Отравяне на кръвта: Да изгубиш крайниците си от сепсис

Леко нараняване, просто порязване на пръста му, води до сепсис и почти струва живота на Георг Винтерлинг. Той губи двете си ръце и двата си крaка.

„Има дни, в които ми се иска да отида в гората и да крещя. Случва се, и то често”, споделя Георг. Сега той просто иска да си върне стария живот, колкото може повече от него. Работата с електрическа инвалидна количка върви добре. Чудо е, че Георг е още жив. Той претърпява осем операции. Месеци на ред не е сигурно дали ще оцелее.  Сега той посещава сесии в клиника, за да тренира изключително отслабеното си тяло.

След подарената протеза, Милен успя да гласува за първи път

„Случай се. Порязах се на стар надуваем дюшек в мазето. Беше много, много малка рана на левия ми показалец, което се инфектира. Прерасна в стрептококова инфекция, която в крайна сметка отключи сепсис. Може да видите този малък разрез. Превърна се в мехур за една нощ”, казва още Георг.

Заразата е причинена от миши изпражнения по матрака. Скоро Георг започва да изпитва силни болки, има треска и задух. Двама лекари му казват, че инфекцията е безвредна. Най -накрая е приет в болница, където получава септичен шок. Налага се да бъде поставен в изкуствена кома. Докато се бори с инфекцията, тялото му пренасочва основната част от кислорода към мозъка, сърцето и белите дробове. „Поради и това, големи части от ръцете и краката му не получаваха достатъчно кръв. Това в крайна сметка доведе до необходимостта от ампутации. Беше наистина сериозен случай”, разказва лекуващият му лекар проф. Грейтеман.

„Ничия земя“: Чудо за „Великден“ (ВИДЕО)

Основната му грижа в началото е остатъчните крайници и кожата, която ги защитава, да заздравеят правилно. Само тогава Георг би могъл да получи протези. Сепсисът е едно от най-често срещаните заболявания в света, засягащо 50 милиона души всяка година.

Повечето смъртни случаи биха били избегнати с правилна диагноза и правилно лечение. Сепсисът е тежко възпаление на тялото. Задейства се от бактерии, навлизащи в кръвния поток, чрез нараняване. Сепсисът възниква, когато имунната система реагира прекомерно, увреждайки тялото, вместо да се бори с инфекцията. Оставен без контрол, той атакува жизненоважни органи, които започват да отказват. Точно това го прави опасен.

Ампутираха краката на олимпийски шампион по фигурно пързаляне

„Изобщо не бях наясно какво е сепсис и до какво може да доведе. Едва наскоро научих колко лош може да бъде сепсисът. В повечето случаи води до смърт, защото не се разпознава правилно. В това отношение имаха голям късмет, че го преживях и че все още седя тук днес”, обяснява Георг.

Терапевтът му Кърстен Шмидт, не просто му дава практически съвети, той го насърчава. Знае, че Георг ще има нужда от психологическа и физическа помощ. „Това, което го прави различен е, че той не гледа назад, а само напред. Мисля, че разбра преди няколко месеца накъде вървят нещата, че няма алтернатива. Оставам с усещането, че се събудил, погледнал е напред и е казал „Е, няма връщане назад и има само един път”, казва Шмидт.

Всяка стъпка изисква огромно усилие, както физическо, така и психическо. Един ден Георг се надява да може да работи отново. Преди сепсисът, той бил ръководител на маркетингов екип в средно голяма компания. „Работата е много важна, неразделна е част от живота ми. Беше част от стария ми живот, и е част от новия ми живот. Аз съм на 40, не мога да си представя просто да си седя вкъщи”, убеден е Георг. Той иска да възвърне възможно най-много от стария си живот. Отчаянието и съмнението са негови постоянни спътници.

Шест месеца по-късно Гьорг може да напусне клиниката. Той е щастлив да се върне в дома си в Билефелд и се опитва да приложи наученото по време на рехабилитацията си. „Много неща трябва да се планират с помощта на близките ми. Трябва да използвам инвалидната си количка, за да взема храна и да я стопля. Има трудности и сутрин - да използвам паста за зъби, когато си мия зъбите. Четката за зъби не може да е твърде далеч, за да мога да я стигам. Това е част от ежедневието ми. Неща, които бях приел за даденост, изведнъж се превърнаха в пречка, а някои са просто невъзможни”, разказва Георг.

Мъжът не се отказва, ако нещо не се получи веднага. За него това е набор от физически предизвикателства, нещо, което е търсил, когато е бил по-млад. „Израснах на ски. Винаги, когато можех, карах ски извън пистата - в провинцията, колкото по-стръмно е, толкова е по-добре. Преди нямаше граници. Освен това, бях страстен танцьор. Съпругата ми беше мой партньор в танците, разбира се. Опитвам се да възпитам това отношение в децата си, но разбира се, ще е трудно в бъдеще”, спомня си Георг.

Фактът, че части от живота му се нормализират, се дължи основно на съпругата му, Александра. Тя и Гьорг са женени от 12 години. Тя никога няма да забрави първият път, когато е посетила съпруга си в болницата след ампутацията му с двете им деца. „Влязохме в стаята на Гьорг. Първото нещо, което Фердинанд каза беше „Тате, къде са ти ръцете?” Но след това, много скоро беше както винаги. Направихме си и състезания с инвалидната количка. Фердинанд тичаше до мен, малкият ни син Леополд, седеше в скута на Георг. Беше си както винаги”, споделя Александра.

Според Георг е много важна подкрепата на близки хора. „Децата и съпругата ми бяха огромна утеха за мен. Не мисля, че бих имал волята и мотивацията да работя толкова усилено върху себе си без тях”, убеден е той. Високотехнологичните протези на Гьорг струват хиляди евро. Те се плащат основно от здравните му осигуровки. Солидарността е важен принцип в германското общество. Здравите плащат за болните, богатите - за бедните. Всеки има право на еднакво медицинско лечение.

Видеото е част от поредицата „DW репортерът“ на „Дойче веле“, която се излъчва всяка неделя от 16:15  ч. и във вторник по NOVA NEWS. Не пропускайте материалите на „Дойче веле“ и в ефира на „Събуди се“ по NOVA всеки уикенд.