Снимка: Shutterstock
Трудно е обаче да се разграничат идеологическите убеждения от личните и неосъзнати мотиви, пише Франс прес
Стрелбата в Орландо, масовото убийство в Ница, нападението в Германия - въпреки че ИДИЛ пое отговорността за всички тези атентати или те са приписвани на нея, то профилите на убийците пораждат все повече въпроси и показват нагледно силата на смъртоносната пропаганда на джихадистката групировка върху очевидно неуравновесени индивиди, пише Франс прес, цитирана от БТА.
Омар Матин, американец от афганистански произход, която уби 49 души в посещаван от хомосексуалисти нощен клуб във Флорида, преди да бъде застрелян от полицията, е бил известен с прояви на насилие, като хомофоб с радикални виждания, но също така е правел впечатление, според очевидци, на човек, потискащ своята хомосексуалност.
Мохамед Булел, тунизиец, който прегази с камион 84 души на 14 юли вечерта в Ница на Лазурния бряг си остава все още загадка за разследващите. "Той е индивид, който е бил доста далеч от религиозните виждания, ядял свинско, пиел алкохол, взимал дрога и имал разюздан сексуален живот", но който проявявал "от скоро интерес към радикалното джихадистко движение", обяви в понеделник прокурорът на Париж Франсоа Моленс. 74-годишен мъж, разпитан от разследващите, дори е представян от някои като един от любовниците на Булел.
В Германия, където младеж на 17 години, афганистански кандидат за убежище, атакува с брадва в понеделник вечерта пътниците във влак, властите отказват да направят каквито и да било предположения. Пристигнал в страната преди две години като непридружаван непълнолетен, нападателят не е бил известен на разузнавателните служби.
В статия, публикувана във вторник във френския в. "Либерасион", историкът Оливие Кристен споменава за тези масови убийства, при които се смесват религиозни убеждения, враждебно отношение към интервенциите в Сирия и Ирак, антисемитизъм, но също и лична неудовлетвореност, омраза към себе си, желание за самоубийство".
"Каузата на ИДИЛ събира всички форми на гняв", обобщава той, виждайки в това "радикално скъсване с историята на религиозния и политически тероризъм, който дълго време е отдавал централно място на организационните въпроси и на формулировки, свързани с доктрината".
Фанатична и смъртоносна идеология
ИДИЛ разбра каква печалба може да извлече от непрестанните си призиви за действие срещу "неверниците", каза неотдавна психологът и университетски преподавател Патрик Амоайел, който работи върху феномена на радикализацията.
"Те знаят, че колкото повече заемат медийното пространство, толкова повече ще намерят отзвук, било то сред податливите на радикализация хора, било то сред хората с психопатологични отклонения", каза той.
"Тази фанатична и убийствена идеология може да накара определени индивиди да минат към действие, без да е нужно да отиват в Сирия и без да е нужно да получават точни инструкции", подчерта в понеделник прокурорът на Париж, говорейки за новото предизвикателство, което поставя този "тероризъм в непосредствена близост".
Пропагандата на джихадистката организация, отекваща до безкрай в интернет на грижливо режисирани видеозаписи със сцени на обезглавявания, на мъчения, на повтарящи се призиви за убийство е още по-ефикасна, когато е насочена към "хора с психологически проблеми или към индивиди, силно привлечени от крайното насилие", заяви прокурорът Моленс.
"Онези, които мразят колегите си или презират хомосексуалистите заради своята собствена несигурност, могат да обвият действията си с кървавото знаме на ИДИЛ", написа в американското сп. "Тайм" Уилям Маккантс, изследовател от американския мозъчен тръст "Институт Брукингс".
Трудно е обаче да се разграничат идеологическите убеждения от личните и неосъзнати мотиви, признава Маккантс, говорейки за "убийци, които не са от ИДИЛ, но са почти като тези от ИДИЛ, без организационна връзка с тях, но с едно общо нещо - убийството".
Според френския психиатър Даниел Загюри в случаите на джихадистки действия, душевноболните са малцина, само 10 процента. "Останалите са дребни престъпници, които нямат грам мозък в главата си, които преди това са водили живот на пристрастени към дрогата, на трафиканти, и които си купуват втори живот, който ще изчисти името им от първия чрез радикалния ислям. Най-опасните са напълно нормални хора, идеологически ангажирани, без да имат минало на престъпници, които евентуално са учили и са много решителни.
