Енио Мориконе: Наградите и семейството ми са ми достатъчни

Роден в годината на връчването на първите награди "Оскар", италианският композитор Енио Мориконе получава престижната статуетка за цялостно творчество във филмовата музика през 2007 година.

Започва да пише музика за филми през 1955 г., като и до ден днешен неговите ноти държат в напрежение зрителите на 470 филма. 

През 1956 г. се жени и за да издържа семейството си, започва да свири в джаз група и да аранжира поп песни за Италианската държавна телевизия RAI. През 1958 г. е назначен на щат, но напуска още на първия си работен ден, защото разбира, че фирмената политика забранява излъчването на музика, композирана от служители.

Едни от най-известните си композиции Мориконе прави за филмите на Серджо Леоне "За шепа долари" (1964 г.), "За няколко долара в повече" (1965 г.), "Добрият, лошият и злият" (1966 г.), "Имало едно време на Запад" (1967 г.). Следва музиката към "Имало едно време в Америка" (1984 г.), "Лолита" (1997 г.), "Малена" (2000 г.) и др.

Мориконе печели пет награди Антъни Ескуит за филмова музика на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) в периода 1979 г. - 1992 г. Номиниран е и пет пъти за награда "Оскар", но така и не печели нито една до 2007 г., когато е награден за цялостно творчество.

Повод за разговорът ни е първото гостуване на виртуоза в България, когато той ще се качи на сцената за предколеден концерт на 10 декември в зала "Арена Армеец". Италианският композитор и диригент ще представи на българската публика световноизвестните си произведения, сред които музикалните шедьоври към филмите "За шепа долари" (1964), "Добрият, лошият и злият" (1966), както и легендарните "Имало едно време в Америка" (1983), "Недосегаемите" (1987) и "Малена" (2001).

Билети се продават в мрежата на "Тиксгейт" на цени от 50 до 200 лв.

Какво разказа за отношенията си с Клинт Истууд, истина ли е, че не харесва Танрантино и какво не знаем за Мориконе, разказва самият той за Наталия Такова от Vesti.bg

- Написал сте музиката към повече от 470 филма, която държи в напрежение и очакване милиони киномани по света. Съществува ли обаче мелодия, която би могла да опише Вашия живот?
- Цялата ми работа, а не една мелодия, описва живота ми.

- Докато композирате музика, виждате ли картини или ситуации в главата си и как всъщност се вдъхновявате, когато творите? 
- Когато работя над филм, естествено е че имам предвид картината. Но когато пиша "абсолютната" музика и съм взискателен само към себе си и не трябва да мисля да служа на филма, тогава мисля само за себе си.

- Интересно ми е някога вдъхновявал ли сте се от българския фолклор за творчеството си и ако "Да", помните ли от коя мелодия точно? 
- Не, не познавам добре българския фолклор. 

- В американски издания преди време написаха, че сте казал: "Не бих искал отново да работя с Тарантино", след като сте видял как той използва музиката Ви за "Джанго без окови". В същото време пък той казва, че е поласкан от съвместната Ви работа. Къде се разминават представите Ви за общи проекти и променихте ли мнението си от март до сега? 
- Никога не съм казвал подобно нещо, можете да кажете и на колегите си журналисти! Казал съм само, че не харесвам новия му филм, но другите… те са шедьоври! В този филм има прекалено много насилие и кръв. Но никога не съм казвал, че не ми харесва режисьорът, който е наистина добър.

- Междувременно се тиражира, че сте в изключително топли отношения с друг голям режисьор, а именно Клинт Истууд. Разкажете на читателите на Vesti.bg какво е усещането две големи имена в киното и музиката да си сътрудничат.
- Не бих казал, че сме приятели с Клинт Истууд, тъй като сме се виждали всичко на всичко два пъти. Но той бе изключително мил и любезен, когато отидох в Америка за връчването на "Оскар"-ите. Би било прекрасно да работя с него, тъй като той днес е един велик режисьор. Но съм забелязал, че доста често той сам си прави музиката за филмите, а това не е предпоставка аз да работя с него. 

- Няма как да не засегна темата и за хитовия за времето си сериал "Октопод", в който участва и известеният български актьор Стефан Данаилов. Вие познавате ли го лично и какви са впечатленията Ви от него? 
- Не, не познавам Стефан Данаилов.

- Ще се качите за първи път на българска сцена, какви са очакванията Ви от предстоящия предколеден концерт? 
- Не, нямам особени очаквания, освен музиката, която правя да се хареса, оркестърът да свири добре и концертът да има успех.

- Кое беше последното нещо, което си пожелахте? 
- Нищо не съм си пожелавал. Аз винаги съм работил, но известността ми по света, наградите които съм поучавал, съпругата ми и семейството ми са ми достатъчни и няма какво друго да си пожелая.

- Вие ще останете в музикалната история с неповторимия си талант. Но споделете нещо с читателите на Vesti.bg, нещо типично за Вас, далеч от музиката, което почти никой не знае. 
- Няма чак толкова много неща, които да не знаете. Може би, че играя шах, прекарвам време със семейството си, правя гимнастика… това са нещата, които правя когато не пиша музика. Колкото до неповторимия ми талант, това само времето ще може да покаже и то само евентуално, имайки предвид историята.