата са в класните стаи, дори и под засилена охрана, градският транспорт работи, хората се разхождат в града.
