Актьорът ще отпразнува 70-годишнината си със спектакъл

„Винаги в живота си съм свикнал да бъда най-малкият. Това чувство остава дори и на 70”, споделя актьорът и директор на Народния театър „Иван Вазов” Мариус Донкин. Той празнува 70 години юбилей със спектакъл на сцената на Народния театър в четвъртък.

Новият директор на Народния театър представя плана си за работа

„Това, което ще се случи в четвъртък, е резултат от моя фантазия. Взех този текст, искайки да говоря с хората за причините, по които ние живеем в това лошо състояние, което никой от нас не харесва. В един момент реших, говорейки си с Ерик Манюел Шмит, искам да му предложа да изиграем заедно – той на френски, аз на български, „Господин Ибрахим и цветята на корана”. Той го играе в цяла Франция. Моята идея беше, че двама души, чрез езика на творчеството, могат да говорят на различни езици и да се разбират. Аз не знам френски”, разказа Донкин.

Новият директор на Народния театър: Ще има промени в щата

„Това е анализ на религиите. За съжаление актуалността, която от една страна поддържа изпълнението толкова години. От друга страна е искреността към тези проблеми, за които разговарям с публиката. За мен това не е спектакъл, не е представление, а всесърдечен изказ, споделяни с публиката. Мисля, че тя го разбира и се нуждае от това нещо”, каза той.

Донкин не е очаквал, че ще отпразнува 70-годишнината си като директор на Народния театър.

„Станах актьор, защото в 4 клас влязох в един състав по куклено актьорско майсторство. След това продължих с рецитация на няколко места. Играх в професионалния театър. Така се стигна до това, че като ме питаха какво ще кандидатствам, реших, че ще ставам артист. Татко съжаляваше много, защото искаше да стана свещеник. Майка ми съжаляваше, защото искаше да стана доктор”, разказа актьорът.

Мариус Донкин: Търсенето на истината ме привлече в „Мистични истории”

Донкин излиза за първи път на сцена в пиеса – мизантроп. Негов колега се разболява и той влиза по заместване. Ролята била на слуга, който носи кафе. Преди представлението, от притеснение, на Донкин му потича кръв от носа.

„Стресът не може да бъде изваден напълно. То си е притеснение. Отговорността към това, което правиш, срещата с публиката, незнанието какво и как ще се случи е нещото, което създава напрежение”, споделя директорът на Народния театър.