Папа Франциск пристигна на посещение в Гърция

Папа Франциск пристигна днес в Атина, която е втората спирка от петдневното му посещение в Кипър и Гърция, имащо за цел да заздрави връзките между Ватикана и православните църкви, предаде Асошиейтед прес.

„Без Атина и без Гърция Европа и светът не биха били това, което са. Те биха били по-малко мъдри и по-малко щастливи“. С тези думи на св. Григорий Богослов, се обърна папа Франциск към президента Катерина Сакеларопулу, към членовете на правителството и дипломатическия корпус, религиозните и гражданските власти, представителите на обществото и дейците на културата по време на първия ден от своето посещение в Гърция.

„Оттук минаваха пътищата на Евангелието, което обединява Изтока и Запада, Светите места и Европа, Йерусалим и Рим“, цитира думите му официалният сайт „Vatican News“.

Той подчерта, че Гърция е люлката на демокрацията, която „хилядолетия по-късно, се превърна в дом на демократичните народи, имайки предвид Европейския съюз и мечтата за мир и братство, които той представлява за толкова много народи“.

„Не може обаче да не се отбележи със загриженост, че днес има отстъпление на демокрацията не само на европейския континент“, посочи Франциск.

Прехвърлят 50 мигранти от Кипър в Италия по инициатива на папа Франциск

Различни общества, загрижени за сигурността и с притъпен усет от консуматорството, умората и недоволството, водят към един вид "демократичен скептицизъм". Участието на всички хора е основно изискване не само за постигане на общи цели, а защото отговаря на това кои сме ние - уникални социални същества, които в същото време са зависими едно от друго. Скептицизмът по отношение на демокрацията е причинен и от отдалечеността на институциите, от страха от загуба на идентичност, от бюрокрацията, каза още той. И добави: „Лекарството против това не е в „натрапчивото търсене на популярност, в жаждата за видимост, в прокламирането на невъзможни обещания или в придържането към абстрактни идеологически колонизации, а в добрата политика. На практика, политиката трябва да бъде израз на най-висока отговорност на гражданина, като „изкуство на общото благо”.

Според папата именно с такава мотивация трябва да се посрещнат предизвикателствата на климата, пандемията, общия пазар и преди всичко към широко разпространената бедност. „Международната общност се нуждае от това, за да отвори пътища за мир чрез мултилатерализъм, който не се задушава от прекомерни националистически претенции. Политиката има нужда от това, за да постави общите нужди пред частните интереси. В тази връзка папата изтъкна „нелесния път", който доведе до Преспанското споразумение, подписано между Гърция и Република Северна Македония.

Папата засегна и въпроса за мигрантите, чийто брой в някои острови е по-голям от този на жителите, като по този начин увеличават неудобствата, които все още се усещат от икономическата криза. „Европейската общност, разкъсана от националистически егоизъм, вместо да бъде движещата сила на солидарността, понякога изглежда блокирана и некоординирана. Ако някога идеологическите конфликти възпрепятстваха изграждането на мостове между източната и западната част на континента, днес проблемът с миграцията отвори нови разделения между Юга и Севера“.

Папа Франциск призова за спешни действия за климатичните промени

Франциск призова за „общностна визия по проблема с миграцията“ и насърчи проявата на по-голямо внимание към най-нуждаещите се, така че според възможностите на всяка страна да бъдат приети, защитени, насърчавани и интегрирани при пълно зачитане на техните човешки права и достойнство. „Те не са пречка за настоящето, а гаранция за бъдещето и мирно съжителство с онези, които все повече са принудени да бягат в търсене на дом и надежда. Те са главните герои на една ужасна съвременна одисея“, подчерта той.

Папата не пропуска да спомене последствията от пандемията, която нарича „голямото бедствие“, разкрило ни необходимостта да поддържаме връзка помежду си. „Правото на грижа трябва да бъде привилегировано, така че най-слабите, особено възрастните хора, никога да не бъдат отхвърляни. Животът е право, а не смърт, което трябва да бъде прието, а не администрирано“, заяви той.

Папата изрази благодарност за общественото признание на католическата общност в страната и увери в нейната воля да насърчава общото благо на гръцкото общество. „Да бъдем братя под знака на Кръста, в тази страна, благословена от вярата и нейните християнски традиции, призовава всички вярващи в Христос да култивират общение на всяко ниво, в името на този Бог, който прегръща всеки със своето милосърдие“, каза той. В този смисъл, папата благодари за ангажимента на гръцките власти и ги насърчи продължават да работят за откритост, приобщаване и справедливост.