По думите ѝ т.нар. тинитус синдром се проявява по различен начин при отделните пациенти

Шумът в ушите не е самостоятелно заболяване, а симптом, който може да бъде израз на различни състояния. Това обясни в студиото на „Пулс“ отоневрологът д-р Даниела Меджидиева.

По думите ѝ т.нар. тинитус синдром се проявява по различен начин при отделните пациенти. Най-често става дума за субективен шум – такъв, който се чува единствено от пациента. Той може да бъде описван като свистене, бучене, шум на водопад, да бъде постоянен или периодичен, а понякога и пулсиращ. Характерът на шума е важен ориентир за специалиста в търсенето на причината.

Близо 120 хиляди българи със слухови нарушения търсят подкрепа

Съществува и обективен шум, който, макар и по-рядко, може да бъде чут и от лекаря при преглед. Този тип шум също насочва диагностиката в определена посока и често е свързан със съдови проблеми.

Продължителността на симптома има значение. Краткотраен шум може да бъде предизвикан от сравнително безобидни причини, като натрупване на ушна кал или възпалителни процеси в средното ухо и евстахиевата тръба. След отстраняване или лечение на основния проблем оплакванията обикновено изчезват. По-неблагоприятна е прогнозата при шум, произхождащ от вътрешното ухо, където се намира кохлеята – структурата, която преобразува звуковите сигнали в нервни импулси. При намаление на слуха мозъкът компенсаторно засилва вътрешната си активност, което може да доведе до продължителен и понякога необратим шум, често съчетан със световъртеж заради общия път на слуховия и вестибуларния анализатор.

Сред честите причини за тинитус са сърдечно-съдовите заболявания. Артериалната хипертония например може да провокира шум, често описван като жужене. Д-р Меджидиева съветва при поява на подобно оплакване пациентите да измерят кръвното си налягане, тъй като както повишаването, така и понижаването му могат да бъдат отключващ фактор. Пулсиращият шум, синхронен със сърдечния ритъм, може да насочи към съдови аномалии.

Обонянието – за връзката с мозъка и загубата на усета за миризма

Възрастта също играе роля. При хората над 60 години физиологичното намаляване на слуха – т.нар. пресбиакузис – е сред най-честите причини за субективен шум, който обикновено се описва като свистене. Интересен факт е, че най-често оплакванията се появяват между 60 и 69 години, а след 70-годишна възраст се срещат по-рядко, което се свързва с определени анатомо-физиологични промени в съдовете.

Излагането на силен шум в работна среда или при посещение на концерти също може да доведе до временен тинитус. В повечето случаи той отшумява до няколко дни, но ако продължи повече от седмица, е задължителна консултация със специалист.

Шийната остеохондроза е друга възможна причина. Промените в горния шиен отдел могат да нарушат кръвоснабдяването и инервацията на вътрешното ухо, което да доведе до субективен шум. В тези случаи е необходима консултация с отоневролог, тъй като проблемът засяга както периферната, така и централната нервна система.

Диагностиката започва с преглед при специалист по уши-нос-гърло, включително отоскопия и базови слухови тестове. При необходимост пациентът се насочва към отоневролог – високоспециализирана междинна специалност между оториноларингологията и неврологията. Основно изследване е тоналната аудиометрия, която определя прага на слуха, а при нужда се прилагат и по-специализирани методики.

Д-р Георги Савов: Студът и заледяванията са рискови за хора с вестибуларни проблеми

Д-р Меджидиева предупреждава пациентите да не предприемат самолечение. Сред възможните причини са още анемии и различни метаболитни заболявания, което прави спектъра от отключващи фактори изключително широк. Именно затова точната и навременна диагностика е ключова.

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking