Света Черкес успява да стигне до София с дъщеря си и внучката си

След няколко тежки дни път към България, Света Черкес успява да стигне до София с дъщеря си и внучката си. Десет дни по-късно, все още не може да забрави ужаса, който изпитва в ранните часове на 24 февруари.

„Събудихме се от оглушителния звук на бомби. В последствие разбрахме, че близо до нас в град Калиновка, където има военни складови помещения, е имало бомбардировка. Не бяхме сигурни, дали това е война или е инцидент. Веднага започнахме да гледаме телевизия, да четем новините и да търсим информация. На 24-ти вечерта вече беше ясно – нападнати сме от войници на Путин. Първите чувства в мен бяха голяма болка и скръб. Започваш да разбираш, че в тази война ти ще загубиш някой близък и много любим човек. Най-страшното беше да гледаш как хиляди войници и бойна техника пътуват към Украйна. Да гледаш как мъжете прегръщат за последно своите жени и отиват на война”, разказва тя.

В очакване на нов живот: Бременна в деветия месец жена от Украйна пристигна в Пловдив

В началото тя и семейството й не мислят за евакуация. Всичко това обаче бързо се променя.

„Когато видяхме, че бомбардирането няма да спре и чувахме непрестанно взривовете – аз като майка, баба знаех, че не е безопасно за моето дете, моето внуче и е време да бягаме. Взехме с нас всичко нужно за детето – адаптирано мляко, памперси. За себе си взехме само по един чифт дрехи. Опаковахме всичко в една чанта и веднага тръгнахме за полската граница. Дъщеря ми работи в голяма интернационална компания и именно те ни предложиха помощ. Осигуриха транспорт и дестинация към, която да извозят своите служители – това беше България. Стигнахме до румънско-украинската граница много бързо. Полицията в Украйна беше осигурила защитен коридор за жени, малки деца. Разрешиха да се движим дори в насрещната посока, за да стигнем по-бързо на безопасно място. Никой дори не преглеждаше паспортите и документите на повечето хора, защото не беше това важното. Трябваше жени, деца да са в безопасност.Когато минахме границата, румънските граждани вече бяха готови да ни посрещнат. Имаше свещеници, доброволци, които помагаха. Тук също. Успяхме да почувстваме, че животите ни най-накрая не са застрашени”, казва още Света.

Въпреки това с болка си спомня за деня на заминаването им.

„На първи март, когато трябваше да напуснем Украйна, този ден беше толкова важен за мен – най-скъпият човек за мен, моето внуче, тя навършваше две години. Рано сутринта, аз отидох да дарявам кръв, защото исках да направя нещо полезно за народа си, докато отсъствам. В момента, в който излязох от медицинския център, обявиха въздушна тревога. Всички се скриха. Давах си сметка, че да намериш торта и свещичка за дете в този момент е почти невъзможно. Излязох от скривалището и тръгнах към магазина, надявах се че след бомбардировките, ще отворят отново. Стигнах, все още беше затворено, но аз стоях до вратата. Нямаше цели торти, но беше останало едно парче. Нямаше и свещи. Но самите продавачи започнаха да търсят. Бързах за вкъщи, за да честитя на внучка си. Детето усещаше, че сме тревожни. Вместо да се зарадва на тортата, тя плачеше с нас. Всички плачехме – аз, зет ми, дъщеря ми. Защо трябваше това да се случи? Искаме само мирен живот”, спомня си тя.

Сега Света има само една мисия – да се върне обратно в родината си.

ВСИЧКО ЗА ВОЕННАТА ОПЕРАЦИЯ В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУКiOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.