Социологически нагласи преди вота: Какви са шансовете за стабилно управление

„Избирателната активност този път има възможност да достигне нивата от април 2021 г., защото имаме нови политически субекти и натрупана енергия”, заяви политологът от социологическа агенция „Мяра” Светлин Тачев. В предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS той, заедно с изпълнителния директор на „Галп интернешънъл” Петко Петков и Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг, коментираха електоралните нагласи и хипотезите за бъдещо управление на страната.

Данните са на агенция „Мяра” за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице”, с таблети, сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.

„Мяра“: Потенциалната избирателна активност е 50%

⇒ Избирателна активност

Светлин Тачев прогнозира активност от 50,7%, което се равнява на малко над 3 милиона гласуващи. Той посочи три фактора за това: новите политически субекти, натрупаната енергия от протестите и случая в Унгария, където високата активност показа, че всичко зависи от гражданите. Петко Петков допълни, че между 14% и 18% от решилите да гласуват все още се колебаят за кого да дадат гласа си, което може да промени картината в последните два дни. Юлий Павлов обаче изрази по-консервативна позиция, прогнозирайки активност от около 3,2 милиона души, като отбеляза, че част от хората с декларативна готовност за вот в крайна сметка не отиват до урните.

⇒ Хипотетично разпределение на мандатите

Според анализа на Юлий Павлов, при влизане на шест партии в парламента (формула 5+1), разпределението на мандатите би изглеждало по следния начин:

„Прогресивна България”: около 90 мандата;

ГЕРБ-СДС: около 55 мандата;

ПП-ДБ: около 34 мандата;

ДПС: около 31 мандата;

„Възраждане”: 20 мандата;

БСП-Обединена левица: 10 мандата.

Павлов уточни, че ако БСП не премине бариерата, тези гласове ще се разпределят и ще повишат резултатите на останалите, но е малко вероятно „Прогресивна България” да достигне заветните 100 мандата.

⇒ Сценарии за управление: Коалиция или правителство на малцинството

Петко Петков подчерта, че следващото управление задължително ще бъде коалиционно, вероятно около „Прогресивна България”. Той посочи, че въпреки изострената реторика в края на кампанията, политическите лидери са оставили „вратички” за бъдещи преговори.

„Тренд”: Пет сигурни формации с представителство в следващото НС, три са на ръба

Юлий Павлов очерта два основни сценария:

→ Правителство на малцинството на „Прогресивна България” с подкрепа от ГЕРБ „в сянка” (без ГЕРБ да участва официално).

→ Широка коалиция, обединена около съдебната реформа, която Павлов определи като „лепилото”, способно да надхвърли външнополитическите различия.

Относно зачестилите акции на МВР срещу купения вот, социолозите се съгласиха, че борбата с тези явления е важна за психологическото доверие в процеса, но купеният вот е тясно свързан с нивата на бедност в страната.

Данните са на агенция „Мяра” за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице”, с таблети, сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.

Целия разговор гледайте във видеото.