Корифеят на електронната музика Енцо Сифреди, който заживя в България заради любовта

Той е един от корифеите в електронната музика. Пуска в най-големите клубове и фестивали по цял свят и умее да накара хората да влязат в неговия ритъм със затворени очи. Истински номад и гражданин на света, с уникално чувство за хумор, което подарява на феновете си директно от пулта, един от най-известните диджеи се оказа… женен за българка. Любовта им пламва най-неочаквано при едно лудо пътешествие до екзотичния танзанийски остров Занзибар. А останалото е като приказка – те са неразделни и силните чувства на свикналия с големите купони французин го водят не къде да е, а в България. За да изживее любовта в родината на дамата на сърцето си, като междувременно не спира да пътува по света, за да се забавлява с любителите на хаус музиката. Той е Енцо Сифреди. Разказва за себе си и кариерата си в специално интервю пред Цветина Петкова за nova.bg, дни преди да излезе на сцената в Пловдив за фестивала Lost In Hills.

Здравей, Енцо! Знаем, че в момента си в България. За първи път ли си тук, или познаваш страната ни по-добре?

О, определено не съм за първи път в страната ви. Запознах се с България преди цели 12 години, като дойдох да пускам музиката си, но сега вече връзката ми с вашата страна е по-различна, защото съпругата ми е българка. Вече не съм ви гост.

Баба ми е ... DJ: 85-годишната Вика, за която няма нищо невъзможно (ВИДЕО)

Значи любовта те е свързала с България?

Да, точно така.

По-нататък в интервюто ще разкажеш за това как започва историята ви, но нека започнем от самото начало. Казваш, че си гражданин на света, но откъде си и какво беше детството ти?

Аз съм наполовина французин, наполовина италианец. Роден съм във Франция, но детството ми премина в постоянни пътувания из различни страни. Баща ми беше музикант, както и учител по музика, така че съвсем естествено и аз, и брат ми започнахме отрано да се занимаваме с това.

А кога усети, че музиката става толкова важна в живота ти и кога я прие за своя професия?

От днешна гледна точка ми се струва, че винаги съм знаел. Като малък по-скоро си се представях като певец, защото тогава нямаше толкова диджеи. Отрано започнах да мечтая да бъда музикант, да пиша кратки текстове на песни. Това беше естествен процес - от детството ми през юношеството – просто продължих да следвам мечтата си, която се роди, когато бях на 9-10 години.

Как започна да се занимаваш с музика професионално? Умееш ли да свириш на някой инструмент?

О, да, бил съм басист. Това се оказа много полезно при създаването на моята музика впоследствие, защото хаус и електронната музика са много силно ориентирани към баса. Понякога свиря на китара и на клавирен бас. Но всъщност не се възприемам толкова като музикант, а повече като продуцент.

Винаги казваш, че вдъхновение за теб е бил великият италиански музикант Паоло Конте. Кога го чу за първи път и какво почувства?

Да, често споменавам легендарния Паоло Конте. За пръв път чух музиката му в колата на татко, когато бях малък. За мен той е пример за аутсайдер, който става вдъхновение за мнозина и прави джаза много популярен по свой собствен начин. Има нисък глас, което е нетипично за стила. Конте е успял да стане известен отвъд пределите на Италия, дори без да пее на английски. Може би най-много харесвам това, че е различен.   

Изворът на младостта: "Сините зони", в които хората водят дълъг и пълноценен живот (ВИДЕО)

Сред твоите музикални примери са Жорж Брасенс и берлинската ъндърграунд музика. Как съчетаваш тези стилове и какво те завладя в тях?

О, определено мисля, че Паоло Конте, Брасенс и берлинският ъндърграунд, взети заедно, напълно описват моя стил. Италиански джаз музикант, най-добрият автор на лирически песни, който е пишел текстове по математически начин. Учил съм за него в училище – песните му са просто перфектни, истинско изкуство. Берлинският ъндърграунд ме запали, докато живеех в Берлин,  защото той звучи като нещо средно между техно, хаус, тек хаус и дръм енд бейс. Харесах много нюансите и блендата, беше адски различно от това, което бях правил във Великобритания. Германците подхождат много сериозно към музиката и това ме плени.

Парчето Sometimes е първият ти световен хит. Как го създаде?

Тази песен вече е на 10 години, но дори след толкова време пак много ми харесва като си я пусна. Появи се, след като от британски звукозаписен лейбъл влезе в контакт с мен за парче на друг изпълнител. Когато започнахме да си пишем, реших, че трябва да създам нещо и да им го пратя. Свалих вокалите на Моби от 1999 г. от песента със същото име, която ме вдъхнови, за два часа направих ритъма и писах на компанията. Всичко останало е история - тракът се появи и завладя пазара.

Какво беше чувството да си световноизвестен и да бъдеш спиран по улиците? Как се промени животът ти?

Ще бъда честен – по онова време изобщо не бях подготвен за успеха, не можех да го осъзная дълго време – може би 5-10 години. Бях много млад и не особено щастлив, че тракът е номер едно в световните класации. Аз съм известен в един мъничък свят, но чак да ме спират по улиците, май не се беше случвало.

Значи не си допуснал животът ти да се промени чак толкова много след десетте години адаптация към славата и си същият човек, който просто обича да прави музика?

Мисля, че съм малко по-смирен от преди, може би това се промени с годините.

She Babao е песента, която те изстрелва до върха на музикалната хаус сцена. Впоследствие е използвана в редица документални филми, телевизионни предавания и сериали. Какво я прави толкова харесвана?

Глупостта на песента - това я направи известна! Тук съм напълно честен с теб. Изобщо не съм планирал да пускам такова парче. Много се колебаех дали да го направя, но толкова много хора ме окуражиха, че накрая го сторих. Но парчето е доста тъпо и именно това го направи известно…

Световноизвестен диджей излиза на сцената на фестивала Lost In Hills в Пловдив

Изобщо не очаквах такъв отговор... Но тогава как изобщо я създаде?  

По времето на She babao бях диджей в Англия. Една сутрин се прибрах от участие и чух една от популярните аудио фрази, т.нар. луупове на голяма технологична компания, която прозвуча от лаптопа ми. И така в главата ми изникна басът, който да комбинирам, различните шумове, които да прибавя. Направих го и заспах. Чак след две години я пуснах, след като получих множество запитвания. И тя пък взе, че стана много популярна.

Значи съвсем случайно създаде един от най-популярните тракове в хаус музиката?

Ами, всъщност никога не можеш да кажеш дали ще се получи, винаги става случайно. Музиката не може да се предвиди, само можеш да се надяваш.

А коя е най-необичайната колаборация, която си правил?

Много хубав въпрос! Честно казано аз обикновено работя с приятели, така че колаборациите ми се получават естествено и непринудено. По-скоро се срещам с определен кръг от музиканти, обсъждаме и опитваме да създадем яки парчета заедно.

Има ли конкретен вид музика, която мечтаеш да създадеш, но все още не си. Имаш ли „забранени“ стилове за смесване?

Oпределено има много музика, която мечтая да създам. Обичам фолклорната и акустичната музика, а също и соул и диско, така че съм в процес на миксиране на интересни комбинации, работя върху любопитни неща. Единствената забранена музика при мен е тази, която не ми харесва. Рядко излизам извън пределите на електронната музика, но ако нещо ми се понрави, мога да опитам. Всеки сам за себе си преценява коя музика е добра и коя - не.

Едно необичайно пътуване до Занзибар в крайна сметка се превръща в по-дългосрочен престой и променя коренно живота ти. Как се роди идеята? И какъв е животът там?

О, животът в Занзибар е много по-различен от европейския. Може би не е много известно, че там има и българска общност. През 2019 г. отидох да работя там за пръв път. Нямах никакви очаквания, но щом стъпих на острова, се влюбих в него от пръв поглед. Има много магическа енергия. Вдъхнови ме и реших да се връщам всяка година. Година по-късно отидох там уж за три седмици, но останах заради пандемията. Точно тогава създадох няколко сингъла. В крайна сметка прекарах почти три години на острова.

Коя е най-интересната ти история от Занзибар?

О, тук няма никакво съмнение – това е запознанството със съпругата ми, там срещнах любовта. Беше много неочаквано.

Би ли ни разказал повече за запознанството ви?

Бяхме настанени в една и съща къща. Аз продуцирах различни парчета, а тя живееше там. Бяхме един вид съквартиранти. Имаше още няколко човека с нас. Ухажването ми беше доста дълъг процес, в началото тя не ме хареса. Трябваше здраво да поработя, за да се получи, но в крайна сметка всичко си струваше. С време и постоянство успях да я спечеля.

Какво е да си български зет и да живееш у нас?

Нямахме планове да се местим да живеем в България, първоначално искахме да поживеем в Испания, но не можахме да си наемем апартамент там. Впоследствие си казахме защо да не опитаме в България, което от днешна гледна точка беше отлично решение. Страната ви ми напомня за Франция в детството ми. Родителите на жена ми са невероятни хора. Уча се ежедневно от тях на различни неща, приготвят страхотна храна от село. Отглеждат чушки, имат и вино собствено производство, както и сирене. Нямам никакви оплаквания, живея си страхотно.

ТУРНЕТО НА МАДОНА: Голи танцьори, въздушни изпълнения и децата ѝ на сцената

Запозна ли се с нашите традиции, включително типичната ни храна и обноски? Какво харесваш най-много и какво ти причинява културен шок?

Oт храната ви най-много ми харесват киселото мляко и кашкавалът, салатите също. Имате най-вкусните домати в света! Кюфтетата, пържолите и печените чушки също са ми любими. Пътувал съм много и където и да отида, обичам да опознавам местните култури. Мисля, че тук ми беше по-лесно, защото съм наполовина италианец, а двете култури са много сходни. Истината е, че ми е много хубаво тук.

Не мога да не попитам за типичните поп фолк ритми? Слушаш ли ги и би ли ги включил в твой трак?

Като цяло не харесвам особено тази музика. Приятелите ми в България също не са ѝ почитатели, но понякога се забавлявам на нея. Интересна е, виждам и хубави неща в нея. Съзнанието ми е отворено към всякаква музика и съм много любопитен.

А какво мислиш за българския фолклор? С такава музика би ли работил като диджей, например - да направиш модерна хаус версия на някоя традиционна българска песен?

О, да, дори в момента работя над нещо такова. Правя ремикс на легендарна българска фолклорна песен. Мисля, че ще се превърне в нещо много красиво. Българската хорова музика също е невероятна.

Ще вземеш участие в няколко музикални събития в България тази година, включително фестивала Lost In Hills през юни. Какво да очакваме от теб в Пловдив?

Както винаги - хубава музика, положителна енергия, взаимодействие с публиката, примесено с малко хумор. Опитвам да включа комедийни елементи в изпълненията си.

А за какво мечтае Енцо Сифреди?

В личен план мечтая да съм добър баща, съпруг, брат и приятел. В професионален аспект пък искам да продължа да правя това, което обичам – да имам възможността да се усъвършенствам в създаването на музика и да руша бариерите.

На финала – можеш ли да поздравиш нашите зрители на български с няколко думи?

Може би ще те изненадам, но не знам български, на тази възраст вече трудно уча нови неща… Макар да знам пет езика, българският все още не е сред тях. Все пак разбирам малко, но не мога да говоря. Въпреки това те очаквам на фестивала в Пловдив, където може би от сцената ще ме чуеш да говоря на български! 

Ти сама ли подбра въпросите си към мен?

Да, въпросите са мои.

Това са най-добрите въпроси, които са ми задавали за 15 години на сцена. Никога не давам интервюта, защото не харесвам въпросите, но като видях твоите, си казах „Уау, много са яки, тук има истинска журналистика!” Благодаря ти за тях!
 

Цялото интервю гледайте във видеата.