Ghostpoet: Използвам любовта и омразата като вдъхновение

Той е музикант. Отказва обаче да постави жанров етикет на музиката, която създава. Твърди, че има безброй много примери за прекрасна музика и затова жанрът изобщо не е нещо важно и определящо. Намира предимствата  както на това да свириш на голям фестивал пред много хора, така и в по-интимни пространства пред подбрана публика.  Докато преди е мислел, че задължително условие за правенето на музика са многото пари и голямото студио, вече знае, че това не е така.

За първи път идва в България и е отворил сетивата си за нови музикални открития, на които може да се натъкне у нас.

За него готварството е като правенето на музика - форма на креативност. Опитва се да се храни по-здравословно и по тази причина обича да си готви (подозираме, че дори по време на разговора с нас се вихреше в кухнята – бел. ред.).

Запознайте се с британския артист Ghostpoet, с когото си поговорихме за тънкостите около създаването на музика и вкусната храна.

И не забравяйте, че личната среща с него може да стане реалност на 11-и декември в София. 

Какво означава Ghostpoet и откъде произлиза?

Това е нещо, което се опитах да направя, като врата към света, който исках да създам с музиката си. Под свят имам предвид, че всеки от нас си има свой собствен. В общия свят, в който живеем, всеки прави своя собствена реалност, в която включва нещата, които обича. Използвам това вдъхновение на любовта и омразата. Името, ако трябва да представлява нещо, е врата, вход към звуковия свят, който създавам. В общи линии е врата без жанр, така да се каже.

В общи линии музиката ти е някъде между електронна и  абстрактен хип-хоп, по-експериментална.

Не, не бих казал. Дори напротив. Звукът е просто нещо, което харесвам. И под „звук” включвам всичко, което слушам, както и света, който обитавам емоционално. Не мога да я сложа в определен жанр.

Тогава къде би се сложил на музикалната карта? Как мислиш?

Бих се поставил… никъде, като се замисля (смее се). Не мога да се впиша, защото не вярвам в един единствен вкус или жанр на музиката. Жанрът не ме интересува и не значи нищо. Разбирам принципа, но за мен не значи нищо, ако не кажа „искам да седна и да направя песен, която е комбинация от жанр А, жанр Б и жанр Я”. Аз правя музика. Ако трябва да се опиша - правя звук.

А каква музика слушаш? Има ли някой изпълнител, който те вълнува? Обръщаш ли внимание на актуалната сцена?

Истината е, че слушам всичко. От Can, Radiohead, Squarepusher, Electric Wire Hustle, William Basinski, John Cage, Nirvana до много други неща. Това е красотата на музиката. Не се ограничавам с някой специфичен стил музика. Има милиони тракове и много, които са прекрасни.

Имал си участия по много събития. Кой тип предпочиташ – големи фестивали с многобройна публика, част от която никога не е чувала за теб, или концерти в малки клубове, чиято публика знае цялата ти дискография и текстове наизуст?

И двете всъщност. Миналата есен бях пред 2000 души, които познаваха музиката ми. Предполагам, че това е било най-голямото ми постижение. От друга страна е страхотно да свириш пред хора, които не те познават и трябва да ги задържиш. Публиката е като трафик. Тя се движи и е приятно да се спре заради твоята музика на път за палатката си. Намираш си нови фенове. Но да свириш и пред хора, които вече те харесват, също е страхотно. Така че и двете са страхотни.

Свързваш ли София с някакво специфично течение? Имаш ли някаква идея какво се слуша или нямаш никаква представа?

Не, нямам идея. Ще бъде обидно, ако кажа вие какво точно слушате. Не знам. Никога не съм бил в София преди и ще ми е интересно да науча, а защо не и да открия нови музикални неща.

По кое време на деня и откъде ти идват мелодиите в главата? Пееш ли, докато си в банята или си тананикаш, докато ползваш метрото?

Зависи, различно е всеки ден. В началото работех много вечерта, защото ходех на работа през деня и единствено тогава ми оставаше време да творя. Сега съм щастлив да правя музикална кариера и мога да си позволя да работя, когато аз реша. Няма нещо, което да ми пречи и да ме ограничава от такава гледна точка.

Значи музиката, която правиш, представлява твоето всекидневие и емоции?

Да, но не само моите. Говоря с хора, наблюдавам какво се случва. Така че това са не само моите емоции, но и тези на света около мен, на хора, които познавам или на напълно непознати.

Как беше в началото, какво те накара да започнеш да правиш музика?

Слушах много музика и за мен естествено развитие бе да започна и аз да правя. Първоначално нещата не бяха нещо значимо. В началото правех музика без вокали. След като започнах да ходя на университет, се сблъсках с много компютри и електронни инструменти. Това ме отвори към нов свят. Преди това си мислех, че за да правиш музика, ти трябва задължително голямо студио и много пари. След това разбрах, че са напълно достатъчни стар компютър с програма и MIDI клавиатура. Това ме накара да се замисля за моето бъдеще. Така започна да става все по-сериозно хоби и решението да запиша и издам албум.

Живееш в Лондон. Мислил ли си някога да се преместиш някъде другаде? В каква степен мястото, където живееш, влияе на това, с което се занимаваш? Мислиш ли, че ако живееше някъде другаде, щеше да си по-малко вдъхновен?

О да, предполагам. Аз съм живял в Ковънтри и съм ходил на университет там. Първият албум е правен предимно там, докато вече вторият албум е правен откакто съм в Лондон. Смятам, че има доста голяма разлика между единия и другия. Така че определено смятам, че би повлияло на музиката, която правя. Интересно е да видиш как мястото и средата са въздействали на музиката.

Планираш ли нов албум и кога може да го очакваме?

Да, обмислям го. Не съм планирал още кога точно да се издаде, но определено е разговор, който водя със себе си. Относно това в каква посока искам да поема и какъв ще бъде албумът като жанр - мисля, че може да бъде всичко. Няма да се фокусирам върху нещо конкретно.

Няма да дискутираме причината, но ти си познат като вегетарианец.

Не, не съм.

Поне така пише в Туитър.

Не. Аз се опитвам да ям полезни неща, доколкото е възможно. Не ям месо особено много наистина, но не съм вегетарианец.

А готвиш ли си сам тогава?

Доколкото ми е възможно. Опитвам се. Просто е по-евтино. Хубаво е да знаеш какво слагаш в храната си. Харесва ми „храна за вкъщи“ и подобни неща, но се опитвам да я избягвам заради тези причини.

Може би дори и е по-вкусно да си го приготвиш сам?

Да, да определено. Обичам да следвам рецепти. Намирам рецепта и следвам стъпките. Това е форма на креативност – готварството имам предвид. Започваш със сурови продукти и накрая получаваш някакъв готов продукт. Определено ми харесва да си готвя.

Нещо като правенето на музика?

Да! Определено си приличат.

Някаква рецепта, която би искал да споделиш?

Обичам простите неща. Например паста с песто. Аз всъщност си правя свое прясно песто. За пестото смесвам грах, кедрови ядки, спанак и босилек. Нещо наистина просто, но много полезно, което може да си приготвиш сам вкъщи.

Благодаря много за отделеното време и очаквам да се видим на 11 декември в София.

Благодаря и аз. Очаквам ви и аз!

Автор: Миалена Халваджийска