Българска художничка рисува Язон и аргонавтите

Тя е красива, емоционална, жизнерадостна, вдъхновяваща – точно като картините, които рисува с толкова много любов. Любов, която пресъздава върху бялото платно с такава лекота и емоция, че успява да развълнува всеки, който ги зърне. Такава е художничката Велина Гребенска.
„Искам картините ми да носят светлина и положителна енергия”, казва Велина, докато ме въвежда във своя свят – светът на изкуството, а той е необятен. Талантливата художничка не познава граници за своите възможности – работи за Биеналето на графиката във Варна, преподава рисуване на деца от 7 до 10 години и дори прави самостоятелна изложба във Финландия.
За предизвикателствата на изкуството, за търсенето на своето „аз” и красотата на съвременната жена, разговаряме с талантливата художничка Велина Гребенска.

Велина, наскоро имаше твоя изложба във Финландия. Разкажи нещо повече за картините, с които се представи пред чуждата публика.
Изложбата беше свързана с проект, посветен на 50-годишнината от плаването на финландския изследовател Йоран Шилт в Черно море. През 1963 г. той е плавал по пътя на Язон и аргонавтите – древногръцка легенда, която се оказа най-старата, посветена на Черно море. Изложбата отвори врати на 10 юни във Вила Шилт в град Екенес, където е живял изследователя и където в момента се помещава Фондация „Кристин и Йоран Шилт”. Проектът бе реализиран благодарение на Лекти Център Варна. Това, което ме вдъхнови за този проект беше морето и неговата многовековна история. Морето свързва нашето минало и настояще чрез нещата, които научаваме за хората, живели преди векове на нашето Черно море и наследството, което завещаваме за поколения напред. Темата, която трябваше да присъства в картините ми беше класическата легенда за Язон и аргонавтите, но рисуването по легенда е малко подвеждащо. Опитах се да направя своя интерпретация като пресъздадох отделни моменти от легендата, но пречупени през моите очи, като се стараех да не бъдат прекалено илюстративни.

Казваш, че е трудно човек да рисува по легенда. Ти в какво намираш вдъхновение за картините си?

Първата ми изложба беше през 2008 г., заедно с художничката Кремена Цанкова. Тя беше посветена на легенди за съзвездията, отново свързани с гръцката митология. Тогава с интерес наблюдавах звездите, за да успея да пресъздам тяхната красота върху картините си. Потърсих нещо далечно, красиво и възвишено, в което хората са влагали своите надежди и отправяли въпроси. А вдъхновение намирам в природата, морето, чистотата в човешките отношения, любовта. Понякога музиката събужда много асоциации в мен, но все пак предпочитам да рисувам на тишина.

Казват, че художниците предават енергията си върху картините. За какво си мислиш най-често, докато рисуваш?
Най-важно е посланието, което ще стигне до хората чрез картините ми, а аз искам те да носят светлина и положителна енергия. Когато сядам зад статива с четка в ръка, съм изпълнена с любов и радост и се опитвам да предам тази емоция върху платното, изпъстряйки го с много цветове. Разбира се, имаше трудни периоди в живота ми, в които се обърнах към по-тъмните цветове и влязох в дебрите на черно-бялата композиция. Но сега отново се връщам към цветовете на радостта и любовта.

Върху какво работиш сега? Какво има на статива ти?
В момента правя рисунки с молив в черно-бялата гама, но това е по-скоро игра на светлината, изследване на нейните нюанси.

Голатата, интимността присъстват в творчеството ти, но в картините ти присъстват силуети на една и съща жена. Кой е първообразът й – това самата ти ли си?
Дори аз самата не съм се замислила върху тази прилика. Може би подсъзнателно съм нарисувала себе си, защото човек търси своето „аз” през целия си живот. Живея във Варна от 10 години и това е период, в който станах по-самостоятелна, отделих се от семейството си и преоткрих моите силни и слаби страни. Голотата в картините ми е от този период, така че може би това е някакъв подсъзнателен израз на преоткриването на моята душевност и емоционалност, начин на общуване със заобикалящия ме свят.

Рисуваш и жена в носии, което ни връща към традиционно българското. Но за теб каква е съвременната жена? И ако сега застанеш на претъпкан варненски булевард, как би я нарисувала?
Бих нарисувала една много красива и многоцветна жена, в която има едновременно нежност и силен дух, борбеност. Аз самата съм обградена от много борбени и в същото време нежни по характер дами. За мен съвременните жени са наистина универсални войници – правят всичко за дома, семейството и работата си, и в същото време успяват да бъдат мили и красиви.

Би ли пресъздала образа си върху твоя картина?
Предпочитам да рисувам нечий друг образ. Дори имам идея да направя изложба с портрети на приятелите си – да нарисувам всеки по различен начин, спрямо вътрешния му свят, така че всеки отделен човек да бъде като разгърната книга.

Наводненията в „Аспарухово” и други градове донесоха нещастие на хората, имаше и много жертви на силните порои. Би ли направила благотворителна изложба в помощ на пострадалите хора?
Наскоро имаше такава подобна изложба от пленер в Балчик, наречена „Балчишка светлина” за пострадалите в квартал „Аспарухово”. Когато стана наводнението, отидох да помогна на хората и два дни ринах кал от къщите. Така че с радост бих участвала в такава благотворителна изложба. Насред цялата разруха наоколо, съзрях огромната светла душа на българина. Въпреки пораженията, хората запазиха присъствие на духа и се сплотиха в нещастието си.

В тази насока би ли нарисувала една от онези разрушени къщи?
Една разрушена къща би носила малко носталгия, но ако се нарисува с много светлина, може да провокира хората към запазване на дома и любовта между хората, на семейството, на старите български традиции.

В коя епоха от изкуството би искала да твориш, ако можеше да се пренесеш в миналото?
Може би в епохата на Рембранд, на Рубенс. А също и в Ренесанса заради мащабните творби, от които бих почерпила опит за овладяването на човешката фигура в картините си, на хармонията в образите. Но времето, в което живея също отправя доста провокации към художниците. Изкуството разширява своите граници и творците могат да търсят своето „аз” в много посоки.

С какво искаш да провокираш хората, когато видят картините ти?
В картините си търся неочакваното. Започвайки дадена композиция, предпочитам тя да се развива в ирационална посока, защото искам всяко мое платно да бъде провокация към зрителя.

Автор: Анелия Тодорова