Циклотронът на БАН стои на склад

У нас производството на изотопи за диагностика и лечение на онкологични заболявания е в задънена улица. В същото време държавата харчи около 8 милиона лева годишно за вносни. Защо високотехнологичният циклотрон, който академията на науките получи като дарение, все още не работи?

Това е един от най-модерните и прецизни апарати за диагностика. Пет-скенерът не само, че хваща тумурното огнище, но и локализира метастазите. Използването му обаче се оказва скъпо удоволствие, защото консумативите, с които работи се внасят от чужбина. В началото на годината страната ни се сдоби с оборудване за производството им, което значително ще намали цената. Проблемът обаче е, че циклотронът все още стои на склад.

Георги е един от многото пациенти, дошли за изследване с Пет скенер. Мъжът идва от Разград във Варна, за да се прегледа с модерния апарат.

„Ако го няма като съоръжение, като апаратура всеки ще трябва да ходи да дири в чужбина и да се опитва да си решава сам нещата”, казва пациентът Георги.

И сега много българи са принудени да търсят помощ зад граница, защото лечебните заведения, които имат петскенер са малко.

„Не всеки може да си го позволи това нещо, трябва да се търсят спонсори, приятели и един ден може да се окаже, че е късно”, добавя Георги.

Варненската болница "Св. Марина", в която Георги ще се изследва,разполага с апарата от няколко години. Има и собствен циклотрон за производство на изотопи, с които петскенерът работи. Преди това консумативите са се внасяли от Унгария.

„С местно производство на практика спестяваме един безсмислен разход, какъвто е въздушния транспорта”, обяснява доц. д-р Павел Бочев от УМБАЛ "Света Марина"-Варна.

Освен това българските изотопи са и по-ефективни. Докато вносните се транспортират, част от тях стават неизползваеми.

„Времето изцяло работи в нащ ущърб, ще се забавим във ремето. Вместо Nброй пациенти, ще направим два пъти по-малко”, добавя доц. д-р Павел Бочев.

Мини циклотронът обаче произвежда изотопи само за собствените си нужди. Останалите болници също биха могли да  използват български консумативи, но това ще стане, когато циклотронът на БАН заработи.

„Циклотронът е в един склад в близост до нашия изследователски реактор,който не е в експлоатация от 1989 г. и стои в сандъци. Това е нашият кошмар тази машина да стои в сандъци”, казва доц. Тонев от Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.  

Ускорителят беше доставен от Канада през януари. Той е не само най-големият на Балканите, но и сред най-високотехнологичните в Европа. Производственият комплекс трябва да бъде изграден близо до Института по ядрени изследвания.

В момента се чака получаването на право на строеж от БАН, но поради бюрократични процедури нещата се бавят. От образователното министерство признават, че и финансирането е недостатъчно.

„Затова и започнахме подготовката на постановление на МС за искане тези пари целево да бъдат предвидени, оставащите около 2-3 млн. за циклотрона, да бъдат отпуснати от МФ от централизирания държавен бюджет”, коментира Златина Карова от дирекция "Наука" в МОН.

Българските изотопи ще се използват не само за диагностика, но и за лечение. След въвеждането му в експлоатация, циклотронът ще може да произвежда изотопи не само за нуждите на българските болници, но и на чуждестранните.