Данък „свръхпечалба" за банките е изключително вреден

Въвеждането на данък "свръхпечалба" за банките е негативна и лоша идея, която ще доведе до проблеми в цялата икономика. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA News финансистът Никола Филипов. Той коментира възродената от председателя на Фискалния съвет идея Симеон Дянков.

В свой анализ бившият финансов министър от първия мандат на ГЕРБ лансира отново старата идея, припомняйки, че редица държави в ЕС вече са въвели подобна мярка. Според Дянков такава мярка е възможен начин за финансиране на нарастващите публични разходи.

"Концептуално погледнато тази идея има два проблема. Първо - изпраща се негативен сигнал до целия бизнес. Държавата ни казва, че този сектор, който работи, създава работни места, високо платени работни места, печели - той неминуемо ще бъде допълнително обложен. Това значи срив на инвестициите. Кой ще инвестира, ако има хипотеза, че може да го облагат все повече, ако печели? Другият проблем - банковата система е нещо деликатно. Tам трябва да се пипа с хирургическа точност, това е кръвоносната система на икономиката. Подобен данък  няма да удари банките. Те ще прехвърлят разходите към хората, ние ще страдаме", заяви Никола Филипов.

По думите му, банките в момента са тежко регулирани и имат правила, които трябва да спазват - например за капиталова адекватност. Подобен данък би ги "ударил точно там" и това би създало проблеми.

Ексклузивно пред NOVA: Кристалина Георгиева за финансите в България и световната икономика

Експертът заяви, че има причини за високите печалби на банките, че те са обективни и се дължат на тяхната ефикасност. "Банките се дигитализираха, те оптимизират разходи, затварят се клонове, това допълнително вдига тяхната печалба. Грешно е да наказваме тези, които успяват"

Филипов обясни и как банките формират своята печалба – основно тя идва от разликата в лихвите по депозитите и лихвите по кредитите. Отделно те печелят и от такси, от превалутиране, от това, че управляват сметките ни.

Един от любопитните начини на печалба са именно таксите. През последните години се създава усещането, че те постоянно се повишават и хората търсят обяснение.

"Тук е нашата роля като потребители - да си избираме банки с по-малки такси.  Трябва да имаме някаква проактивност на потребителите, а не да разчитаме, че банката ще мисли за нас постоянно".

Генералният проблем с данък „свръхпечалба” за банките обаче се крие в общото функциониране на икономиката, твърди Филипов.

Бивши финансови министри за пътя към приемането на единната валута

"Колкото по-малка нетна печалба имат банките, толкова по-малък е техния капитал. Те трябва да поддържат високи нива на капиталова адекватност. Когато им вземеш печалбата, ти декапитализираш целия сектор. А нашата икономика се финансира изцяло от банките, ние нямаме развит капиталов пазар. Само банките, те са национална сигурност. Техният принос към икономиката е огромен. Колкото по-малко пари им оставите, толкова по-малко пари ще има в икономиката".

Причината за появата на подобни идеи се крие в нуждата за попълване на изтънелия бюджет. Данъкът е едно от решенията, но то е грешно, категоричен е Филипов.

"В България фокусът е върху приходната част от бюджета, а трябва да бъде върху разходната част. Не може да се взима постоянно от бизнеса, той не е бучка сирене, която да се стиска за вода до последно. Трябва да се режат разходи. Първо трябва да се замразят всички социални плащания и заплати в публичния сектор - от първи януари. Това е първото, ако искаме да спазваме някаква елементарна фискална дисциплина. То е елементарно, но ми е лесно - не съм политик, не се боря за постове."

Какво показват числата?

Драмата "Ще станем ли членове на еврозоната от януари следващата година" вече е зад гърба ни, мисията е успешна и е време да се заемем с другите проблеми на българските финанси. А те не са малко - търсят се пари за пенсии, за здравеопазване, за образование, за финансиране на дефицита, без който няма да се разминем и през 2026 година. По план той трябва да бъде 3% и през следващата година, но дори за тази има съмнения, че можем да го надскочим.  Управляващи, финансисти, икономисти и всякакви други умни глави са заети да мислят по въпроса, а едно от най-лесните и очевидни решения бе посочено по-рано този месец от председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков.

Българи - сред най-добрите фалшификатори на пари: Как да познаем ментетата

То е налагането на данък свръхпечалба върху банките. Идеята е ясна - банките печелят много, в България - доста много. Как точно ще се определи докъде говорим за печалба на банките и кога вече става въпрос за свръхпечалба зависи от това което биха записали в закон депутатите ни.  Според практиката в ЕС се взима печалбата за последните няколко години - усреднява се и се оставя възможност все пак за някакъв растеж. Ако обаче се окаже че догодина печалбите на банката "Х" са значително над този праг - то всичко над него вече ще се счита за свръхпечалба, а тази свръхпечалба ще се облага с по-голям данък.

В министерството на финансите вече тече процедурата по писане на новия бюджет за 2026. Няма никакво съмнение, че всеки допълнителен приход ще е добре дошъл. Вероятно и затова председателяt на Фискалния съвет Симеон Дянков повдига отново темата за данък свръхпечалба за банките.

Дянков не е първият, който предлага този допълнителен данък за банките. Миналата година служебната власт дори направи разчети, че от такъв данък в хазната ще влязат допълнително между 800 млн. лв. и 1 милиард лева. Идеята обаче остана само на хартия.

И така - да си поговорим за числата. Какви са печалбите на банките в България? Според статистиката на БНБ през 2024 година търговските банки у нас са реализирали печалба от цели 3,7 млрд. лв., което с около 300 млн. лв. повече от 2023 година.

Колко дълго след приемане на еврото ще можем да се разплащаме и в лева

Най-успешната банка отчита печалба от 976 млн. лв. Втората в класацията 947 млн. лв., а третата - доста по-малко - 496 млн. лв. Имайте предвид,че първите две по печалба банки са чуждестранни, а третата - българска. Интересен е въпросът откъде се реализират тези печалби.

На първо и най-важно място е доходът от лихви по кредитите. През 2024-та той достига 5,7 млрд. лв. Знаете - банките печелят от разликата между лихвите по депозитите и кредитите, а лихвите по депозитите у нас са прекалено ниски, близки до нулата.

Доходите от такси, които през последните години растат в почти всички търговски банки, са все още доста ниски на фона на доходите от лихви - едва 1,6 млрд. лв.

В същото време разходите за лоши кредити - макар и да се увеличават - остават пренебрежимо ниски за банките - под 700 млн. лв. за миналата година. Финансовите институции имат и други разходи, но печалбите им растат с всяка изминала година.

Именно това добро представяне на сектора у нас кара политици и финансисти да мислят, че спокойно могат да вземат малко повече от банките, без да навредят на здравето им и на здравето на системата. А и вече има доста примери в Европа, където се прилага данък свръхпечалба за банките - Испания, Италия, Чехия, Унгария, Словакия, Латвия.