Синът на великия Салвадор Дали – за приказките, които ти пречат да заспиш и изкуството на свободата (ВИДЕО)

Салвадор Дали е ексцентричният майстор на сюрреализма, една от най-влиятелните фигури в съвременното изкуство, който оставя удивително наследство от неповторими шедьоври. Те са създадени от неговото необятно въображение и са непреходни във времето, пренасят ни в една паралелна реалност, за която думите никога не са достатъчни. Геният Салвадор Дали има един наследник – синът му Хосе ван Рой Дали. Той е на 85 години, но пази спомена за баща си жив, сякаш е бил в прегръдките му до вчера. Хосе е многолика фигура в света на изкуството, художник, скулптор, златар, писател и дори актьор. A във вените му тече кръвта на най-смелия мечтател, на революционера в съвременното изкуство. За най-съкровените спомени с баща си, за приказките, които не те приспиват, а разпалват въображението ти и за изкуството като наслада и врата към нов свят – за всичко това Хосе ван Рой Дали разказва в ексклузивно интервю пред уеб редактора Цветина Петкова.

Здравейте, г-н Дали! За мен е чест да проведа интервю с вас! Баща Ви е Салвадор Дали, най-великият артист сюрреалист. Какви са първите Ви спомени за него? Какъв човек беше той?

Какви са първите ми спомени от баща ми? Разбира се, помня още, докато бях много малък как бях подложен на шеги от него и майка ми. Забавляваха се, като ми правеха изненади и наблюдаваха с интерес реакциите ми. В началото не ги разбирах много-много, чувствах се неориентиран, но после осъзнах, че са си такива и ги приех. Всъщност именно този вид родители са най-добрите – тези, които могат да си играят с детето без притеснения.

„Аз съм сюрреализмът”: Странният живот на Салвадор Дали (ГАЛЕРИЯ)

Всъщност ще споделя искрено, че никога не успях да прежаля спомена за магическите приказки, които Салвадор Дали ми разказваше, за да заспя. Но те  не ме приспиваха, защото бяха толкова интересни, че изобщо не исках да заспя, докато не чуя края им.

Кой е най-важният урок, който научихте от баща си в личен и професионален план?

Той беше всичко и нищо едновременно – можеше да бъде различен всяка секунда. Сменяше личностите си постоянно, нямаше как да разбереш какъв ще реши да бъде в следващия момент. За него това беше една постоянна игра, която изглежда му доставяше огромно удоволствие. Импровизираше със себе си, заиграваше се с образите си, а след това беше адски сериозен. Имаше уникалната способност да се изразява само с една мимика, с един поглед. За него езикът беше просто инструмент, чрез който да пуска на свобода различните си самоличности, нямаше един конкретен образ, той беше различен и неподправен. Умът му беше напълно непредсказуем, а той самият – с много остър език.

Може би точно там се крие предизвикателството, пред което всеки от нас е изправен, когато иска да изненада и привлече някого – в това да пазиш винаги едно друго „аз“ в джоба си, с което да накараш някого неочаквано да се усмихне.

Живот с изкуство, болка и любов: Говори наследничката на Фрида Кало, която пази историята на великата художничка

Кое е любимото Ви произведение на Салвадор Дали и защо?

Е, това наистина е една огромна енигма. Любима творба на баща ми… Толкова сложен въпрос… Най-вероятно би било невъзможно да определя една конкретна, те всички са шедьоври. Всяка една е по-красива и гениална от предишната. Мога да дам пример с една, която винаги ме впечатлява и ме оставя в ступор – „Христос от кръста на Свети Йоан“. Всички останали обаче не ѝ отстъпват по нищо, тази просто ме е очаровала страшно много. Но всички останали неща, от най-малките до най-големите, всичко, което той рисуваше, е като от друга галактика с далечни малки планети. Чрез неговите произведения можеш безкрайно да фантазираш, само като ги гледаш, те пренасят в други необятни светове. Благодарение на фантазията и острия му ум, неограничените му възможности и креативността, творенията на Дали ще бъдат вечни. Всеки един човек може да се преоткрие в някоя негова творба.

Какъв е най-ценният съвет на Салвадор Дали към сина му Хосе?

Това може би е най-трудният въпрос, който са ми задавали. А отговорът е още по-тежък за мен. Най-важният съвет на татко, големия Салвадор Дали, който се е запечатал завинаги в съзнанието ми е: „Винаги бъди себе си“. Това важи за всичко, което правя, а също и когато рисувам. Може би дори понякога избягвам умишлено да се вдъхновявам от други хора, защото това е най-голямата грешка, която може да допусне един артист – несъзнателно да копира някого под предлог „вдъхновение“. Нещо повече - бих определил като най-грешния подход да се вдъхновяваш от някой, който е твърде недостижим за теб и възможностите ти. Това е преживяване, което в крайна сметка би могло да разочарова.

Какво за вас е изкуството - вдъхновение, лекарство, разтуха, отдушник?

Да кажем, че вдъхновението е просто един празен лист, огромно платно, на което човек може да прави, каквото си поиска. Да речем, че аз успявам да се разтоварвам чрез идеите си. Реализирам ги през движението на сюрреализма. Разбира се, постоянно очаквам някоя нова идея да ме осени, те неспирно идваха, но вече, с годините, стават все по-малко и по-трудни за откриване.

Вие започвате да работите под влияние на импресионизма и поантилизма, но накрая сте привлечен от сюрреализма. Вероятно баща Ви е повлиял на това. Но как избрахте самият Вие по кой път да тръгнете?

С цялото уважение към баща ми мога спокойно да призная, че още от малък се чувствах привлечен от сюрреализма в творбите му. Така че беше до голяма степен неизбежно да се насоча именно към това движение в изкуството. Неговата работа имаше важно влияние върху мен – тъкмо то накара мислите ми да полетят волно и да открият своите вдъхновяващи криле. Същото се случи и с мнозина артисти сюрреалисти, които изцяло приеха неговата свобода на мислене. Те хем се чувстваха водени и освободени заради големия пример на Салвадор Дали, хем той понякога ги дразнеше с майсторството си. Но все пак как изобщо може да не се почувстваш привлечен от сюрреализма на баща ми? Нима има начин да не ти повлияе? Той беше като едно заклинание, необяснимото привличане, което една загадка може да има върху човек. Усещането е сякаш влизаш в огромен лабиринт - вълнуващо, объркващо, стимулиращо да намериш собствения си изход. Всичко в този лабиринт те очарова, привлича неудържимо и те прави свой с всеки непредвидим завой, все повече и повече.

ЕКСКЛУЗИВНО ЗА NOVA.BG: Момчето чудо, което знае 400 езика (ВИДЕО)

Като млад прекъсвате обучението си и започвате самостоятелния си артистичен живот. Можем ли да кажем, че именно свободата на духа и мисълта характеризира хората, които са творци по призвание?

От една страна не, от друга – да. От гледна точка на изцяло земното, свободата на мисленето, на изразяването, начинът, по който избираш да живееш. За мен съществуването на един човек се състои от следното: прави това, което усещаш, че е правилно и те прави щастлив. Мисля, че иначе изкуството бива ограничено до една точка, която не можеш да преодолееш, ако не си свободен. Най-важното е това, което движи един артист, мислите му, намеренията му. Затова дерзайте, всеки има в себе си повече, отколкото някога си е мислил!

Всъщност, ако трябва да съм честен, не знам дали мога да предам напълно чувствата си чрез своите творби. Това може да каже само един ценител на изкуството, не и аз. Аз само се стремя към това. Един художник, според моите разбирания, започва да твори, за да намери отдушник и да изрази себе си чрез боите. За да се отпусне и да материализира една своя идея по визуален начин, който да впечатлява. Мога да го определя и като доставяне на удоволствие, на себе си най-напред, а след това и на другите. Ние, артистите, предимно се стремим да предизвикаме определено чувство у зрителите. Винаги е неизвестно каква реакция ще се получи, всеки ще възприеме видяното със сърцето си по различен начин от другия. Но това е нашата тръпка.

Какво беше детството Ви? Кой е най-прекрасният Ви спомен?

Детството ми е земният рай на моето съществуване. Ако трябва да бъда напълно честен, частичка от мен все още е там – в годините на безгрижие и щастие. Това бяха най-хубавите моменти в моя живот, мигове на истинска и неподправена радост. От друга страна, с родители като моите… Татко и мама бяха всичко друго, но не и скучни. С тях нямаше как да се отегча нито за момент. Детството ми беше безспирен смях и веселие.

Салвадор Дали е велик художник, световно признат и обичан от милиони ценители на изкуството, но за Вас винаги ще е просто Вашият баща. Как бихте искали светът да запомни великия Дали? А Вие как го помните?

Светът винаги ще помни Салвадор Дали и никога няма да го забрави. Знам го и дори съм убеден - да се докосне до неговото изкуство за всекиго е фантастично преживяване. На мен лично ми се иска никога да не забравя нито един момент, прекаран с него, да ги запечатам грижливо в съзнанието си, докато съм жив. Винаги ще помня духа му, сърцето му, присъствието му в живота ми. Понякога ги усещам толкова близо и днес, сякаш е тук с мен, в стаята. Вярвам, че ме е направлявал през целия ми житейски път.

През 2017 г. тялото на Дали беше ексхумирано като част от дело за бащинство от жена, която твърдеше, че е негова дъщеря. Ексхумацията доказа, че тя лъже, но разкри нещо неочаквано: мустаците на испанския художник все още са в перфектно състояние.

Освен че сте художник, Вие сте и авторитетен арт критик. Какъв е най-ценният съвет, който бихте дали на артистите, стремящи се към признание?

Да, наричат ме критик на изкуството. Аз самият не знам дали мога да се определя като такъв. При всички положения има един съвет, който без съмнение мога винаги да дам към всички, които се наричат артисти. И той е винаги да слушат себе си и собствения си глас – никога да не приемат чужди съвети за своите творби. Обикновено, ако не ти се получи според хорските съвети, си го изкарваш на тези, които са ти ги дали. А всъщност никой не може да е на твоето място, за да разбере най-добре кое е правилното за теб. Само си мисли, че знае. Така че аз съм на принципа – запазете съветите за себе си и оставете хората да действат както сметнат за добре. Така ще можете да се гордеете само със себе си и своите идеи и действия, ако постигнете успех и бъдете признат за майстор в работата си.

Снимки: gettyimages

Трудно ли е да носите фамилията Дали? Каква е цената, която платихте за тази популярност?

Винаги съм изпитвал желанието да крия от прожекторите и общественото внимание личния си живот. Защото все пак той е на практика част само от мен, семейството ми, партньора ми и животинките ми. Все пак, като оставим настрана обяснимото внимание към фамилията ми, винаги съм се опитвал да бъда полезен, да помагам и да показвам, че ми пука за останалия свят.

Вие сте голям артист, признат по цял свят. Какво Ви носи вдъхновение и предизвиква идеите да Ви връхлитат неочаквано?

Свободата на мисълта. Тя уж е нещо предопределено. Обаче всъщност в голяма част от живота си ние сме повлияни от нечие чуждо мнение. Може би да бъдеш артист до голяма степен означава, че си свободен и верен предимно на себе си, за да създадеш нещо уникално и свое. Защото един художник сякаш все се хвали, но с какво? Красотата на живота и природата е налице, а съвършенството им ние, артистите, просто се опитваме да пресъздадем. Така че в този смисъл, колкото и да създаваме нещо свое, то същевременно винаги е подобие на нещо друго, вече съществуващо. Красотата в живота е толкова обширно и прекрасно понятие, че човек трябва да съумее да се ограничи до наблюдение на това, което вече е създадено. А не да се мисли за Бог, който може да създаде нещо по-съвършено от природата.

ЕКСКЛУЗИВНО ЗА NOVA.BG: Мишел Тирабоско – виртуозът, който свири не с ръце, а със сърце (ВИДЕО)

Как едно малко момченце започва да рисува в дома на големия Салвадор Дали?

Е, разбира се, че като всяко малко дете, бях привлечен от рисуването, от шарките и боите на палитрите. Купувах си комикси, списания, особено тези на Уолт Дисни. Първото нещо, което си спомням, че нарисувах, беше лицето на патока Доналд Дък. Бях се научил да го изобразявам наизуст, рисувах го навсякъде - този клюн, с това щастливо лице и тези големи очи. Естествено, обичах да рисувам всякакви неща, а задачите в училище изпълнявах с удоволствие. Но първият начин да освободя съзнанието и фантазията си чрез рисуване, както правеше баща ми, беше чрез Доналд.

Много благодаря за искрения разказ! Смятам, че дадохте много ценни съвети на артистично настроените ни зрители. А какво чувство се стремите да предизвикате чрез своите творби?

Благодаря! Всъщност мисля, че намерението е едно нещо, а действието по изпълнението му – съвсем друго. Никога не се опитвам да накарам някого да се чувства комфортно или нещо подобно, а само чакам потенциалният зрител да види и евентуално да оцени картините ми. Разчитам, че някой дори може да има същото ниво на емоционалност като мен и да съумее да вникне дълбоко в тях. Само това желая. Иначе рисувам изцяло за удоволствие и разтуха, за да създавам изкуство, да давам живот на моите мисли и идеи.

Завладяваща изложба разкрива света на Фрида Кало (ВИДЕО)

Не мога да не Ви попитам какво знаете за България, посещавал ли сте страната ни?

Не, не съм я посещавал, никога не съм имал това удоволствие. Надявам се, че след това интервю ще имам възможността да го направя.

Цялото интервю гледайте във видеото.