Из облаците на миналото

История за историята, настоящето за миналото, миналото като код на това, което се случва сега – това са само бегли щрихи от преживяването, което те очаква в „Облаци”. Сценичната поема изобразява архиви от фамилията на хореографа и танцьор Вероника Швабова. За пиесата като експеримент, за връзката между случилото се на дедите й и собственото й „сега” – разказва самата Вероника пред NovaNews.bg

Какво ще преживеем с „Облаци”?

Вероника Швабова: „Облаци” съдържа истории от миналото на семейството ми. Част от историите хората ще чуят от баща ми, други – от майка ми. Истории, които ухаят на домашен кекс. Зрителите ще видят и снимки от историята на моята фамилия, ще проследят процеса на развитие чрез фотографиите, ще има и малко танци… И най-накрая ще вкусят от кекса, изпечен по време на представлението. 

Как избрахте името на спектакъла? Като контрапункт на случващото се в нея ли е”?

Вероника Швабова: Докато създавах представлението, си спомних за баба ми, която ме научи да пека и готвя. Тя живя с нас, когато бях дете. Харесвах я толкова много... Един от кексовете, които тя правеше, се казваше „облаци”. Кексът заемаше странна форма, когато го сложиш във фурната – от топлината се издуваше, а на повърхността му се образуваха нещо като малки хълмчета, които напомняха за облаци. Затова си помислихме, че ще е добре това заглавие, защото е името на кекса от моето детство. В същото време и облаците на небето са толкова мистериозни за нас, променят се, те са над всичко, което се случва на земята. 

Какво разкриват спомените на Вероника Швабова?

Вероника Швабова: В самото представление няма чак толкова много мои спомени. Това са спомените на майка ми, баща ми и основно на баба и дядо. Успях да ги ползвам, защото открих огромен архив от техни писма, дневници, снимки, бележки, скици, така че пейзажите от живота им са много по-ясни за мен сега. Исках да сравня историята на комунистическото семейство на баща ми. Цялата фамилия е вярвала в идеите на комунизма, той е бил тяхна религия. Те са били нещо като войни за по-добро утре, както и самите комунисти са се самоопределяли. Но всички те бяха дълбоко разочаровани в началото на 50-те заради политическите процеси, а и най-вече след процеса с оглавяващия комунистическата партия Рудолф Слански. Тази случка докосва семейството ми – един от братята и сестрина на моите роднини е бил екзекутиран... От друга страна, майка ми е била от доста буржоазно семейство. Дядо й е бил успял бизнесмен, на когото комунистите са отнели всичко. 

Възмоно ли е да си доизмисляме миналото?

Вероника Швабова: Екипът ни не се старае да си измисля нищо от миналото. Всичко, което казваме в представлението, е истина. Идеята ни не е да създаваме нови случки. Историята на семейството е толкова богата, че не е нужно да добавяме нещо ново. Повечето неща от историята на Чехия от 20-ти век са отразени така ясно в историята на семейството, че наистина не е нужно да се казва повече. Вдъхнови ни също така документалният театър, например германската театрална група „Rimini protokoll”, която работи основно с истински истории и хора. Смятаме, че е много по-силно да чуеш истински случки, вместо да измисляме собствени. 

Какво преживява героинята, когато поставя едно срещу друго минало и настояще?

Вероника Швабова: Когато създавах тази пиеса, исках да разбера откъде идвам, кои са предците ми. Затова работихме с истински факти и снимки от живота на моето семейство. И в този момент усетих разбиране спрямо всички членове на фамилията, някаква връзка, защото сега знам повече детайли от живота им. Приех процеса като изграждане на реквием, като създаване на монумент от душите им, от съдбите им, на всичко което е било тъжно и което не исках да бъде забравено. Понякога е много трудно да представя историите на прадедите ми, защото ги познавам много добре и съм субективна и емоционална. В същото време те са част от историята на Чехия, така че е хубаво да възстановя част от миналото, защото никой не е говорил за него дълго време, хората се плашеха да говорят за миналото. Болката от това минало обаче е скрита някъде и може винаги да излезе без да предупреждава. Говорейки за болезненото минало, можем да изградим мир и спокойствие в настоящето. 

Какъв е вкусът на миналото? А на настоящето?

Вероника Швабова: Кексът „облаци” е връзката между миналото и настоящето. Той е споменът от детството ми и сега публиката може да го вкуси на сцената. Та, облаците – те са вкуса на миналото. Те са и вкуса на настоящето. 

"Облаци" е част от феста "Световен театър в София". Можете да го гледате на 4 юни в Театрална работилница "Сфумато"

Автор: Галя Станева