Режисьорът на „Добрият Уил Хънтинг“ Гас Ван Сант - за киното, Кърт Кобейн и новия му филм "Мъртва хватка"

Гас Ван Сант е сред имената, които ще останат в историята на киното. Той е режисьор на филма "Добрият Уил Хънтинг". В лентите му са участвали Мат Деймън, Бен Афлек, Никол Кидман, Шон Пен, Ал Пачино и много други звезди от киното. Печелил е "Златна Палма" от фестивала в Кан и два пъти е бил номиниран за "Оскар". 

В света на киното Гас Ван Сант няма нужда от представяне. Режисьор, сценарист, фотограф, музикант – творец, който майсторски се движи между независимото и масовото кино. Холивуд го обича, но интересът му винаги е бил насочен към хората в периферията на обществото. Печели награди в различни краища на света. От КАН, през Берлин, Ню Йорк, Лос Анджелис, Стокхолм и много други.                                                        

За него Стелан Скарсгард казва: "Гас е един от тези режисьори, при които на първа среща очакваш да видиш режисьор, а срещаш човешко същество, което се държи с теб като с човешко същество, дори и когато си просто един актьор".

Снимка: Getty Images

Филмите му често разказват истински истории, а Milk е сред най-силните му биографични проекти. В главната роля влиза Шон Пен, който печели наградата на Академията точно за това свое превъплащение:

"Ние, актьорите, разчитаме на това дали режисьорът ни има търпението, таланта и сдържаността да ни даде глас или не. Това личи още от първата среща, та чак до монтажната. И няма по-добри ръце, в които човек да попадне, от тези на Гас Ван Сант", споделя Шон Пен.

Снимка: Getty Images

Той снима филми, които никой друг не иска и успява да ги превърне в някои от най-забележителните ленти на нашето време.

Робин Уилямс споделя за режисьора: "Гас Ван Сант" е толкова добър. Той стига с теб до момент, в който дори не разбираш, че играеш".

В интервю за Марина Цекова той разказва за пътя към световния връх, познанството с Кърт Кобейн, филмите, които промениха света и най-новата му лента, която от тази седмица е по кината у нас.

Здравейте и благодаря, че отделихте време за зрителите на NOVA!

Разбира се.

Вие сте режисьор, който трудно може да бъде представен. Описват Ви като мистерия, поет на аутсайдерите, антиконформист и още много други. Има ли начин, по който вие сам бихте се описали на този етап от живота си?

Не, не знам. Никога не ми се е налагало да се описвам. Обективно казано, не съм сигурен, че имам ясна представа за собствената си идентичност.

Вероятно трудно ви поставят в категория, защото темите на вашите филми са твърде различни. Как си ги избирате - следвате собствените си интереси или се опитвате да се харесате на публиката?

Още когато започнах да проправям собствения си път в киното, дойде и обратната връзка от публиката. Винаги ми е било любопитно да разбера какви са отзивите след филмите ми. Поне при мен това породи интерес към киното още след първия ми филм – както заради реакциите, така и заради собственото ми удоволствие от това, което съм направил.

А след толкова много филми вече имате ли представа какво харесват хората?

Не мисля. Нямам ясна представа за „цялата публика“. Винаги съм работил според собствените си интереси, а по време на процеса ми е любопитно какви ще са реакциите. Не е насочено толкова към публиката, колкото към това да чуя как тя реагира.

Но как реагира публиката, когато направихте филм, вдъхновен от живота на Кърт Кобейн. Защо избрахте тема за човек, за който се знае толкова малко?

След смъртта на Кърт Кобейн имаше огромен журналистически отзвук. Усетих, че журналистиката се е превърнала в забавление, а забавлението – в журналистика. Затова имаше място за не-журналистически филм, който да се включи емоционално и интелектуално в темата за последните дни от неговия живот. Освен това темата беше интересна и от драматургична гледна точка. Така че просто реших да го направя.

Познавахте ли Кърт Кобейн лично?

Да, познавах го. И двамата сме от Северозапада. Той срещна Кортни Лав в Портланд, където живеех аз, в бар, в който ходех. Познавах го малко, основно чрез неговия мениджър. Той свири на благотворително събитие в Портланд в подкрепа на една политическа инициатива, която беше свързана с учители хомосексуалисти. Доведе групата си и свириха на това събитие. Така че да - познавах го. А и имах усещането, че разбирам ситуацията му като артист от този регион. Това ме привлече към темата.

Познавали сте близките му – как реагираха те на Вашия филм?

Познавам Крис Новоселич – басиста на Нирвана – попитах го дали иска да гледа филма, но той каза, че просто не може да мине отново през всичко това, защото го е преживял твърде тежко. Кортни също, доколкото си спомням, не искаше да го гледа. Бяхме приятели с нея по онова време. Те предпочитаха да не го гледат, защото бяха в центъра на всичко това. А публиката като цяло – феновете на Кобейн – не приеха темпото на филма, което беше по-„източноевропейско“, твърде бавно за тях. Вероятно в България филмът би се харесал повече.

Познавате и сте работили с някои от най-големите имена в киното. По-трудно ли е за тях да работят с вас или за вас – с тях?

Още във втория ми филм – „Дръгстор Каубой“ - участваше Мат Дилън. Той беше сравнително голям актьор по онова време. Изпълнението му беше много добре възприето. Мисля, че от този момент нататък актьорите сами пожелаха да работят с мен заради това усещане, че на Мат много добре му се получи с моя филм. Така големите имена започнаха да проявяват интерес да работят с мен. Обикновено те сами искат, а не им се налага. Усещането е много приятно и създава лесна работна атмосфера. Така че не е трудно за никого от нас.

Но ако трябва да сте честен, влияе ли присъствието на известен актьор на съдбата на един филма?

О, да, за да се продаде филмът на публиката. Истината е, че аз лично харесвам да работя и с непрофесионални или по-малко известни актьори и дори хора, които въобще не са актьори. Защото за мен така публиката може да види един чист образ на главния герой. Но в същото време съм работил с много големи имена. И това определено влияе на възприятието на филма. Хората вече познават актьорите и отиват да гледат филма заради тях - това съществува още от самото начало на киното. Така че и двете възможности са интересни.

Вероятно затова и много хора ви описват като смел режисьор. Доказателство е и филмът „Good Will Hunting“ – много режисьори са отказали сценария на Мат Деймън и Бен Афлек. Вас какво ви накара да повярвате в него?

Да, така е. По онова време Мат Деймън и Бен Афлек вече бяха участвали във филми, но не бяха в главните роли. В този филм обаче те освен автори - искаха да играят централните роли. Режисьорите се съмняваха дали могат да изнесат този филма. Аз обаче вече познавах Мат от предишен кастинг на моя лента и знаех, че е добър. Така че не действах на сляпо. Просто много хора се притесняваха да ги сложат в главните роли. Аз бях последният в списъка им – всички други бяха отказали. И накрая аз бях единственият, който се съгласи да снима този филм.

А сега когато виждате Мат Деймън като голяма звезда - филмът "Одисея" с негово участие прави истински фурор по кината - усещате ли, че сте помогнали за това?

Да, гледах филма вчера.

Хареса ли ви?

Да, хареса ми. Бях изненадан, беше доста вдъхновяващо. Но, да, те успяха. Намерението им беше да бъдат големи актьори. Те направиха сценария така, че да могат да бъдат избирани за големи роли във филми, като Силвестър Сталоун в „Роки“. Имаха този план и той наистина проработи. Така че сега продължават да бъдат филмови звезди.

Знаете ли, че освен големите наградите и номинации "Оскар", днес разбрах, че моя приятелка три пъти е посетила Ватикана, вдъхновена от монолога на Робин Уилямс в „Добрият Уил Хънтинг“?

Ако те попитам за изкуството, сигурно ще започнеш да ми цитираш всичко важно от всяка книга, писана някога по темата. Микеланджело? Знаеш го наизуст - делото му, амбициите му, отношенията му с папата, сексуалността му… всичко, нали? Но се обзалагам, че не можеш да ми кажеш как ухае вътре в Сикстинската капела. Никога не си стоял там наистина, не си вдигал глава и не си гледал онзи невероятен таван. Не си го преживял.

Как ви кара да се чувствате това?

Това е част от посланията, с които хората се свързват във филма. Героят казва, че е много по-различно да преживееш различни неща отколкото само да говориш за тях. Не бях чувал за подобен случай като този, които ми разказахте, но това е страхотна история.

Нека да поговорим и за последният ви филм - „Мъртва хватка“. Той е вдъхновен от реални събития. Какво ви привлича в истинските истории?

Почти всяка история, дори измислената, има корен в реалността. Не ги виждам като толкова различни. В "Мъртва Хватка" се придържахме към истинската история, защото тя сама по себе си беше странна и впечатляваща.

Да, но как попаднахте на тази конкретна история?

Получих сценария от приятел в един ресторант. Аз му казах "здрасти", а той отговори: „Имаме нужда от режисьор за този текст". Изпрати ми го и така го прочетох. Не бях чувал за тази история. Случило се е през 70-те години. Беше изключително необичайно. В самия сценарий имаше много интернет връзки, където можеше да се види реалното събитие. След това чух гласа на истинския човек онлайн. Той беше толкова оригинален и интензивен, че това ме спечели.

Но актьорът, който избирате - Бил Скарсгард – въобще не прилича на истинския персонаж. Защо избрахте него?

Познавах го от филми като „То“. Виждал съм го в различни роли и знаех, че е отдаден актьор. Работил съм и с баща му - Стелан Скарсгард. Той има силно присъствие и реших, че е подходящ.

Филмът вече е кината у нас - какво ви привлече в тази история, за да знае нашата публика защо трябва да отиде да го гледа?

По някакъв начин се свързах с тази история. Става дума за малък човек без власт, който се изправя срещу голяма корпорация – нещо, което вероятно много хора могат да припознаят.

Да, сюжетът звучи така, сякаш би могъл да се случи тук, в България. Ще гледаме филма. Благодаря ви много за това интервю!

Благодаря, Маринa!