Професия „Работеща майка”: Полезни съвети за баланс между кариерата и децата (ПЪРВА ЧАСТ)

Да си работеща майка означава непрекъснато да се опитваш да създаваш баланс между работата и домашните задължения. Но често пълната хармония в това отношение в най-добрия случай е крехка, а в най-лошия - мит. Дамите мечтаят за спокойни работни дни без прекъсвания и разсейване, но в реалността те често се разкъсват между различни задължения и отговорности. Именно обърканата, стресираща и хаотична действителност е най-сериозното предизвикателство, с което се сблъскват работещите жени. Според актуално проучване 79% от майките във Великобритания, например, признават, че се чувстват виновни заради липсата на достатъчно време за децата си, а 56 на сто смятат, че не работят достатъчно. 24% от жените пък споделят, че са започнали да се чувстват по-малко ценени като служители, откакто имат дете.

Британското издание Stylist разговаря с майки, които постоянно се раздвояват между грижата за семейството и изграждането на стабилна кариера. Жени с различен статус и професии дават някои полезни и практични съвети за справяне с нелекото ежедневие.

Един от безспорните „помощници” в това отношение е гъвкавото работно време. Тази привилегия обаче е недостъпна за жените, трудещи се в определени сектори, сред които са здравеопазването, търговията на дребно, образованието.

Изследване на британска компания също така показва, че има „лепкав под”, който държи много работещи майки „заклещени” на работа, която вече не им харесва – страхът, че може да не получат гъвкаво работно време на следващото си работно място.

„На първо място майка и след това – служител”

Пред Stylist Анна Уайтхаус – автор на статии и водещ, споделя, че не желае да работи на място, където не се отчита, че тя е на първо място майка и след това – служител. Казва, че когато има нужда от време за децата си просто пуска съобщение до колегите си, с което ги уведомява, че временно няма да отговаря на служебни мейли и обаждания. „Целта ми е да бъда възможно „най-прозрачна” и да осъзнавам факта, че съм част от два свята. Това ми помага и да изясня приоритетите си, а те са децата ми да растат здрави и щастливи. Смятам, че примирението с „мълчаливото неудобство” в работата, бидейки родители, е това, което води до съкращаването на 54 000 британки годишно, само защото имат деца”, коментира Анна.

Снимка: iStock

Скрити послания

Самотната майка Лучия Дейвис, изпълнителен директор на технологичен стартъп, споделя, че остава на дъщеря си скрити послания, които да намира и чете, когато майка ѝ е на работа или в командировка и ѝ липсва.

„Това се превърна в наша забавна традиция, чрез която оставаме свързани, макар и далеч една от друга. Вече и дъщеря ми прави същото – оставя ми бележки в куфара, в дамската чанта, в джобовете на дрехите”, казва Лучия.

Работата като инвестиция в приятни преживявания

„Аз съм терапевт на частна практика, така че работата от вкъщи не е опция за мен. Това ограничава времето, което мога да прекарвам с децата си. Когато работя с уязвими пациенти, които са зависими от мен, не винаги е възможно, но наистина се опитвам да се придържам към една и съща работна рутина. Децата ми знаят кога и защо отсъствам, разбират причините и това спомага за избягването на плач или избухвания от тяхна страна. Ако все пак се разстроят, отделям време да им обясня, че работата ми ни помага да печелим пари, които семейството ни да харчи за забавни неща. Това им помага да мислят за работата ми като за инвестиция в преживявания, които можем да споделяме заедно, а не за нещо, което ни разделя", споделя пред Stylist Трейси Виникомб. И добавя, че това е най-често използваният от нея подход за постигане на баланс между служебните задължения и личния живот.

Помощ от новите технологии

Сара Бътън, изпълнителен директор на онлайн търговска платформа, споделя, че понякога ѝ се налага да работи по 14 часа в денонощието. За да се справят и с грижите за домакинството, тя и съпругът ѝ разчитат изключително много на новите технологии.

„Използваме сайтове като ChatGPT, за да подготвяме списъците с хранителни продукти и да управляваме бюджета за тях. По този начин планираме дори пътуванията и ваканциите с децата – програмата препоръчва паркове и дейности, които са подходящи за тяхната възраст и са сравнително близо до дома ни”, казва още Сара.

„Свещеният” час

Едно от най-трудните неща в това да си учител и майка е да се чувстваш така, сякаш винаги подкрепяш децата на другите, но не и твоето собствено. Тъй като обикновено не мога да присъствам на състезанията на сина ми или родителските срещи, се примирих с факта, че мога да заделя само една малка част от деня, за да бъда негова майка и нищо друго. Вечерята винаги е била „свещен” час в нашето семейство: съпругът ми, синът ми и аз обичаме да хапваме заедно и да разговаряме за преживяното през изминаващия ден. Всички спазваме правилото, че това време е само и единствено за семейството ни. Превръщането на тези разговори в традиция ни дава нещо, което да очакваме с нетърпение", споделя учителката Мишел Лоусън.