Защо се стигна до отлагане внасянето на бюджета в НС

Очакваме дебат за бюджета, тъй като такъв липсваше през последните няколко месецa. Това беше и основната причина да не участваме в заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Бюджетът, който трябваше да бъде разгледан, ни беше изпратен ден преди заседанието. Нямаше достатъчно време, за да го разгледаме, но това, което успяхме да видим, не ни удовлетворява като сметки. Tова е другата причина да не участваме в заседанието - защото иначе бихме легитимирали това предложение. Това каза Добрин Иванов, който е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

„Този бюджет е нереалистичен и неизпълним, искаме промяна. Управляващите твърдят, че това е единственият възможен бюджет, но за нас е невъзможен. На практика има увеличаване на приходите с около 15%, на разходите с около 14,8% при номинален ръст на икономиката 6,4%. Т.е. имаме надписване в разходната част”, заяви още той.

„Този бюджет е изключително компромисен. Виждаме уравновесяване на приходи с разходи, но имаме забележки относно разходите. Основно искане на КНСБ беше политика по доходите, която е хоризонтална. Беше заложена такава, но тя е от 5% ръст на доходите. Ние настояваме за 10% увеличение на доходите, което е резонно спрямо очакваната инфлация през следващата година - около 3,5%. Т.е. когато имаме заложени 5% ръст на доходите и 3,5% инфлация, реалният ръст е около 1%. На фона на растящите цени, той е карайно недостатъчен”, коментира Росица Макелова от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.

Според нея доходите трябва да растат и то спрямо някаква съотносима величина, която показва колко е необходимо на човек на живее в България - заплатата за издръжка. Тя обясни, че заложеният трипроцентен дефицит няма как да се случи, ако не бъдат уравновесени приходите и разходите.

Ивайло Калфин: Няма единствено възможен бюджет, винаги има какво да се направи

Иванов каза, че в публичният сектор заплатите вървят с бързи темпове, но според него те трябва да бъдат замразени.

Той цитира следните данни:

⇒ 2,7% от брутния вътрешен продукт отиват за финансиране на сектор сигурност. В Европа той е средно 1,7%.
⇒ В България сме на първо място по брой полицаи на глава от населението.
⇒ От близо 50 000 заети в сектор сигурност 6652 са пенсионерите – т.е. получават и заплата и пенсия. Това сочат данните на НОИ, коментира Иванов.

Той посочи, че служителите в МВР са получили вече увеличение от 50%, а е заложено още 12%.

Макелова каза, че числата може да се разгледат и от друга гледна точка – системата страда от недостиг на кадри, което налага задържането на работа на пенсионери.

Тя смята, че отделните сектори не трябва да се противопоставят. Но подчерта, че в обществената сфера има наети около 640 000 души. Около 100 000 са държавните служители, а техният брой намалява през последните години, допълни Макелова. Тя уточни, че в това число спадат лекари, учители, библиотекари, работещи в галерии, музеи и други.

Целия разговор гледайте във видеото.