Президентът преди Среща на върха на ПСЮИЕ: Единството е стратегическият ресурс на Югоизточна Европа

Президентът Илияна Йотова е домакин на юбилейната Среща на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). На срещата отбеляза 30-годишнината от учредяването на формата за регионално сътрудничество, иницииран от България през 1996 г. Тя се проведе в Националния дворец на културата (НДК) в София, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Форумът на високо равнище в София е заключителният етап от българското председателство на ПСЮИЕ, което страната ни пое миналата година от Албания. На срещата на върха България  предаде председателския пост за следващата година на Румъния.

Президентът Илияна Йотова посрещна ръководителите на делегации от 12 държави участнички в ПСЮИЕ и на Съвета за регионално сътрудничество.

България поема председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа

Сред участниците бяха президентът на Словения Наташа Пирц Мусар, президентът на Албания Байрам Бегай, президентът на Черна гора Яков Милатович, президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова, изпълняващата длъжността президент на Косово Албулена Хаджиу и Денис Бечирович - оглавяващ Председателството на Босна и Херцеговина.

Във форума участваха и министър-председателят на Молдова Александру Мунтяну, министър-председателят на Сърбия Джуро Мацут, министърът на външните работи на Гърция Георгиос Герапетритис, министърът на външните работи на Турция Хакан Фидан, министърът на външните и европейските въпроси на Хърватия Гордан Гърлич Радман, както и министърът на външните работи на Румъния Оана Цою.

В срещата участва и Амер Капетанович – генералният секретар на Съвета за регионално сътрудничество, който е оперативното звено на ПСЮИЕ.

Гордана Силяновска идва у нас за среща с Илияна Йотова

Ръководителите на делегации проведоха пленарна сесия, която беше открита от президента Илияна Йотова. На нея се обсъди декларация по повод 30-годишнината на инициативата и се проведе дискусия на тема „Укрепване на регионалното единство за стабилно, сигурно и устойчиво бъдеще“. След края на Срещата на върха съвместни изявления за медиите дадоха ръководителите на делегациите на т.нар. тройка – Албания, България и Румъния, които са предходният, настоящият и поемащият председателството на ПСЮИЕ.

„Процесът на Югоизточното партньорство има бъдеще. От нас зависи да има по-голямо и видимо практическо измерение. Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа трябва да продължи с изграждането на регионална система за сигурност и енергийна, транспортна и дигитална свързаност". С тези думи президентът Илияна Йотова откри в София Срещата на върха на формата.

„Темата на нашата среща „Укрепване на регионалното единство за стабилно, сигурно и устойчиво бъдеще“ не е само ключово послание, а отразява същността на нашия общ политически проект. Тя е призивът, който регионът трябва да отправи към своите граждани, към Европа и към света – единството е нашият стратегически ресурс, нашият инструмент за сигурност и нашият път към устойчиво развитие“, заяви държавният глава.

Тя припомни началото на ПСЮИЕ преди 30 години, когато в София се приема Софийската декларация на министрите на външните работи. „Държавите от региона положиха основите на нов политически проект като модел нов и за Европа, модел, който показа как може да се изведе Югоизточна Европа от постконфликтната несигурност към устойчивото сътрудничество“, посочи Илияна Йотова. Тя изтъкна, че България през 2008 г. подготви и изработи цялата нова архитектура за регионално сътрудничество и прехода към регионална стратегическа автономност.

ПСЮИЕ се превърна в ключова платформа за регионално сътрудничество, в стабилен мост към европейската интеграция, в политически стабилизатор и двигател на промени във време на дълбока трансформация за региона, заяви президентът. „Реформата, която България инициира, бе нов момент за времето си – смяна на парадигмата от външно управлявани процеси към регионална отговорност и лидерство с акцент върху Западните Балкани“, подчерта Йотова. Благодарение на ПСЮИЕ днес е голям интересът към Западните Балкани и тяхната европейска перспектива.

Държавният глава припомни, че във фокуса на своето първо председателство на Съвета на Европейския съюз България постави именно Западните Балкани. „Позицията на България винаги е била, че страните от Западните Балкани трябва да бъдат част от европейското семейство, но при изпълнени критерии, постигнати резултати, отговорност и уважение към ценностите на ЕС, основна от които е защитата на човешките права. Европейският съюз не е само споделен пазар, а споделени ценности“, подчерта Илияна Йотова.

Президентът заяви, че Югоизточна Европа е залог за стабилността и просперитета на европейския континент. „Световните конфликти и кризите показаха нашата огромна роля. Отдавна вече не сме периферия и трябва да имаме самочувствието, че сме географски, икономически и ресурсно важни“, посочи Илияна Йотова. По думите на президента Югоизточна Европа трябва да изгради своята регионална архитектура – свързаност, икономическо сътрудничество, преодоляване на заплахи от всякакъв характер. Президентът изрази убеденост, че регионът притежава уникален потенциал да бъде мост между различни икономически, енергийни и транспортни коридори. „Нашият регион може да се превърне в ключов фактор за енергийната диверсификация на Европа, за развитието на свързаността по оста Север–Юг и Изток–Запад, както и за укрепването на европейската устойчивост срещу кризи, хибридни заплахи и геоикономически зависимости“, заяви тя.

В изказването си държавният глава открои важните за региона проекти, по които страната ни работи. „България се ангажира с ускореното изграждане на Коридор №8, който ще свърже България, Северна Македония и Албания – на практика Средиземно море с Черно море“, заяви тя, като посочи, че това е проект с огромна икономическа стойност, но и от изключително значение за сигурността не само на региона, а и на цяла Европа. По думите на Йотова Черно море се утвърждава като една от най-важните точки на глобалната карта на сигурността, а войната в Украйна показа, че този регион не може да бъде разглеждан като периферен за европейската сигурност. България залага големи очаквания на развитието на Дунавската ос – спешно се нуждаем от още един мост на Дунав между България и Румъния, както и връзката Силистра – Калараш, каза президентът.

Във връзка с енергийната сигурност Йотова открои ключовата роля на газовия интерконектор с Гърция и изграждането на газовите интерконектори и терминалите за втечнен газ в тази част на Европа. Тя изтъкна и огромното значение на Вертикалния газов коридор. Българската част от проекта е почти напълно завършена. „Акцент в нашата работа трябва да бъде и изграждането на Зеления енергиен коридор, който ще свърже Грузия, Азербайджан, Турция и България, а оттам и другите страни в региона“, посочи президентът.

Държавният глава подчерта и усилията на България в областта на дигиталната трансформация и свързаност, като даде за пример Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет „INSAIT“, фабриката за изкуствен интелект BRAIN++. По думите ѝ страната ни може да сподели с партньорите си много от своя опит в тази област.

„Стратегическата сигурност на XXI век ще зависи не само от отбранителните способности, но и от способността на обществата да бъдат устойчиви, икономиките — конкурентоспособни, институциите — стабилни, а регионите — свързани и предвидими, и не на последно място – да отдаваме значимото място на диалога и дипломацията“, заяви Илияна Йотова. Затова 30 години след създаването си ПСЮИЕ трябва да има нова обща цел – да бъде пример за нов модел на европейска сигурност – модел, в който регионалното сътрудничество, енергийната свързаност, транспортните коридори, цифровата трансформация, защитата на критичната инфраструктура и инвестициите в човешкия капитал са не по-малко важни от военните измерения на сигурността.

По думите на президента Югоизточна Европа може да бъде модел за останалата част на Европа като първата изградена стратегическа автономия. Илияна Йотова представи пред своите колеги няколко идеи за развитието на страните през следващото десетилетие.

„Трябва да доизградим Югоизточна Европа като зона на стратегическа свързаност чрез ускорено развитие на транспортните, енергийните и дигиталните коридори, като настояваме пред ЕС за конкретна програма за сближаване на нашите страни. Трябва да засилим регионалната координация в областта на киберсигурността, защитата на критичната инфраструктура и реакцията при кризи и природни бедствия“, посочи президентът.

Тя постави акцент върху необходимостта от развитие на регионални програми за млади хора, научен обмен, иновации и технологично сътрудничество. „Крайно време е да излезем от донорската си функция. Хиляди млади хора, добре образовани в нашите университети, с талант, напускат нашите страни, защото отиват там, където има ускорено развитие“, посочи Илияна Йотова.

Държавният глава призова страните от Югоизточна Европа заедно да отстояват тези инициативи да залегнат като конкретни политики и проекти в Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2028-2034 г.

„Нашата обща отговорност е Югоизточна Европа да бъде разпознавана като ключов фактор за мир, стабилност, свързаност и развитие в новата европейска архитектура“, подчерта Илияна Йотова.

След срещата на върха президентът Илияна Йотова изрази своята признателност съм Албания, нейния значим принос към Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа. „Под нейно ръководство бяха ясно очертани ключови приоритети на европейската интеграция - икономически растеж, туризъм и свързаност. Всички тези области съставиха стабилна основа за предстояща работа”, посочи президентът.

Тя подчерта значимостта на Процеса на югоизточното партньорство. „Най-важното, което беше подчертано от всички нас, е, че нищо не можем да направим занапред, ако не сме заедно и няма диалог. Перспективата на всичките страни е общото европейско семейство”, добави държавният глава.

Президентът на Албания Байрам Бегай каза, че днешното събитие е било съсредоточено върху основните предизвикателства на района. „Ние дискутирахме как да укрепим сътрудничеството и сигурността в нашия регион. Това е най-ефективният начин да се създадат нови добри условия. Обединяват се различни перспективи, но с обща идея да се построи по-стабилен регион. Нашето сътрудничество в района има конкретни резултати – ние установяваме напредък в улесняването на търговията и движението на хора и стоки. Също така ние посрещаме интеграцията в европейските системи и дигиталната свързаност. Така нашият регион се свързва с Европа икономически и технически”,  заяви той.

По думите му интеграцията в ЕС е основната цел. „Ние работим за разширяването на ЕС в Западните Балкани. „Албания върви напред по пътя на евроинтеграцията си и се стремим да приключим този процес през това десетилетие”, допълни той.

 „Преди 30 години може би е изглеждал немислим етапът, до който са достигнали нашите страни днес по отношение на сигурността и икономическото развитие, но и как успяваме да преодолеем различията помежду си, за да си сътрудничим с общите цели”, подчерта министърът на външните работи на Румъния Оана Цою.  Тя също потвърди, че на срещата на върха са обсъдени търговския обмен, инвестициите, свързаността  в регион с повече от 150 милиона души. „Нашият регион е един от малкото, където гарантирането на сигурността, се припокрива с ускорен растеж”, заключи тя.

ПСЮИЕ е регионална платформа за диалог за изграждане на доверие, сътрудничество и добросъседски отношения в Югоизточна Европа. Началото на инициативата е поставено през юли 1996 г. в София, когато на среща на министрите на външните работи на осем държави от ЮИЕ е приета Софийската Декларация за добросъседство, стабилност, сигурност и сътрудничество на Балканите. В годините броят на страните участнички се увеличава и днес те са 13 – Албания, България, Босна и Херцеговина, Гърция, Косово, Молдова, Румъния, Република Северна Македония, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора, обясниха от прессекретариата на президентството. 

От създаването на инициативата досега България е поемала четири пъти едногодишното ротационно председателство на ПСЮИЕ. На 16 юни 2025 г. в Тирана страната ни прие председателството, което се проведе под мотото „Компас към стабилност, сигурност и устойчивост“. 

Президентът Илияна Йотова проведе среща с посланици, говорещи български език

Министърът на външните работи Велислава Петрова откри срещата на външните министри на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), посветена на 30-ата годишнина от създаването на формата. Събитието се проведе днес в София в рамките на българското председателство на Процеса под мотото „30 години ПСЮИЕ - Компас към стабилност, сигурност и устойчивост“.

Снимка: Пресцентър на МВнР

В речта си по време на откриването министър Петрова подчерта, че тази годишнина е не само повод за равносметка на постигнатото, но и възможност да потвърдим посоката, в която трябва да продължим да се развиваме – водени от единство, отговорност и споделена европейска визия.

Първият ни дипломат заяви също, че  регионалната принадлежност и добросъседските отношения са основата, върху която ПСЮИЕ изгражда своята устойчивост и способност да отговаря на предизвикателствата в динамична международна среда. По думите й европейската интеграция, развитието на човешкия капитал, цифровата трансформация и устойчивият растеж остават водещи приоритети, които изискват последователност, солидарност и общ стратегически хоризонт.

Снимка: Пресцентър на МВнР

Министър Петрова постави акцент и върху необходимостта от засилване на регионалното сътрудничество в области като свързаност, енергийна устойчивост, икономически растеж, цифрова трансформация, развитие на човешкия капитал и справяне с нововъзникващи и хибридни предизвикателства.

В заключителните си думи тя пожела успешен и продуктивен мандат на Букурещ, в качеството му на следващ председател на формата.

В срещата участват министрите на външните работи на Република България, Република Косово, Република Гърция, Босна и Херцеговина, Република Албания, Република Северна Македония и Република Хърватия. В срещата ще участват и делегации на Република Турция, Република Сърбия, Румъния, Република Молдова, Черна гора и Република Словения.

Снимка: Пресцентър на МВнР

Министрите обменят мнения по ключови въпроси от регионалния дневен ред, включително актуалната обстановка в Югоизточна Европа, предизвикателствата пред сигурността, както и възможностите за засилване на регионалното сътрудничество и процеса на европейска интеграция. 

Снимка: Пресцентър на МВнР

Президентът Йотова пристигна в Ереван за Осмата среща на върха на Европейската политическа общност

Сигурността и мира в Черноморския регион, както и ролята на страните от Югоизточна Европа, обсъдиха в понеделник участници на конференция „Към споделена регионална сигурност за мир, стабилност и сътрудничество на Балканите и Черно море“, посветена на ПСЮИЕ.