През последните няколко дни той бе в критично състояние в болница

Президентът на Узбекистан е починал и ще бъде погребан в събота. Новината потвърдиха от правителството в страната.

Цял ден не стана категорично ясно какво точно се е случило с Ислам Каримов. Първоначално новината се появи в руски медии, а по-късно беше официално обявено, че е починал от инсулт. Впоследствие публикацията беше изтеглена. Официалното потвърждение за смъртта на лидера дойде, след като Турция и Грузия изказаха съболезнования. 

Ислам Каримов беше начело на страната 27 години. За едни той беше диктатор, като ООН го обвинява в използване на мъчения, за да стои на власт. Други го хвалят за това, че не е допуснал радикалния ислям в Централна Азия.

Не е ясно кой ще поеме поста след смъртта му. В Узбекистан няма законна опозиция, а медиите напълно се контролират от държавата.

 

По темата

Ислам Абдуганиевич Каримов е политическа фигура, президент на Република Узбекистан от 1991 г. Роден е в Самарканд в УССР, една от съставните републики на СССР. Дипломира се като инженер-механик от Средноазиатския политехнически институт и като икономист от Ташкентския институт по народно стопанство.

Ислам Каримов става длъжностно лице в Комунистическата партия на Съветския съюз, ставайки първи секретар на партията в Узбекистан през 1989 г. На 24 март 1990 г. той става президент на Узбекската съветска социалистическа република. Изборът на Каримов е в резултат на провала на неговия предшественик Рафик Нишанов, който не успява да потуши междуетнически сблъсъци и нестабилността в региона Ферганска. Каримов обявява Узбекистан за независима държава на 31 август 1991 г. и впоследствие печели първите президентски избори на Узбекистан на 29 декември 1991 г., с 86% от гласовете.

През 1995 година Ислам Каримов удължава мандата си до 2000 г. чрез широко критикуван референдум. Преизбран е на 9 януари 2000г. с 91,9 % от гласовете на избирателите. САЩ наричат тези избори "нито свободни, нито честни и не предлагат на узбекистанския народ истински избор". Единственият опозиционен кандидат, Абдулхафиз Джалалов, открито заявява, че е влязъл в надпреварата само за да изглеждат изборите демократични и публично заявява, че е гласувал за Каримов. През 2007 година се кандидатира за трети мандат, въпреки аргументите, че той е недопустим поради ограничението от два мандата за президентски пост. На 6 ноември 2007 г., Каримов приема номинацията на Узбекистан Либерално-демократическата партия да се кандидатира за трети мандат. На 19 ноември, Централната избирателна комисия обяви одобрението на кандидатурата на Каримов- решение, което противниците на Каримов считат за незаконно.

Управлението на Ислам Каримов се смята за твърдо авторитарно. Международната общност нееднократно е критикувала администрацията на Каримов по отношение на човешките права и свободата на медиите.

Президентът на Узбекистан Ислам Каримов винаги се е възприемал като защитник на страната си от заплахата на войнствения ислям, но за критиците си е безпардонен диктатор, който използва изтезания, за да се задържи на власт, обобщава БТА. Според агенцията, многозначителен е фактът, че ръководителят на бившата съветска република, която провъзгласява своята независимост от Москва през 1991 г., избира Тамерлан - владетел в Централна Азия от 14 век и завоевател с уклон към масовите убийства, за национален герой.

През 27-те години управление той не търпи никакво инакомислие, упорито не се поддава на натиска да реформира замиращата икономика и ревностно пази независимостта на страната си от Русия и Запада, припомня БТА.

Когато Западът го призовава през 2006 г. да спазва правата на човека, Каримов отговаря: "Не се бъркайте в нашите дела под претекст, че насърчавате свобода и демокрация. Не ни казвайте какво да правим, с кого да сме приятели и накъде да се ориентираме".

През неговото управление Узбекистан - страна с 32-милиона население, намираща се на някогашния път на коприната, свързващ Азия с Европа - става една от най-изолираните и авторитарни държави.

Каримов често предупреждава за заплахата, която войнствените ислямисти представляват за богатия на ресурси централноазиатски регион, но критиците му го обвиняват, че преувеличава, за да оправдае репресиите срещу несъгласните с неговата политика.

"Такива хора трябва да бъдат застреляни в главата", каза той по адрес на ислямистите в реч пред парламента през 1996 година. "Ако е необходимо, ако на вас ви липсва решителност, аз ще ги застрелям".

Отношенията на Узбекистан със САЩ и ЕС са замразени, откакто войските на Каримов потушават жестоко протест в източния град Андижан през май 2005 година. Стотици цивилни загиват по информация на очевидци и правозащитни организации.

Каримов затваря американската военна база в Узбекистан, открита след нападенията на Ал Каида в САЩ на 11 септември 2001 година. Западът налага санкции на Узбекистан и забрана за визи на водещи държавни представители, което подтиква Каримов да подобри отношенията с някогашния си господар Русия.

Но Западът постепенно смекчава позицията си спрямо Узбекистан - производител на памук, злато и природен газ - и Каримов предоставя важен транзитен коридор за доставки, предназначени за американските сили в съседен Афганистан.

През 2012 г. се влошават отношенията с Москва и Узбекистан се оттегля от оглавяваната от Русия Организация на договора за колективна сигурност, в която членуват няколко бивши съветски републики и според анализатори играе ролята на регионална противотежест на НАТО.

Роденият на 30 януари 1938 г. Каримов бързо се издига в йерархията на комунистическата партия и става неин лидер от 1989 г. до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Но дори след независимостта икономиката остава стриктно регулирана от държавата, въпреки натиска от Международния валутен фонд и от други организации за въвеждането на пазарни реформи и за либерализация на търговията с чужда валута.

Каримов образно казано е запушил здраво устите на местните медии и не позволява на чуждестранни медии като Би Би Си да отворят свои редакции в Узбекистан.

Правозащитната организация "Хюман райтс уоч" съобщава през март 2011 г., че е принудена да закрие местната си централа, след като функционира в продължение на 15 години, тъй като на служителите й са отказани визи и разрешителни за работа. Правозащитната организация неколкократно алармира, че осъдителните присъди в страната често са базирани на самопризнания, изтръгнати с изтезания на заподозрените.

Той има две дъщери - Гулнара и Лола. Гулнара се занимава с шоу бизнес и става един от най-могъщите хора в Узбекистан, но през 2014 г. според медийни информации е поставена под домашен арест и оттогава не се е появявала публично. По-малката й сестра става посланик на Узбекистан в ЮНЕСКО. През 2013 г. казва в интервю за Би Би Си, че не е говорила с Гулнара от 12 години.
 

Редактор: