То се е превърнало в свърталище на зли сили

Как малко испанско градче с 62-ма обитатели е изцяло отлъчено и прокълнато с толкова силнo заклинание, че само папата може да спре действието му?

 

За да разберем повече за тази странна история за магьосничество, суеверие, отмъщение, завист и власт, ще чуем разказ пред BBC Travel на местна жителка на село Трасмоз, което се намира в подножието на заснежената планина Монкайо от веригата Арагон.

 

Трасмоз се слави с вещерски истории от векове. Руиз, която е родена и живее в Трасмоз, има сива коса, зелени очи, шикозни дрехи и лаптоп под мишницата си. Доста по-нетипична „вещица” от обичайните с кристални топки, черни свещи и карти Таро. Единствените вещи, които я доближават до класически магьосници са висящите малки златни сови, прикрепени на златен амулет около врата ѝ.

 

Ето какво споделя Лола Руиз Диаз:

 

Историята...

 

„Цялата сага около вещерската енергия в Трасмоз започва в местния замък. През 13-и век собствениците на замъка посвещават времето си на коване на фалшиви монети. И за да прикрият това от селяните, те пускат слух, че звуковете на стъргане и чукане на желязо идват от вещици, които използват стоманени вериги, за да варят отвари и отрови през нощта. Жителите от Трасмоз повярвали и оттук нататък селото се смята за синоним на свърталище на вещици и зли сили.

 

По това време Трасмоз бил мощно владение и там живели проспериращи общности. Земята била плодородна и богата на природни ресурси – желязо, сребро, обширни гори и подземни води. Освен това, селото е било светска територия, което означава, че не е зависело от църквата. Според кралския указ жителите на Трасмоз не трябвало да плащат такси и данъци на близкия манастир Веруела – факт, който разгневил църквата. Това, разбира се, помогнало в подкрепата на „отровния” слух и игуменът на Веруела понечил да накаже населението на Трасмоз, като отлъчи селото от всички заобикалящи го населени места. Така хората нямали право да ходят на изповед или да извършват други тайнства в Светата католическа Църква - били нежелани и гонени от всякъде.

 

Разнообразното население на Трасмоз, съставено от евреи, християни и араби, не приело клюката за достовена и не се покаяло – а само така могло да избегне проклятието от отлъчване. Споровете с Варуела продължили много години и стигнали дотам, че от манастира започнали да крадат вода от селото, вместо да плащат за нея. В отговор на това, кралят на Трасмоз, Педро Мануел Хименез де Уреа, въоръжил армии срещу манастира. Но преди откритата война да избухне, въпросът бил поет от цар Фердинанд ΙΙ, според когото нападките от страна на Трасмоз са напълно оправдани.

 

Проклятието...

 

Църквата не могла да прости поражението и през 1511 г. с изричното разрешение на Папа Юлий ΙΙ хвърля проклятие от псалм 108 от книгата на Псалмите – най-мощния инструмент на църквата, предназначен за тежки и доживотни проклятия. И тъй като злостната клетва била изречена от папа, само папа могъл да я отмени. Но това не се е случвало до този момент.

 

Следващите години не били никак леки за Трасмоз. През 1520 г. замъкът изгорял до основи и от векове наред представлява само руини. След като през XV-и в. евреите били изгонени от Испания, Трасмоз преживява грандиозен упадък – от население с десет хиляди жители, остават да живеят само 62-ма души. Днес в селото няма магазини, няма училище, има само едно пусто кафене. Много от къщите са занемарени, а улиците са почти празни.

 

През 60-те години на XIX-и век масово избивали невинни жени, смятайки ги за вещици. Настъпила болестна епидемия, за която липсвал лек. Обвинили Ла Тия Саска, защото според църквата тя изглеждала странна и потайна. Удавили жената, като вързали голям камък на крака ѝ и я хвърлили в дълбок кладенец.

 

Традициите днес...

 

Ла Тия Саска е последната убита „вещица” и въпреки това една стара магическа традиция е все още жива в испанското село. Всеки юни по време на фестивала „Фериа де Бружериа” се изнася пазар с лосиони и отвари, направени от лечебни и халюциногенни билки и растения, които растат в планината Монкайо. Актьори пресъздават исторически сцени, като например измъчване на предполагаеми вещици. Един е щастливецът, който получава званието „Вещер на годината”.

 

За да получиш тази мистериозна титла, трябва добре да познаваш билките, но може би най-важното качество е да бъдеш въвлечен в историята и да се чувстваш свързан с Трасмоз. Да бъдеш вещица днес е почетен знак” - категорична е "старата вещица" Лола Руиз Диаз.

 

Стажант-репортер: Мария Ивайлова