Людмила Елкова: Темата с бюджета наистина става драматична

Ще успеят ли синдикати, работодатели и изпълнителна власт да се съберат на масата за преговори, за да обсъдят Бюджет 2026? Отговорът на този въпрос все още остава неясен. А толкова ли е скандална план-сметката на държавата коментираха в студиото на "Здравей, България" Людмила Елкова, бивш зам.-министър на финансите и член на УС на БНБ и Румен Радев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

„Според мен става драматично. Първо, бюджетът за 2026 г. е много сходен с този за 2025-a. И ако върна една стъпка назад – бившият служебен министър Людмила Петкова излезе миналата година по това време и каза, че има дупка в размер на 18 милиарда. После започнаха с някакви упражнения по този въпрос – 12 ли са, 18 ли са, колко са. Бяха предложени едни екзотики с една данъчна амнистия и т.н. Не беше прието. Дойде редовното правителство, което размести приходите по данъци и разходите по капитализация на ББР и на дружества. Страшното е това, че тези 18 милиарда, за които се говореше, всъщност ние ги имаме. Те са дългът, който е близо 19 милиарда. От него имаме стар дълг – 3,7 млрд. Имаме 15 милиарда, които отиват за финансиране на разходи, които са повече от приходите. И имаме още едни 3 милиарда ДДС, което като минимум няма да бъде събрано. Така стигаме до тези 18 милиарда. И това нещо го пренасяме в 2026 година“, обясни Елкова.

По думите ѝ има чувствително повишаване на заплатите, но то е само в администрацията.  

Бюджет 2026: Ще се намери ли консенсус за план-сметката

Радев коментира срещата с управляващите и процеса по обсъждане на бюджета.

„След като стана ясно, че никой с нас не консултира по същество – параметри, политики, какво се залага като идеи, какво целеполагане има в основния държавен закон. Естествено, че ние категорично отказахме да бъдем просто един гумен печат. Да се проведе едно формално заседание на НСТС и след това, видите ли, да се внесе направо този проект за бюджет в Министерския съвет, а после и в Народното събрание. Още в същия ден, когато бойкотирахме провеждането на НСТС, ни беше казано, че това са политически решения, които са в компетентността на Министерството на финансите и Съвета за съвместно управление“, обясни той.

Радев отговори и на въпроса ще се стигне ли до протест. „Ролята на всички нас в реалния бизнес – от портиер, работещ, служител, предприемач, директор, организатор на производството – е да работим и да произвеждаме. С това сме заети. Благодарение на това хора като Кристалина Георгиева хвалят България, че сме постигнали ръст в производителността и брутната добавена стойност на човек от населението. Но когато се случат ситуации като тази, при която има мощно преиграване – този вид недоволство неминуемо избива. Да, има готовност и желание за протест. Особено от по-малки компании и дружества, които очевидно ще бъдат изправени пред невъзможност да работят след 1 януари“, каза председателят на УС на АИКБ.

Диалогът между работодателските организации и Министерството на финансите по отношение на Бюджет 2026 е възобновен, но реален напредък засега няма. Това заяви Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК), в ефира на „Твоят ден“ по NOVA News.

„Очаквахме този диалог още в средата на септември – тогава изпратихме писмо до министъра на финансите. Разговорът се състоя едва в четвъртък, така че диалог има, но напредък няма“, подчерта Попдончев.

По думите му липсва политическа воля за ограничаване на разходите за възнаграждения в публичния сектор.

„Политическата воля минава през промяна в законодателството, което да отвърже разходите за възнаграждения от автоматичните механизми, действащи в момента. Не можем да надхвърлим бюджетния дефицит от 3%, затова трябва ясно да се поставят приоритетите в приходната част“, уточни представителят на БСК.

Попдончев подчерта, че решението за Бюджет 2026 е политическо, а не експертно, и посочи основните искания на работодателите:

• данъкът върху дивидента да остане 5%;

•  да не се повишават осигуровките за фонд „Пенсии“;

•  да се преразгледа причината за вдигането на максималния осигурителен доход на 4600 лв., вместо 4430 лв., както беше предложено първоначално.

Той допълни, че една от темите, които продължават да тревожат бизнеса, е въвеждането на софтуера за управление на продажбите (СУПТО), което според него изисква по-добра координация и предвидимост.

Бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова заяви, че проектобюджетът за 2026 г. е „вторият най-труден“, след приетия за 2025 г.

„Добре е, че диалогът между страните е възобновен. На масата на преговорите обаче трябва да се поставят всички проблеми, без изключение“, посочи Христова.

Тя обърна внимание, че в представените предложения липсва задълбочен анализ на пенсионноосигурителната система.

Целите разговори гледайте във видеата.