Лучия Джованини: Трябва да се научим да казваме "Не"

„Не пренебрегвайте вътрешния си глас. Казвайки непрестанно „Да”, стигаме до състояние, в което не знаем кои сме, не се познаваме. Мнението на хората става по-важно от нашето собствено. А не трябва да бъде така. Трябва да се научим да казваме „Не”. Това ни съветва италианската психоложка Лучия Джованини, която представи своята първа преводна книга на българския пазар „Освободете живота си”. В нея авторката ни предупреждава за 15 клопки, чрез които можем да съсипем живота си и ни предлага съответните антидоти. Лучия е автор на бестселърите „Толкова различен живот” и „Заслужавам най-доброто”, помогнали на много хора да извървят дългия път към промяната в себе си. А психоложката е категорична - най-важната промяна, която ще ни донесе щастието, е да се научим да обичаме себе си.

Озаглавили сте книгата си „Освободете живота си”. От какво трябва да го освободим, за да бъдем щастливи?

От нашите ментални клопки, от начина на мислене, от реакциите, които ни пречат. Всеки от нас има свой начин на виждане, свои възгледи и своя интерпретация на случващото се и от това зависи нашият път - към щастието или към нещастието. Например, когато правим грешка и си мислим: „Господи, аз съм пълен некадърник! Зная, че не съм добър нито в това, което върша, нито съм достатъчно интелигентен”. Много по-добре е да го интерпретираме по друг начин – „Чудесно, чрез тази грешка осъзнах как да правя нещата по различен, по-добър начин, така, че да не повтарям същата грешка".

Това ли е начинът да бъдем щастливи? Да възприемаме нещата от положителната им страна?

Да, това е един от начините – да не свързваме резултата от нашите действия с любовта към нас самите, тъй като това са различни неща. Къде е клопката - "Обичам се, само ако правя добре нещата, уча се добре или правя кариера". Докато това, което би трябвало да кажем на себе си е: „Обичам себе си, независимо от това какви грешки правя. Обичам себе си заради това, което съм”.

В България казваме, че човек се учи от собствените си грешки, но понякога се учим и от чуждите. Каква е Вашата гледна точка?

Със сигурност и двата пътя са правилни – учим се както от нашите собствени грешки, така и от чуждите. Но тези, които по-силно въздействат върху израстването ни, са нашите собствени грешки.

Какви са капаните, в които попадаме при общуването си с хората около нас?

Една от пречките е фактът, че ние не отделяме време за себе си. Не се спираме да се вслушаме в нашия собствен глас. Тичаме, за да стигнем до никъде.

А това не е ли „болестта” на нашето съвремие – всеки бърза да свърши повече неща, да научи повече, да постигне повече, да спечели повече?

Да, това е и персонална, и социална клопка, но живеем в такива времена.

Къде грешим най-често в контактуването?

Често срещана грешка при всички нас е да не задаваме въпроси. Аз наричам това „Доброто дете”. Защото в стремежа си да получим одобрение от другите, ние, като добри деца, никога не казваме „Не” и се страхуваме да задаваме въпроси. И резултатът е, че казвайки непрестанно „Да”, стигаме до състояние, в което не знаем кои сме, не се познаваме. Мнението на хората става по-важно от нашето собствено.

Вие като специалист какво бихте ни посъветвали да направим, за да излезем от този капан?

На първо място трябва да започнем да се тренираме да задаваме въпроси. Започвайки от по-лесни неща, по-малки неща и то по игрив начин. Това е едно от упражненията, които правя на моите семинари. Всеки ден да си задаваме пет въпроса и да казваме своите пет „Не”-та.

Кои са първите пет въпроса, които трябва да си зададем?

Първият въпрос е „Какво искаш?”, „Кои са твоите цели?”, „Къде искаш да отидеш или докъде искаш да стигнеш?”, защото е поразяващ фактът колко много хора се оставят на живота да ги носи, без да си задават въпроса какво искат и накъде отиват. Друг въпрос от петте основни е „Къде си в този момент?” и докъде искаш да стигнеш, тоест, на кое стъпало от твоята крайна цел се намираш. Важно е да се отбележи и от какви ресурси (вътрешни и външни) имаш нужда.

Не влияе ли тук и страхът да бъдем себе си, да не бъдем отхвърлени, страхът да бъдем обичани?

Всички ние се страхуваме от промените. Обичаме нашата комфортна зона, където познаваме нещата и се чувстваме добре. В действителност истинското израстване започва, когато напуснем нашата зона на комфорт, защото след време тя се превръща в затвор.

Какъв процент от клиентите Ви се чувстват щастливи?

Много голям е техния процент, но това не означава, че всеки ден са 100-процентово щастливи. Просто те успяват да разпознаят клопките и да излязат по-бързо от тях.

Какво ще пожелаете на нашите читатели, за да бъдат по-щастливи?

Пожеланието е да опознаят собствените си дарби, да се свържат с тях, да ги извадят на бял свят и да ги приложат, за да помагат на света.

Автор: Анелия Тодорова