С вдовицата на бившия офицер на КГБ разговаря Яна Николова

Седмица след смъртта на руския опозиционер Алексей Навални – разказ от първо лице за това какво е да се превърнеш в мишена на режима на Владимир Путин. В „Събуди се” говори вдовицата на Александър Литвиненко – Марина. Бившият офицер на КГБ се превърна в яростен критик на режима на Путин. И беше отровен през 2006 година с радиоактивното вещество полоний. След дълго разследване Европейският съд за правата на човека в Страсбург заключи, че отговорни за смъртта му са двамата руски агенти, с които Литвиненко е пил чай в лондонски хотел. А зад убийството стои висшето ръководство на Руската федерация.

Госпожо Литвиненко, благодаря Ви, че се съгласихте да говорите пред българските зрители. Каква беше първата Ви мисъл, когато научихте за смъртта на Алексей Навални? Върна ли Ви тази новина в един от най-мрачните моменти на Вашия собствен живот?

Преди една седмица беше. Първоначално беше трудно да се повярва на новината, защото тя  не беше потвърдена веднага от семейството, от адвокатите му. И се надявахме да не е вярно, защото Алексей Навални беше много виден политик. Дори в затвора той продължаваше да бъде много силен и много хора вярваха, че един ден може да бъде освободен. Но за съжаление, беше потвърдено, че е починал, аз бих казала убит. И това беше най-трагичният ден след случващото се в Украйна.

Казвате, че смъртта му е голяма загуба. Имахте ли надежди, че Алексей Навални може да е човекът, който да донесе голямата промяната във Вашата страна?

Не беше надежда. Вяра беше. Новото поколение на Русия, младите хора, които подкрепяха Алексей Навални, един ден можеха да променят нещо в Русия. Защото старото поколение, което живееше при комунизма, по време на социализма, нямаше достатъчно време да се възстанови и да превърне родината в истинска демократична страна. Не можа да направи нищо отвътре. Затова имахме вярата, че може нещата да се променят, ако на Алексей се даде шанс да направи онова, което се стреми наистина да направи.

Казвате, че Алексей Навални е бил убит. В смъртния акт обаче е записано „естествена смърт”?

Колко може да се вярва на казаното от официалните власти? В миналото казаха ли, че моят съпруг е бил отровен с полоний? А беше доказано след огромно разследване в Обединеното кралство от Скотланд ярд и много специалисти. Русия никога няма да го направи. И никога не са казвали, че Анна Политковская е убита от руските власти. Руската журналистка. Че Борис Немцов беше убит пред Кремъл. Те винаги отричат каквато и да било съпричастност на руснаци към убийства на собствените си граждани. И при Алексей Навални е така. Но ние сме абсолютно сигурни, че е бил отровен. Преди две години, преди повече от две години, беше разследван опит за отравянето му в Германия. Но в Русия никога не се стига до съдебен процес. А защо? Може да умре, но не са сигурни. След тези опити за отравяне, мъченията в затвора, може да е бавно, но си е убийство.

Значи смятате, че отношението, на което е бил подложен в затвора през тези години, е довело до неговата смърт или че смъртта му е настъпила по насилствен начин преди седмица?

Пак казвам, не знам какво се е случило в края на краищата, защото някаква информация вече беше разследвана от независими журналисти, в което се задават много въпроси, как се е стигнало дотам. И най-важното, защо тленните му останки още не са освободени. И сега след като Алексей Навални вече го няма, мъченията продължават за майка му, която се опитва да върне сина си, поне, за да направи подходящо погребение. Но сега се опитват да я изнудват, знаейки, че тя няма да се съгласи да направи това, което те искат. И те просто не освобождават тленните му останки. Защо? Какво искат да потулят?

Правилно ли разбирам, че нямате никакво съмнение, че Кремъл стои зад смъртта на Навални?

Не, абсолютно съм сигурна. Както съм сигурна, че Кремъл уби и съпруга ми.

Съпругата на Навални – Юлия, направи голяма заявка, че ще продължи неговото дело. Виждате ли в нея личността, която е достатъчно силна, за да обедини опозиционно мислещите руснаци?

Ще видим. Мисля, че е много прибързано да се говори дали ще ѝ стигнат силите, как ще постъпи… едва седмица откакто съпругът ѝ бе убит. Но тя демонстрира сила да направи стъпка напред и да заяви, че да, съпругът и е убит, но тя ще продължи онова, което той се опита да направи. И това е много важно, защото все още името Навални е начело на тази организация. Ще видим как то ще се отрази на други опозиционни кръгове или извън Русия –ще ги обедини ли или ще има някакво съревнование или нещо друго. Но ми се ще да видя и жени, когато се говори за политика в Русия. Русия определено трябва да има и женско лице днес, защото такова лице може да промени нещата. И пак казвам - ще видим какво може да се случи след това, но Юлия Навалная среща подкрепа сред международната общност, вече имаше среща с Джо Байдън и това е много важно.

Правилно ли разбирам, че не изключвате възможността Навалная да се кандидатира за президентския пост някой ден?

Само ако Русия беше друга, ако беше демократична, тя наистина щеше да има право да се кандидатира за президент. Но сега не можем да наречем никакви избори в Русия законни или президентски. Не знам. Мисля, че Юлия вече го каза, но ще го кажа отново. Предстоящите избори, които са само след няколко седмици, не бива да ни обезкуражават. Предвид случващото се в руското общество, в руската опозиция, ако след изборите Путин не бъде признат за новоизбран президент - това ще бъде най-силната реакция на международната общност срещу всичко, което Путин прави срещу Украйна и срещу собствените си сънародници.

Смъртта на Навални идва буквално няколко седмици преди президентските избори. Как Путин би имал полза от тази смърт? Възможно ли е по-скоро да става въпрос за съвпадение, отколкото за умишлени действия?

Бих искала да ви припомня предходните избори през 2018 г., когато само две седмици преди президентските избори, те се опитаха да отровят Юлия и Сергей Скрипал. Точно същото беше. Хората, които са извършили това престъпление, не се трогват. Изпълняват заповед. А службите за сигурност в Русия, които са подобни на Службата за сигурност и КГБ, не ги е грижа какъв момент във времето ще изберат. Те просто трябва да изпълнят заповедта, трябва да си свършат работата. Е, човек може да задълбава какви идеи може да стоят зад това, но то се случва така или иначе.

Какво послание иска да изпрати Владимир Путин на света и на руснаците, ако приемем, че сте права и той има общо със смъртта на Навални? Че не му пука?

Него не го е грижа даже какво може да е посланието! Знаете, че международната общност не реагира правилно, след като съпругът ми беше убит от отравяне с радиоактивен материал, след войната в Грузия през 2008 г., инвазията в Крим. И какво му се случи? Нима имаше силна реакция? Не. И след това на него просто му е все едно.

Познавате ли Юлия Навалная и Алексей Навални?

Никога не съм се запознавала с Юлия и Алекс, защото цялото ми семейство е в изгнание от 2000 година. А цялата тази история с Алексей Навални започна малко по-късно. Но, разбира се, следях делата му, защото синът ми не беше в Обединеното кралство и познаваше Алексей Навални като лидер на опозицията. Той следеше историята му и какво се случи с него. Алексей Навални привлече малко млади хора в Русия и извън Русия.

Виждате ли общи неща между себе си и Юлия Навалная? Имате сходна съдба – и двете сте станали вдовици твърде рано.

От нещата, които биха могли да се счетат за подобни, най-важното е, че загубихме съпрузите си на фронта на студената война. Не можеш да затвориш мъката си в семейството и да си мълчиш. Но пред Юлия стоеше друг избор. Тя е съпруга на политик, много известен политик, и решението ѝ да се изправи и да продължи делото на Алексей, веднага стана публично достояние. Александър Литвиненко беше професионален офицер и разбира се, като офицер на Службите за сигурност - въпросът е дали някой би искал да бъде като Александър? Разбира се, че не казват. Не съм специалист по сигурността. Но вторият въпрос беше, искате ли да разберете какво се е случило със съпруга Ви? И аз казах „Да“. И моето единствено право, което имах в Обединеното кралство беше да настоявам да бъде въздадено правосъдие. Не че сме си мислели, че можем да изправим някого пред съда, но организирахме едно публично разследване. И да заведа дело в Европейския съд за правата на човека, когато Русия беше посочена за спонсор на престъплението. Посочени бяха и имената на хората, които убиха мъжа ми - Луговой и Ковтун, а Путин също беше посочен във всички тези материали. И се случи, защото бях във Великобритания и знаех, че имам това право. Съпругът на Юлия - Алексей умря в Русия, а там такива права са все още невъзможни. Дори да ги има, не се спазват.

Мислите ли, че във Вашия случай сте получили справедливост?

Това не е 100 % справедливост, но хората по целия свят не са се съмнявали кой е извършил това престъпление. Но за съжаление това не помогна да се осведоми обществеността или да се спре този много, много опасен режим. Докато Саша беше жив и преди смъртта си - винаги казваше, че това е един много опасен режим, и няма как да се спре. Би било огромен проблем за всички от семейството ни. А заради това, което прави този режим, един ден бих искала за всяко престъпление, извършено от Путин срещу отделни лица или държави, да му бъде потърсена отговорност. И да изправен пред съда за много неща. И да отговаря за всичко, което е сторил.

Мнозина казват, че ако Навални не се беше върнал в Русия, можеше да продължи опозиционната си дейност от чужбина. Но историята на Вашето семейство показва, че дори в този случай, животът на човек може да е застрашен.

Абсолютно сте права. В Русия, разбира се, той стана лесна мишена, но няма значение. След като съпругът ми беше убит, последваха няколко необясними смъртни случая, всички бяха смърт при много подозрителни обстоятелства. И това се случи само, защото реакцията на смъртта на съпруга ми не беше достатъчно силна. Ето защо ние все още не сме сигурни и не сме в безопасност, макар че живеем в Европа. За Алексей Навални завръщането в Русия беше въпрос на принципи. Той се възприемаше като руски политик. И реши да бъде при народа си. Може би е бил наясно, че ще жертва живота си. Но това беше негов избор.

Струваше ли си тази саможертва?

Ще видим. Ще видим. Мисля, че е важно за младите хора да помнят и да не прощават. Да не прощават. И това е може би още един шанс за хората да разберат, че един мъж или жена само може да направи нещо за милиони хора, но трябва да се помни също, че милиони могат да загинат само заради един човек, имам предвид Путин, и украинският народ гине в момента. И сега, когато съм на изложбата по повод годишнината от геноцида над чеченския народ - в Украйна той продължава да се случва. Колко още хора ще умрат заради един такъв човек?

Моля да ме извините, но ще Ви върна към едни от най-мрачните моменти в живота Ви. Разкажете ми за месец ноември 2006 година. На 1 ноември съпругът Ви изпива фаталната чаша чай. На 23-и той вече е мъртъв.

Това винаги е в паметта ми, защото всяка година, когато наближава ноември, си спомням всеки ден за това, което се случи със семейството ми, със Саша. Той не знаеше какъв е активният материал в тялото му. Откриха, че е полоний едва няколко часа преди Саша да умре. И това, как да кажа, винаги съм хранела надежда, че ще оцелее. А след като започнаха да го лекуват, започнах да се чувствам още по-сигурна. Но за съжаление не оцеля. Целият ми свят се срина за един ден. Не бях се замисляла как ще бъде, ако Саша се разболее, камо ли как ще живея без Саша. Но синът ни, Анатолий, беше на 12 години. И неговият живот се обърна с краката нагоре тогава. И знаех, че трябва да живея заради него. В памет на Саша. Но цяла седмица бях на адреналин, защото не знаех дали и аз не съм отровена. Изчаках резултатите от тестовете. И в моя организъм беше открит полоний. Но не в такива големи дози. Имах шанса да живея още и да видя как синът ни порасна и стана млад мъж. Това беше много, много труден момент.

Като бивш офицер от КГБ съпругът Ви разпозна ли веднага какво се случва с него? Все пак, той е запознат добре с начина на работа на руските тайни служби?

Никога човек не очаква да бъде отровен с радиоактивен елемент. Това първо. И после, когато пиете чай на публично място, също не очаквате. Но когато стана така с него, Саша каза, че вече е знаел, но не е знаел колко зле е било. Знаел е, че е било грешка да се пие чай. Знаел е, че нещо нередно е станало. И то не е хранително отравяне. Нещо по-странно. По-скоро отравяне с химическо вещество, но отново никой не е очаквал да е полоний. И веднага след това отидохме на изследвания в болницата. Вярвахме, че там ще е в сигурни ръце. Така че ние подозирахме какво се е случило и осъзнахме, че сме направили голяма грешка. Но дори хората в болницата не можеха да се ориентират от какво е. 12 дни не го изследваха за радиоактивно заразяване. Едва, когато симптомите станаха много изявени, провериха за ядрено заразяване. Но до края, до последните му дни, не беше ясно точно какво е използвано.

Какви бяха последните му думи към Вас?

С него си говорехме най-вече и винаги си мислехме за сина ни Анатолий, как ще порасне и ще стане достоен човек. Трудно ми беше да говоря, защото си мислех, че всичко ще се оправи, че няма да е идеално, но че той ще оцелее. И ще бъдем заедно. Последната вечер, когато трябваше да се прибера, Саша беше много, много зле. Беше му трудно да говори и през целия ден се разбирахме само с мимики и жестове. Но трябваше да се прибера у дома, за да видя сина ни. А той успя само да продума: „Марина, обичам те страшно много“. А аз казах: „О, Саша, радвам се да го чуя отново!” А Саша плачеше. Не знаех, че това ще бъдат последните му думи.

В последните си дни, съпругът Ви пише емоционално прощално писмо от болницата, ще си позволя да цитирам последните редове от него: „Може и да успеете да накарате един човек да замълчи, но вълната на протеста по цял свят ще ечи в ушите Ви, г-н Путин, до края на живота Ви”. По подобен начин звучеше и Навални. Вярвате ли, че този път наистина има шанс за някаква действителна промяна. Или и двамата просто са били твърде големи идеалисти?

Мисля, че хората гледат на нещата по два начина – едни твърдят, че чашата е наполовина празна, а други - наполовина пълна. Може би Саша и Навални са от вторите. Може да не се случи толкова бързо, колкото искаме, но определено ще се случи. И това, което казваше Навални, беше същото, каквото твърдеше и Саша: „Не се бойте, защото точно това очаква този режим от всички нас – да си мълчим и да не правим нищо”. И просто карай да върви! А ние трябва да направим тъкмо обратното.

Много ви благодаря за този разговор, г-жо Литвиненко.

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase