Кристиан и Умуси основават осациация „Крокодил и пираня“ с мисъл за бъдещето в региона
Един мъж, който напуска удобствата на Европа, за да бъде с жената, в която се влюбва от пръв поглед. А любовта му го отвежда дълбоко в джунглите на река Амазонка.
Животът на Кристиан се преобръща преди 14 години. Той пропътува целия свят, за да бъде с любимата си и заживя в индианско племе на територия, разположена малко под Екватора.
Годината е 2010-а, а Кристиан Бланкенхорн е млад компютърен специалист. Той и негови колеги се отправят на едномесечно пътешествие в Южна Америка.
"Последната част от пътуването беше точно тук, където срещнах съпругата си. Тъй като бяхме туристи, ни предложиха да ни покажат някои индиански ритуали. Тогава се видяхме. Беше любов от пръв поглед. Докато се снимахме, забелязах, че симпатиите ни са взаимни. Малко след това една възрастна индианка извърши някакъв ритуал на техния език. Тогава не разбрах нищо, защото още не говорех португалски. Но гидът ни ми преведе, че трябва да отида до бъдещата си жена, защото тя иска да ми каже нещо. Тогава си разменихме контактите във Facebook. Пътуването ми с групата трябваше да продължи веднага, имаше стриктен план. И така, в другия край на Бразилия, където имаше достъп до интернет, отворих социалната мрежа и видях, че вече имам съобщения. Отговорих. И така прекъснах ваканцията с колегите ми. Те продължиха, а аз се върнах и прекарах остатъка от времето в джунглите на Амазонка. Така задълбочихме приятелството си с бъдещата ми съпруга", разказва Крис.
"Целувал съм ги с обич. Някои повече": Жените в живота на Стефан Данаилов (СНИМКИ)
Решението да се премести в гъстите бразилски джунгли идва бързо, но Кристиан знае, че за тази стъпка е нужда подготовка. Като млад компютърен специалист трябва да натрупа капитал. Така Кристиан и Умуси първоначално поддържат връзка от разстояние, а при всяка възможност той пътува до Бразилия.
През 2015 г. мъжът заминава за Саудитска Арабия, където работи в продължение на шест години. След това германецът казва сбогом на модерния свят.
"Обществото на местните индианци ме прие като един от тях още в самото начало. Аз вече не бях туристът, въпреки че преди трайното ми заселване тук, пътувах между индианското племе и модерния свят. Но когато се преместиш от цивилизацията в джунглата, се променя цялото ти виждане за живота. С днешна дата вече се считам за жител на джунглата", споделя Кристиан.
Той и дъщерята на шамана в племето създават семейство и така образът на европейския турист остава в миналото. В джунглата се раждат и двете дъщери на Кристиан и Умуси.
"Тук имаме простор, гори. Има езеро буквално пред входната ни врата, има училище в селото, основната инфраструктура е налице. Нямаме къщи в класическия смисъл на думата - разполагаме с малки хижи, които се заключват и може спокойно да се спи вътре. Не са пригодени за повече, защото просто животът е навън. Ако имаш сенчеста веранда, ако мога да се изразя така, това е твоят хол. Когато вали, водата влиза вътре в постройките", разказва германецът.
Но какво е джунгла без опасности? Оказва се, че Кристиян ги възприема по съвсем различен начин от повечето европейци.
"Нашият домашен крокодил е в езерото пред вратата. То се нарича „Змийското езеро“ и в началото е било пълно със змии и други влечуги. А крокодилът редовно ни посещава и се приближава към нас. Обикновено идва, когато жена ми готви риба. В джунглата има скорпиони, змии, мравки, които могат да причинят доста болка. Имаме си и ягуар, отровни насекоми, както и такива, причиняващи алергии. Но тези опасности се проявяват много, много рядко. В джунглата има далеч по-големи рискове - като срещата с речни пирати, например. Но все пак мисля, че животът тук е по-безопасен, отколкото този в големия град", коментира Крис.
Пясъчни бури, суша и бедност: Ирак страда от високите температури
Като истински местен той взима присърце проблемите на региона, в който живее. "Големият проблем е, че амазонските гори и саваните се унищожават с огромна скорост. Климатичните промени са налице, но те не би трябвало да са толкова голям проблем тук, защото Амазония е огромна екосистема. Човешката намеса и конкретно обезлесяването допринася за ефекта на климатичните промени и унищожава тази екосистема. Тази година го забелязах - тук преживяваме рекордна суша", обяснява той.
Кристиан и Умуси основават асоциация, наречена „Крокодил и пираня“, с мисъл за бъдещето по тези земи.
"Ние се грижим за децата, които растат тук. Ангажираме ги със спорт и допълнително образование, набавяме хранителни продукти. Опитваме се да откриваме потенциала на децата и да ги насочваме в зависимост от силните им страни. Обръщаме внимание на езиковите знания и опазването на околната среда", разказва германецът.
По всичко изглежда, че Кристиан е открил смисъла на израза "домът е там, където е семейството".
"Оставам тук, в джунглата е моят живот. Дали ми липсва Европа? Тя е прекрасно място, с тази културна свързаност между страните. Но този ритъм - от вкъщи на работа и обратно, е прекалено силно изразен. Консумацията в западното общество също е прекалена", категоричен е той.