35 години след обединението: Германия все още е разделена между Изтока и Запада

По-малко от година след падането на Берлинската стена ФРГ и ГДР официално обявяват обединението си на 3 октомври 1990 г. Оттогава тази дата е национален празник на Германия. Три десетилетия и половина по-късно обаче различията между двете части на страната остават.

Шест от всеки десет германци (61%) смятат, че различията между Изтока и Запада все още са повече от приликите. Една трета са на обратното мнение. Тази разлика, която може да е изненада, дори се е увеличила през последните години. Източногерманците, които са
най-засегнати, са още по-негативно настроени: три четвърти от тях смятат, че 35 години след обединението различията със Запада са много повече от общите неща. Също толкова много хора в бившата ГДР се смятат за граждани втора категория.

На 84 г. почина архитектът, оформил облика на обединен Берлин (СНИМКИ)

Как могат да се обяснят тези цифри, след като огромното мнозинство одобрява обединението и мнозина признават, че личното им положение се е подобрило? Материалните и икономическите различия обясняват това усещане. Заплатите на Изток все още са средно със 17 % по-ниски от тези на Запад, но разликата е намаляла значително. Равнището на благосъстояние също е много по-високо на Запад, където семействата са успели да натрупат повече богатство през последните десетилетия. Разликата в нивата на пенсиите е преодоляна.

Но усещането, че невинаги са смятани за пълноправни граждани на обединена Германия, е свързано и с по-малко материални фактори. Липсата на представителство в елита (бизнес лидери, ректори на университети, съдилища, медии и т.н.) създава у много хора впечатлението, че западногерманците все още командват.

Докато много "осита" (прозвището на източногерманците) отдавна са се втурнали да откриват западната част на страната си, любопитството в другата посока често е скромно. Юдит Ендерс, член на групата "Трето поколение на Изток", сравнява два показателни анекдота: "Когато след обединението отидох на училище на Запад, никой не се интересуваше от източногерманското ми минало, което беше толкова различно; няколко години по-късно, в един бар в Ню Йорк, съседът ми смяташе, че това е чудесно, и искаше да знае всичко за младостта ми на Изток".

Възрастен шофьор премина през Бранденбургската врата и се удари в стълб

Първите страници на германските ежедневници по повод 35-ата годишнина от обединението отразяват този дисбаланс. На юбилея се обръща подчертано повече внимание в източната част на страната; повечето медии в западната част го пренебрегват. 

Крайната десница продължава да расте на Изток 

Това настроение се използва от крайната десница, която чупи рекорди в източната част на страната. Партията AfD ("Алтернатива за Германия") получава в проучванията на общественото мнение почти 40% от гласовете в някои региони. Два от тези региони ще гласуват след една година и вече страхът, ако не от завземане на властта, то поне от патова ситуация поради доминиращата крайна десница, раздвижва съзнанието на хората. В Саксония-Анхалт отиващият си лидер на региона, християндемократът Райнер Хазелоф, който не се кандидатира за преизбиране, вече заплаши да напусне провинцията, ако AfD дойде на власт.

Партията използва исторически и културни препратки, за да популяризира източната си идентичност, на която е основен защитник. AfD не се колебае да използва лозунги от мирната революция от есента на 1989 г., като например "Ние сме народът", скандиран от източногерманците, които тогава излязоха по улиците, за да се противопоставят на комунистическата диктатура.

Успехът на крайната десница в Източна Германия може да се дължи на редица фактори:

⇒ липсата на задълбочено политическо образование след падането на Берлинската стена, което в тази част на Германия беше предшествано от две диктатури - нацистка и комунистическа;

⇒ гражданско общество и посреднически органи (партии, сдружения, неправителствени организации, църкви, профсъюзи), които са по-слаби, отколкото на Запад;

⇒ селски райони с лоша инфраструктура и рязко намаляло население, което има усещането, че е изоставено от политическите лидери.

⇒ през последните 35 години източната част на Германия претърпя голям демографски спад. За 35 години населението на страната е нараснало с 5 %, докато в Саксония-Анхалт е намаляло с 26 %, а в Тюрингия - с 20 %. Най-младите, най-добре образованите и най-мобилните хора често напускат страната.

Германия - страна със силна идентичност и големи различия

Постоянното фокусиране върху различията между Изтока и Запада замъглява факта, че Германия е федерална държава със силни идентичности и икономически различия. Големите градове и индустриалните зони в източната част на страната имат нива на доходи, сравними с тези в западните части на Германия. Едно пътуване до западния Рурски басейн, бивша процъфтяваща индустриална зона, която сега е изправена пред сериозни икономически и социални проблеми със застаряваща инфраструктура, в ярък контраст с чистите градове на Изток, показва, че ситуацията е по-сложна.

10 интересни факта за Бранденбургската врата (СНИМКИ)

Но отвъд реалните или възприемани различия се развива една трайна идентичност, "Oststolz", или гордост от Изтока. С ксенофобски и радикален подтекст в крайната десница, но и в по-позитивна форма, както показва книгата на 31-годишния източногермански инфлуенсър Александер Принц: "Гордея се с това, в което са се превърнали германците и което източногерманците са постигнали след обединението. Мисля, че имаме всички основания да се гордеем тук. Нашето поколение има нужда от това, за да продължи факела на нашите родители", обяснява авторът на книгата Oststolz, публикувана миналия месец.