Да живееш с Алцхаймер в България: Грижата след диагнозата

На всеки три секунди в света се диагностицира нов случай на деменция. Алцхаймерът е най-честата ѝ форма – болест, която променя паметта и пренарежда живота на цялото семейство. Сред пациентите, които живеят с болестта е Иван Карагьозов. Негова опора е дъщеря му Зорница, която е и доброволец към „Алцхаймер България“ и представител на България в европейската група на непрофесионалните болногледачи.

Това е е болен от Алцхаймер от 2020 година, а Зорница живее с мисълта, че един ден може да остане единственият пазител на спомените им. Тя споделя, че в началото нейния баща е споделил, че има нужда от лекар, тъй като не може да намери думите, с които да се изрази. В болницата тя очаква да чуе „нормално остаряване“, но вместо това разбира, че Иван страда от Алцхаймер. Тя споделя, че става дума за болест, която има летален край и това е било истински шок за нея. От този ден нататък животът им започва да се измерва не в години, а в промени. Към момента мъжът не е в напреднл стадий на болестта и води относително самостоятелен начин на живот.

"Грижовник” – първата социална услуга за хора с деменция работи успешно в Бургас (ВИДЕО)

"Помагам му с пране, чистене, готвене", разказва жената. Иван разказва, че има надежда. Той става в 8 часа, прави гимнастика, учи английски език и следи крачките си - по 1000 на ден.

До преди две години Иван е плувал, а до мината е карал и колело. А до преди три години шофира сам, днес вече не. Зорница разказва още за начина, по който минава деня на Иван. Той се справя в своето ежедвение, макар и с помощ, но не всяко семейство има този ресурс.

Алцхаймер не е само лична битка. В България е и социален проблем. Зорница споделя, че не търси съжаление, а разбиране и подкрепа - от обществото и държавата. "Тези болни имат нужди, които нашата държава все още не може да посрещне. Няма обучени кадри за работа с такива хора. Няма и подходящи учебни специалности в университетите. Няма места, в които тези хора да могат да получат интелектуална подкрепа според тяхното ниво. Къде да отидат да работят с психолози, с музикотерапевти? Това са все неща, които се правят в Европа", разказва още дъщерята.

Диагнозата не променя само един човек. Тя променя ролите в цялото семейство. Зорница споделя, че или член на семейството трябва да напусне работа, или да бъде назначен някой, който да помага. Но за много хора това е въпрос на финансови проблеми. Цените в домове за възрастни също са високи.

5000 крачки на ден могат да забавят развитието на Алцхаймер

Истории като тази не са изключение. Над 7 милиона души в Европейския съюз живеят с Алцхаймер или друга форма на деменция, а броят им до 2050 година ще бъде удвоен.

Диагнозата на Иван е поставена от д-р Тодор Кунчев. Той обяснява, че първите предупредителни знаци са загуба на думи, невъзможност за справяне с по-сложни задачи и дори с такива, които преди са правени с лекота. Той допълва, че друг симптом са поведенческите промени, особено ако включват мнителност, параноидни идеи, нетипични за човека. Това трябва да бъде червен сигнал и близките да потърсят помощ, обяснява още лекарят.

Но можем ли да намалим риска? За връзката между храненето и мозъка говори д-р Райна Стоянова. "За съжаление няма доказателства, че неврогенеративните заболявания могат да бъдат профилактирани само чрез хранене. Но това, което знаем от дълголетните хора, които живеят в т.нар. сини зони по света, е, че те се хранят с диета, богата на антиоксиданти. Такъв тип е Средиземноморската диета, която включва зехтин, маслини, риба, плодове и зеленчуци. Много е важно и това, че хората в тези райони са и много подвижни и добре социализирани. Това има значение за мозъчното стареене", обяснява тя.

Алцхаймер – най-честата причина за деменция: Рискови фактори, превенция и нови диагностични методи

А за българската кухня допълва: "Тя е много богата на антиоксиданти, на фибри и на бобови храни, растителни протеини, които имат такива дълголетни свойства. В България също имаме много столетници, така че със сигурност можем да кажем, че хранителният ни режим в България, на Балканите, е близък до този на сините зони."

В сините зони хората живеят дълго, защото не са сами. Иван също не е сам. А засега това е достатъчно.

Повече гледайте във видеото.