Тарифата за услугата била между 10 и 20 лева

Общо 7 души от Пловдив и Асеновград - шестима лекари и собственик на медицински център, са арестувани за източване на крупни суми от Националната здравноосигурителна каса. От полицията и Прокуратурата съобщиха, че е разбита схема за издаване на фиктивни медицински удостоверения за работа.

Лекарите, замесени в схемата с фиктивни изследвания, са с дългогодишен опит. Те са практикували в Пловдив, Асеновград и близките села и са на възраст между 39 и 67 години. Направленията, издадени от тях, са над 1800 и са за повече от 18 000 лева, обясни в ефира на "Здравей, България" прокурорът от Районна прокуратура в Пловдив Димитър Костов.

По думите му схемата е била много проста. Лица, които са осигурени и са имали нужда по закон да им бъдат направени изследвания, са отивали при своите общопрактикуващи лекари. Молели са ги да им бъде помогнато за това, без да се явяват лично за изследването и без да им бъдат взимани проби. Пациентите са оставяли здравните си книжки, които впоследствие са били превозвани към лабораторията и подпечатвани там. Тарифата за услугата била между 10 и 20 лева.

Арестуваха лекари в Пловдивско, издавали фалшиви здравни книжки и направления

Управителят на лабораторията, който също е замесен в измамата, е обучил своите служители на регистратурата, когато пристигнат здравни книжки от конкретен общопрактикуващ лекар, да бъдат отделени и да се изготви процедура по по-различен начин от този, който се изисква по закон. Прокурор Костов обясни, че периодът, който обхваща разследването, е 2023-2024 година.

Към настоящия момент седем лица са привлечени като обвиняеми по делото. Петима от тях са задържани първоначално за 24 часа, а след това - освободени под гаранция в размер на 3000 лева, тъй като съдействали на разследването. Двама от заподозрените са задържани за 72 часа и е поискано да останат за постоянно в ареста. Става въпрос за собственика на лабораторията и доктор Велислав Николов, който в момента е подсъдим по друго дело и преди е хващан за подобна схема за източване на НЗОК. 

Ако бъдат признати за виновни по обвиненията за документна измама, задържаните медицински лица ги грози затвор между 2 и 8 години. 

Осъществява ли държавата нужния контрол върху дейностите в здравеопазването

„Това е поредният случай в здравеопазването, не съм изненадана, от това, което наблюдаваме, защото това е и резултатът от направената реформа – направихме всичките лекари търговци. Случващото се не е позволено от Закона, но мисленето в съсловието се промени драстично”, каза бившият министър на здравеопазването Мими Виткова в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Тя посочи, че действия на задържаните медици могат да бъдат опасни за общественото здравеопазване и подчерта, че държавата е абдикирала от осъществяването на контрол. И допълни, че отговорност носят и от НЗОК.

Председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите и бивш член на надзорния съвет на НЗОК Пламен Таушанов каза, че въпросната схема не е изсветлена изцяло и трябва да се изчака разследването на прокуратурата и съдебното решение.

Виткова каза, че към момента работи в здравен фонд , където „установяваме ежедневно вземане на пари в нарушение с нормативната база”. Тя допълни, че отправят въпроси към НЗОК на какво основание се взимат тези пари и дали те се покриват по клинична пътека. „Отговорът на Касата е – ние контролираме само парите, които Касата дава. Но в Закона пише друго – че НЗОК защитава икономическите права на застрахованото лице. Така ако тези пари са взети незаконно, как Касата защитава икономическите права. Питаме Надзора, а той отговаря – те са търговски дружества и ако са вписали тази услуга в ценоразписа, значи могат да вземат пари”, обясни още бившият здравен министър.

Таушанов каза, че НЗОК и Изпълнителна агенция „Медицински надзор” не могат да осъществят необходимия контрол, който обществото очаква. „Изпълнителната агенция може да извърши не повече от няколко стотин проверки в страната. А имаме 3500 общопрактикуващи лекари, 7000 специалисти, 400 лечебни заведения. Как ще се осъществи този контрол? Същото е и в НЗОК с 2,4 млн. хоспитализации”, каза още той.

Виткова каза, че капацитетът на контролните органи е недостатъчен, а държавата трябва да създаде такъв. Но допълни, че не може при подадени сигнали за нарушение, да се получават формални отговори.

Таушанов каза, че бюджетът на болниците се е увеличил, но качеството на болничната помощ не се е подобрило. Виткова допълни, че това няма как да се случи, тъй като се откриват още нови болнични заведения.

„През 1996 година имахме 144 болници и нямахме дефицит на легла. В момента сигурно са над 340”, посочи още Виткова.

Повече по темата гледайте във видеата. 

Последвайте ни