ЕК: Мафията влияе на политиката в България (ОБНОВЕНА)

Престъпните групировки упражняват значително влияние върху българската икономика, което ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и се отразява върху политическите процеси и държавните институции. Това е едно от основните заключения на най-новия доклад на Европейската комисия за страната ни, чиято чернова цитира в-к „Труд". Документът, който анализира ситуацията у нас през петте години след влизането ни в ЕС, ще бъде официално публикуван в сряда.

Все пак правителството на ГЕРБ е похвалено, че "напоследък има напредък в сътрудничеството с други членки на ЕС за пресичане на престъпления с презграничен характер".

За арестите и делата

Брюксел отбелязва, че броят на полицейски операции след идването на ГЕРБ на власт се увеличил значително. Проблемът бил, че делата срещу задържаните съвсем не са толкова много.

„Организираната престъпност бе здраво разклатена, ограничиха се проституцията, трафикът на хора и фалшификациите", пише още в доклада.

Негативните констатации за съдебната ни система:

- България инвестира много в подобряването на институционалната и правната рамка за борба с организираната престъпност след 2010 г., но резултатите са ограничени.

- Утрояването на полицейските разследвания до 6000 през 2011 г. не води до убедителни резултати.

- Слаба разкриваемост на поръчковите убийства.

- Законови ограничения за ефективността на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура.

- Програмата за защита на свидетели не дава резултати по важни дела.

- Няма контрол на имуществото на висши държавни служители.

 - Израз на систематичните проблеми в налагането на закона е бягството на „братя Галеви" преди влизането им в затвора.

- За слабостите на системата вина носят и полицията, и прокуратурата, и съдилищата.

- ЕК отчита направените редица законодателни промени, но отбелязва, че те все още нямат реално приложение. Освен това се налагали и структурни и кадрови промени.

- Важните стъпки в съдебната реформа се правят само под външен натиск

- Висшият съдебен съвет (ВСС) не използва разширените си правомощия за ефективно управление на системата. Дисциплинарната практика на органа била непоследователна. Много процедурите срещу магистрати не са завършили със задоволителни резултати Ето защо фокусът на следващата фаза от наблюдението на ЕК ще е изборът на нов ВСС, главен прокурор и председател на Върховния касационен съд. От Брюксел препоръчва членовете му да се избират директно от магистратите, но с обяснението, че няма техническа готовност да го направи още през есента, София е отложила тази реформа с пет години.

 - Независимостта на съда е поставена под въпрос от серия директни политически критики спрямо отделни съдии. Според Брюксел ВСС не е предприел нищо, за да защити независимостта на съда в тези случаи. 

 - Прокуратурата не е провела систематично разследване на замесените в двете аферите „Красьо Черния" и „Приморско" магистрати.

- Разликите в натовареността на магистратите довели до сериозно забавяне в много съдилища, и то най-вече в писането на мотиви към присъдите. Това забавяне засяга и независимостта на съдиите, защото, когато забавят мотивите към присъда, съдиите са в нарушение. Професионални организации поставят въпроса за това, че едни съдии биват наказвани за закъсненията си, а други са толерирани.

- Има големи закъснения на апелативно съдебно ниво в две емблематични дела за измама с еврофондове. Без да споменава имена, ЕК пояснява, че става дума за големи присъди, произнесени през март и октомври 2010 г.

Нагласените обществени поръчки и проблемите в изборното законодателство

 - Има скок на сигналите за нагласени обществени поръчки, продължаващо купуване на гласове, вратички в имуществените декларации, безнаказаност за корупция по високите етажи. Специално е отбелязан случаят с търга за сероочистката на блок 5 и 6 от ТЕЦ "Марица-Изток 2", "където спечелилият с измама кандидат (италианско-китайски консорциум "Идреко- Инсимгма" - б.р.) продължава да изпълнява договора". Реакция от страна на властите липсва.

 - България няма независима антикорупционна организация с права да предлага действия. Годишно съдилищата се занимават със 100-200 дела за корупция, но тези на високо ниво са малко и са затлачени от "закъснения и процедурни грешки". 

- Публичните имуществени декларации на висшите политици и държавници все още не се използват за разкриване на незаконно забогатяване.

Докладът за Румъния

- Неотдавнашните стъпки на румънското правителство будят тревога за спазването на основни принципи на европейската демокрация

- Отправят се политически предизвикателства към съдебни решения

- Подкопава се репутацията на Върховния съд

- Текущите противоречия поставят под заплаха постигнатия напредък и повдигат сериозни въпроси за бъдещето на реформите.

Следващият доклад за България ще излезе в края на 2013 г., а за северната ни съседка – година по-рано.