Снимка: Живко Константинов
Поздрав за Димитровден
Където и да те завари есента, тя е винаги вълшебна. От нея не може да избягаш. Идва като вихър, пременя наред и си тръгва тихомълком. Докато се усетиш, е преобразила всичко около теб. Щеш, не щеш, вече си я пуснал. Единственото нещо, което ти остава е да се отдадеш и насладиш... Ей така, като трепет, като гъдел, като падащо листо.
