Как българско училище във Великобритания пази традициите и историята на родината ни

Какво е общото между виртуалната реалност и българската туршия? В Деня на детето ще ви срещнем с едни малчугани, които знаят отговора на този въпрос.

Да затвориш дете в класна стая в събота или неделя, докато повечето му връстници играят навън, не е лесна задача. Но на хиляди сънародници по света им се налага да правят точно това, защото почивните дни са единственото свободно време, в което децата им могат да учат български език, история и традиции. И тъй като в повечето случаи всичко това изглежда ужасно трудно и далечно за тях на хиляди километри от родината, учителите в неделните български училища стават все по-изобретателни в привличането на детското внимание.

Българско училище в Испания чества патронния си празник

Днес ви отвеждаме в град Рединг, за да се запознаете с децата от българското училище „Доктор Петър Берон“. Малчуганите там не само пишат и четат добре на български, но и пазят бабините рецепти и традиции живи. Любимото от тази учебна година е приготвянето на туршия.

„Първо сложихме вода. После си наредихме всичките зеленчуци, оцет и малко сол. Направихме я за 15 минути, но после трябваше да чакаме два месеца, за да стане готова. Имаше много различен вкус от всички други храни, които съм пробвала и със сигурност пак ще опитам”, споделя Андрея.

Момиченцето е на девет години и много обича практическите занятия. Помагат ѝ да учи по-бързо уроците за българска история и традиции. Вече е правила и обреден хляб.

„Тестото трябва да е много меко и да се разтяга много добре, за да може да направиш отгоре украсите”, споделя тя.

15-метрови знамена с глаголицата, кирилицата и съвременната азбука ще развеят във Враца

Очила за виртуална реалност пък са хит сред по-големите. Чрез тях „пътешестват“ в различни кътчета на България, а отскоро и описват наученото в училищен вестник. Нарекли са го „Беронче“, на името на патрона на тяхното училище.

Петър е на 14 г. и наскоро е дошъл в Англия. Той чете и пише добре на български, но въпреки това всяка събота посещава училището в Рединг.

„Избрах да идвам в българското училище, защото не искам да забравя родния си език. Страхувам се това да не се случи”, споделя момчето.