Това казва писателят, 30 години след публикуването на "Сатанински строфи"

30 години след като Иран призова за убийството на Салман Рушди, британският писател остава обект на омраза за екстремистите в мюсюлманския свят и въпреки че гневът срещу него е намалял през годините, темата за богохулството е също толкова взривоопасна, колкото винаги е била.

Романът на Рушди "Сатанински строфи" предизвика масови протести от Лондон до Исламабад и според анализатори създава пространство за дебат около Исляма по начин, който все още резонира и днес.

На 14 февруари 1989 година, духовният лидер на Иран, аятолах Рухолах Хомейни издаде фетва, призоваваща за убийството на Рушди.

Ден по-рано хиляди протестиращи, разгневени от публикуването на романа, нападнаха Американския културен център в Исламабад. Петима души бяха убити в последвалите сблъсъци с полицията.

След десетилетия, прекарани в сянката на смъртна присъда, произнесена от аятолаха, Салман Рушди е тихо непокорен.

"Не искам да живея скрит", казва той пред АФП по време на посещението си в Париж.

Животът на писателя се променя завинаги на 14 февруари 1989 година, когато духовният лидер на Иран обяви книгата му "Сатанински строфи" за богохулство.

И Техеран подновява фетвата година след година.

Рушди, който според някои е най-великият писател, който Индия е имала някога след Рабиндранат Тагор, прекарва 13 години, живеейки под фалшиво име и постоянна полицейска защита.

"Тогава бях на 41 години, сега съм на 71. Сега нещата са наред", каза той през септември.

"Ние живеем в свят, в който темата се променя много бързо. И това е много стара тема. Сега има много други неща, за които трябва да се плашим - и други хора, които да бъдат убивани", добави Рушди печално.

Салман Рушди спира да използва фалшивата си самоличност през месеците след 11 септември 2001 година, три години след като Техеран беше обявил, че заплахата срещу него е „приключила“.

Но въпреки това въоръжени полицаи седят пред вратата на френското му издателство в Париж по време на интервю с АФП. Няколко други са заели позиции в двора.

По-рано Рушди беше уверил скептичната публика на фестивал в Източна Франция, че води "напълно нормален живот" в Ню Йорк, където живее почти две десетилетия.

- Вземам метрото - каза той.

Неочаквано противоречие

"Сатанински строфи" е петата книга на Рушди, а той вече е написал своята 18-та. Озаглавена "Златната къща", тя е за човек от Мумбай, който много прилича на автора, преоткрива себе си в Голямата ябълка в опит да се отърси от миналото си.

Тъмните години на бунтове, заговори за бомби и убийството на един от преводачите на книгата, както и стрелбата и наръгването на други двама сега създава усещането, "че е било много отдавна", казва Рушди.

"Ислямът не беше проблемът. Никой не мислеше по този начин", обясни той за периода, когато "Сатанински строфи " са били написани.

"Едно от нещата, които се случиха, е, че хората на Запад са по-информирани, отколкото са били," добави той.

Въпреки това, книгата беше силно неразбрана, казва писателят: "Наистина това е роман за южноазиатските имигранти в Лондон."

Приятелят на Рушди, британският писател от пакистански произход Ханиф Курейши, смята, че никой няма да има смелостта днес да напише "Сатанински строфи", камо ли да ги издаде.

Но дори Курейши, който е автор на известния роман "Черният албум", излязъл след като младите британски мюсюлмани се радикализират, призна, че той никога не е виждал противоречието, когато е редактирал текста.

Той казва: „Не забелязах нищо от това, което би могло да подбуди фундаменталистите. Видях го като книга за психозата, за новото и за промяната.“

„Конкурентна непоносимост“

И все пак яростта, която генерира беше крайъгълен камък във възхода на политическия Ислям.

Индийският автор и журналист Салил Трипати от PEN International, който се бори за правата на писателите, каза, че се надява големите издатели да продължат да бъдат достатъчно смели да публикуват "Сатанински строфи".

"Не съм напълно изгубил надежда, но несъмнено случаят с Рушди е създал умствена спирачка. Много теми сега се възприемат като табу", призна той.

"В Индия, що се отнася до хиндуския национализъм, хората са много предпазливи, когато говорят за боговете и богините, защото не знаете какво може да се случи с вас. Заплахата на тълпата се е увеличила феноменално", добавя Трипати.

Днес сплашването се извършва от хора, а не от правителствата, казва той, като допусна, че сега всичко, което религиозните лица и духовниците трябва да направят за да събудят разгневените маси, е само да изразят неприязън към дадена публикация.

Той предупреди: "Това е плашеща проверка на действителността за писателите. В момента сме свидетели на конкурентна нетърпимост - ако мюсюлманите могат да забранят карикатурите в Дания, защо ние в Пакистан или Индия не можем да забраним този християнски или хиндуиски писател да каже едно или друго?

Шон Галахър от базирания в Лондон „Индекс на цензурата“ казва, че светът не се е развил много след аферата "Рушди".

"Проблемите, с които се занимаваме сега, са едни и същи. Дебатът за законите за богохулството е част от цикличен разговор, който е доста необходим. Важно е да продължим да бъдем бдителни относно свободата на изразяване и да имаме тези културни диалози", обяснява той.

Самият Рушди е също толкова философски настроен.

Запитан дали е трябвало да напише книгата, той отговори: "Аз заставам на позицията на Едит Пиаф: Je ne regrette rien (не съжалявам за нищо)", като цитира известната песен.  

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес