Изборите в числа: Кой гласува с машина и кой - с хартия

Дебатът „машина срещу хартия“ отново беше сред най-поляризиращите теми около изборите на 19 април. Споровете обхванаха сигурността на машинния вот, поддръжката и контрола върху устройствата, като дори имаше демонстративни опити за „разглобяване“ на машина.

Вотът се проведе със смесен модел. В 9354 секции с над 300 избиратели гражданите можеха да избират между машина и хартиена бюлетина, като във всяка секция имаше по едно устройство. По данни на ЦИК в изборния ден 110 машини са били извадени от употреба. На места възникнаха и проблеми с разпечатването на бюлетини, което наложи част от избирателите да гласуват повторно с хартия, сочи анализ на Института за развитие на публичната среда.

ЦИК обяви имената на новите 240 депутати (СПИСЪК)

Общо 6 223 624 души са били вписани в избирателните списъци в секциите със смесено гласуване. От тях са гласували 2 942 640 души, или 47,3%. Действителните гласове са 2 888 026, а недействителните – 54 617. С машина са гласували 1 517 787 души (51,6%), а с хартиена бюлетина – 1 424 853 (48,4%).

Регионалните различия са съществени. В София-град машинният вот доминира – 73,1% в 23-и район, 68% в 24-и и 64,8% в 25-и. В другия край са Кърджали с едва 18,4% машинен вот, както и Разград и Търговище – по 30,2%.

По отношение на партийните предпочитания най-висок дял на машинно гласуване има сред избирателите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (82,6%), следвани от „Възраждане“ (57%) и „Прогресивна България“ (54,4%). Най-нисък остава делът при ДПС – 14,2%, което се запазва като устойчива тенденция.

Има и крайни случаи – шест секции в страната, в които всички гласове са подадени машинно (четири от тях в община Джебел, както и по една в Кирково и Кърджали). В пет от тези секции ДПС получава между 70% и 97% от вота, което се отклонява от общата картина. В същото време в 243 секции няма нито един машинен глас – два пъти по-малко спрямо изборите през октомври 2024 г.

Гласуване само с хартиени бюлетини е имало в 2874 секции с общо 344 578 избиратели. От тях са гласували 221 267 души (64,2% активност), като недействителните гласове са 7119, или 3,2%. В седем секции е отчетена 100% избирателна активност. В село Стакевци например комисия от девет души е обработвала резултатите над два часа и половина при едва 64 гласували.

Данните показват, че изборът между машина и хартия зависи основно от местния и социалния контекст, а не толкова от технологични аргументи. Смесеният модел обаче продължава да създава организационни трудности и различни интерпретации на резултатите.

Темата за бъдещето на изборната система остава отворена пред новия парламент – дали да се запази настоящият модел, да се разшири или ограничи машинното гласуване. Независимо от решението, основните предизвикателства остават същите - организацията на процеса, еднаквото прилагане на правилата и доверието на избирателите.